Корупционните службогонци от пл. „Независимост“

Докато това, което имаме за държавни първенци, сменя ролите си на нападнати и нападатели в „Апартаментгейт“, феодализмът в съдебната власт настъпва. Династията на незасегнатите от правосъдие и просвета корумпета възсяда високи кариерни постове. И сякаш имаме за правосъден министър последовател на школата на циниците. За разлика от класическото учение обаче, което е известно с острите си критики към обществените разбирания за морал и ценности, правосъдният постозаемник напредва кариерно въпреки острите обществени критики за работата му като председател на Правната комисия в Народното събрание.

Последната голяма дописка на законотвореца се претвори в изменения на Закона за съдебната власт.

Тези текстове, накратко казано, направиха възможно това действащ главен съдебен инспектор, начело на инспектората за проверка на магистратите, да абдикира в полза на действащ главен прокурор, който има да разчиства някои стари сметки с хора от системата, нарушили 7-годишния му приключващ мандатен рахатлък. Абдикацията е възмездна – главният съдебен инспектор си тръгва и вместо да се върне на работа в съда, откъдето е дошъл, получава по-висок пост от предишния, който е заемал.

Разбира се, този конкретен кариерен бонус не е само персонален. Законът се промени, така щото който е силен политически, да е силен и в Инспектората на ВСС – веднъж събрал мнозинство в Народното събрание, той може да си назначава инспектори и главен съдебен инспектор, така че всеки ден да подновява мандата им. Дори и да слезе от политическата власт, ще удържи влияние в съдебната.

Тихомълком президентът Румен Радев, който е главен борец за справедливост и с най-чисти антикорупционни помисли, пропусна да наложи вето на тези изменения в Закона за съдебната власт. През 2012 г. същите кариерни бонуси бяха предложени от ГЕРБ, но тогава президентът Плевнелиев (къде сам, къде с помощ и благословията на премиера) наложи вето и осуети приемането им. Седем години по-късно въжделенията на ГЕРБ намериха пролука с благословията на иначе опозиционния им президент Радев.

Мотивите Радев да ползва правото си на вето можеха да бъдат правно силни и обществено важни (подсказваме):

• Да не се засилва влиянието на законодателната власт при функционирането на съдебната и така на практика да се нарушава принципът на разделение на властите.
• Да се затвърди като недопустимо печеленето на влияние в съдебната власт за сметка на законосъобразната дейност на Висшия съдебен съвет и Инспектората.
• Да се пресекат и дисциплинират самите политически партии какво е допустимо и какво – не, когато се решават със закон устройството на съдебната власт и статутът на магистратите.

Но по-силни и по-важни се оказаха мотивите да няма вето:

• Туй, което ГЕРБ изградиха като зависимости, БСП наготово ще ползват.

Сега ГЕРБ си имат Цаци и Паци. Но Паци е съвсем под въпрос. А Цаци добре служи по времето на Орешарски. За малко да направи Цецко щатен политически съветник от местата за изтърпяване на наказания.

• До ползване има реални рискове да се стигне, тъй като идват избори.

Една загуба на изборите за Европейски парламент може да люшне нещата към предсрочни парламентарни. А наесен е време за местните и за това кой ще е новият главен прокурор. Веднъж уредил се с тоя най-висш пост, можеш да кажеш, че имаш пчела майка за производство на каквато законност и демокрация си искаш в удобна за теб разфасовка. И ако нещата се поусложнят след половин година, току-виж за БСП станали тия постове.

От друга страна, можеше с едно президентско вето Радев да набере малко подкрепа и поне временно да стане така желаната алтернатива за нацията.

То е ясно – и това вето щеше да бъде преодоляно. А преодоляването на вето спрямо проблемите на правосъдието прави президента обединител на партиите в парламента.

Всички промени в Закона за съдебната власт и Конституцията са главни манифести на статуквото и стабилността. Консултативните съвети за национална сигурност са тайни заседания за укрепване на партийните задруги – едните мълчат за проблемите в прокуратурата, другите – за проблемите в мега КПКОНПИ-то. Но накрая всички са прикрито доволни.

Заглавна снимка: © Светла Енчева