Кьовеши между очакванията и реалността

Лаура Кьовеши завърши посещението си в България, първото в държава от Европейския съюз след 1 юни 2021 г., когато официално стартира работата на Европейската прокуратура. Визитата ѝ беше обявена ден преди властите в САЩ да оповестят санкциите си по закона „Магнитски“ за шестима български граждани, между които олигархът в изгнание Васил Божков и бившият депутат от ДПС Делян Пеевски.

В същия ден, в който европейската главна прокурорка пристигна в София – на 10 юни, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) представи Доклада си за 2020 г. Службата е проверила осем съмнения за измами с европейски средства в нашата страна, а за периода от 2016 до 2020 г. са констатирани 1275 случая на нередности със структурните фондове и средствата за развитие на селските райони.

Отново в четвъртък, на заседание на Европейския парламент, депутатите дискутираха нарастващия риск от злоупотреба с бюджета на ЕС и настояха Европейската комисия бързо да се заеме с тежките нарушения на принципа на правовата държава в някои държави членки, които сериозно застрашават справедливото, законосъобразно и безпристрастно разпределение на средствата в Съюза. В противен случай може да се стигне до съдебно производство срещу Комисията, която не прилага регламента за обвързаност с условия за спазване на принципа на правовата държава.

Съвпадението на визитата на главната прокурорка на ЕС в България с тези събития може и да е случайно. Но едва ли.

По-вероятно е г-жа Кьовеши да е разполагала с предварителна информация относно задействането на закона „Магнитски“ срещу български олигарси и държавни служители. Това е достатъчно сериозна причина тя да започне от България обиколката си на държавите, които участват в създаването на Европейската прокуратура. Още повече че делата от нашата страна ще бъдат под нейното пряко наблюдение, заедно с тези от Германия и Латвия, потвърди Лаура Кьовеши на пресконференцията си пред български медии.

В Европейската прокуратура вече са пристигнали дела от националните власти и от OLAF, а само за една седмица са подадени над сто сигнала. Това съобщи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс след края на Съвета „Правосъдие и вътрешен ред“, проведен в Люксембург, на който е присъствала и Кьовеши. Досега са делегирани 88 прокурори от 20 страни, а общият им брой ще бъде 140. Очевидно този процес върви трудно и среща съпротива не само в България. Затова безспорно една от причините за идването на европейската главна прокурорка у нас е необходимостта от ускоряване на процедурата за избор на още шестима делегирани европейски прокурори от България. Тази процедура ще бъде отворена следващата сряда и няма краен срок.

Има правила, по които процедурата трябва да бъде проведена тук. След това ще оценим кандидатите – надявам се те да ги изпълнят. Аз съм консервативна. Ако те не покрият критериите, няма да отправя предложение за назначенията им.

Кьовеши посочи като предизвикателство факта, че Европейската прокуратура в София не е напълно представена. Прокурорите, които предстои да бъдат избрани, трябва да са опитни, смели и дръзки, да са напълно независими и да имат опит в разследване на финансови измами, корупция и пране на пари. Освен делегираните прокурори трябва да бъдат определени следователите и разследващите полицаи, които ще работят с тях. „Необходима е дискусия и да намерим решения. Ако не можем да работим с необходимите ресурси и капацитет, не можем да бъдем ефективни“, допълни тя.

Но защо Кьовеши държи България да бъде представена с 10 делегирани европейски прокурори?

Отговорът на този въпрос е ключ към всички останали, които бяха отклонени, съвсем резонно, от главната прокурорка на ЕС на пресконференцията в петък. И той може да е само един: броят на делегираните прокурори трябва да отговаря на очаквания обем работа, който ще има Европейската прокуратура във връзка с една държава членка.

Пред „Тоест“ доцент д-р Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ, коментира, че е странно Германия да има 11, Италия – ­­9, Румъния – 6, а България – 10 делегирани прокурори. За него броят на избраните досега четирима делегирани прокурори е оптимален, но разбира мотивите на Лаура Кьовеши. По думите му обаче се наблюдават нереалистични свръхочаквания в обществото ни, че Европейската прокуратура едва ли не от ден първи на дейността си ще открие широк фронт срещу всички корупционни практики у нас. Наред със сравнително тясната компетентност, която има Европейската прокуратура, резултатите от дейността ѝ ще зависят пряко и от работата на делегираните български прокурори:

Трябва да си даваме сметка, че неизбежно стои въпросът как делегираните прокурори ще работят съвместно с нашата прокуратура и разследващи органи. Тези хора излизат от системата и в бъдеще ще зависят от нея, затова не можем да очакваме чудеса. За мен много по-важен е разговорът как оценяваме състоянието на нашата прокуратура и разследващи органи например в контекста на санкциите по закона „Магнитски“, наложени от САЩ, и какво трябва да направим, за да не се налага все така да очакваме други да решават наши вътрешни проблеми.

Без съмнение, прокурорската колегия от Висшия съдебен съвет не предложи достатъчно подходящи кандидати за делегирани европейски прокурори, защото Иван Гешев не иска да изпрати в Люксембург хора, за които не е сигурен, че ще му пазят гърба – неговия и на онези, които го изстреляха начело на държавното обвинение. По тази причина отхвърлените при селекцията български кандидати не са познати в юридическите среди у нас и в чужбина като хора с нужната експертност и натрупан опит в материята, с която трябва да работят – а именно измами с европейски средства, корупция и пране на пари. В същото време бяха пренебрегнати възможни кандидати с доказан опит (с уредбата за защита на финансовите интереси на ЕС) и авторитет – като Божидар Джамбазов, Сава Пенков или Галина Тонева например.

И според доцент Христев, който работи от 2007 г. с тази правна материя, специалистите в нея не са толкова много и никой от излъчените за делегирани европейски прокурори от България не е познат на широката аудитория като доказан експерт в противодействието на посегателствата върху финансовите интереси на ЕС. Като друг много важен, при това обективен проблем, преподавателят по европейско право посочва липсата на капацитет при голяма част от полицаите, които на практика провеждат едно разследване. Няма яснота каква част от кадрите са подготвени и могат да проведат подобно разследване, което протича в много строга рамка, и да съберат годни доказателства, които да издържат в съдебния процес.

При това не трябва да се забравя, че юрисдикцията на Европейската прокуратура е много ясна и тясно определена.

Тя ще разследва единствено злоупотреби с европейски средства над 10 млн. евро, измами с ДДС на територията на повече от две държави, както и организираната престъпност. „Нашата власт е да разследваме и вкарваме в националните съдилища тези престъпления. Трябва да сме в контакт с националните прокуратури и няма да се намесваме, а ще сътрудничим“, заяви на пресконференцията в София Лаура Кьовеши и отказа да коментира специализираните съдилища с аргумента, че има различна практика в европейските страни и това е вътрешен въпрос. Но посочи, че производството по делото трябва да е ясно.

В това, което чухме от Кьовеши по време на нейната визита в България, няма изненада. Тя говори като европейски главен прокурор и каза толкова, колкото ѝ позволява високият пост. Затова не коментира нито конкретни производства, нито американските санкции по закона „Магнитски“ и дали срещу лицата в списъка ще има разследвания и от Европейската прокуратура, нито протестите срещу главния прокурор на България Иван Гешев и искането на неговата оставка.

Аз не съм тук да оценявам качеството на работа на българската прокуратура. Но трябва да съм сигурна, че всички национални органи ще подпомагат дейността на Европейската прокуратура, и да се уверя, че имаме всичко необходимо, за да защитаваме парите на европейците.

Но репликата на Кьовеши, че ще разследва хора с власт и пари, за да докаже, че законът е еднакъв за всички, макар и декларативна, прозвуча като недвусмислена заявка за нейните намерения. Друго поведение от нейна страна щеше да бъде странно и неадекватно.

По-важното обаче е не какво каза европейската главна прокурорка, а какво премълча. А тя знае много, има различни канали, по които получава информация от България, и не всички са институционални. Да се надяваме, че Кьовеши вече е наясно със ситуацията у нас и знае, че работата на Европейската прокуратура тук ще бъде подмолно саботирана, както саботираха избора на делегираните прокурори. Затова, въпреки всички надежди, които българските граждани възлагат на младата, но твърдо решена да води битка с корупцията прокурорка,

не бива да забравяме, че по всяко повдигнато обвинение от Европейската прокуратура ще се произнася българският съд.

И в този смисъл реформата на съдебната ни система наистина изглежда още по-важна и спешна. Но за нея трябва мнозинство в следващото Народно събрание и политическа воля да бъде осъществена.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Лаура Кьовеши пред Euronews на 6 юли 2020 г.