Кой диктува въпросите?

Кой диктува въпросите за разпит на журналисти в хода на едно досъдебно производство? Този въпрос излезе като основен след опита ми да разбера обект на чий интерес са мои коментари и анализи по политически теми. След като дадох гласност на разпита ми в ОД на МВР на 28 юни, на който бях призована като свидетел за мой авторски анализ в „Тоест“, а на 29 юни Полина Паунова излезе с текст по темата в „Свободна Европа“, Върховната касационна прокуратура (ВКП) се самосезира и на 1 юли разпространи специално прессъобщение по случая.

В своето прессъобщение ВКП сваля всякаква отговорност от Цветан Симеонов от Районната прокуратура в Сливен, който наблюдава досъдебното производство, по което бях привикана да дам показания. Според пресцентъра на държавното обвинение „прокуратурата не е разпореждала на разследващ полицай да пита журналистката Венелина Попова как подбира темите, по които работи, както и защо пише статии за ДПС и бившия депутат от Движението Делян Пеевски“. Затова ВКП е сезирала Дирекция „Инспекторат“ на МВР относно действията на служителя, извършил разпита.

Кого следва да провери Инспекторатът на МВР по този случай, след като вътрешният министър Бойко Рашков на пресконференция в четвъртък коментира кратко, че разпитът ми в ОД на МВР в Стара Загора е бил извършен в рамките на закона?

Ето как изглежда случаят чисто фактологично.

В изборния ден на 4 април 2021 г. проведох разследване за купуване на гласове в община Гурково, което впоследствие излезе като текстове в сайтовете „За истината“ и „Дневник“. По същата тема паралелно работеше журналистката Валя Ахчиева. Досъдебното производство, по което по-късно бях призована като свидетел, е по чл. 167, ал. 2 от Наказателния кодекс именно във връзка с купуване на гласове и е по описа на Районното управление на МВР в Твърдица под номер 41/2021 г. По него работи разследващият полицай Къньо Георгиев. От проведените между нас три телефонни разговора се изясни, че

наблюдаващият прокурор е казал на Георгиев: „Разпитай Венелина“, без да уточни конкретни въпроси и за коя точно публикация.

Полицай Георгиев решил да потърси мой текст в сайта „За истината“, но не можа да си спомни кой точно го е насочил към медията – Валя Ахчиева или негов колега от полицията. А като пуснал търсачката в сайта, първа излязла публикацията ми „Липсващият Пеевски и възможната турска следа“ – аналитичен коментар, който няма никаква връзка със сюжета за купуване на гласове в Гурково… най-малкото защото е от 6 март, цял месец преди самите избори. Но Георгиев, който твърди, че не може да се справя добре с компютрите, явно не е обърнал внимание, че има и други мои текстове в сайта, които са над 100. И че този материал е препубликуван от „Тоест“, както е изрично упоменато в „За истината“.

На въпроса ми как е решил, че точно това е публикацията, за която трябва да ме разпита, и какво общо има тя с изборите в Гурково, както и прави ли разлика между журналистическо разследване и аналитичен коментар, Георгиев ми отговори:

Не съм журналист и не знам какво е жанр. Чудех се какво общо има статията с досъдебното производство. Затова се обадих на наблюдаващия прокурор, а той ми каза: „Вижте какво ще направите.“ Ние сме подчинени и трябва да изпълняваме.

Георгиев не е знаел за кои точно избори е досъдебното производство, по което сме призовани като свидетели с Валя Ахчиева, затова решил да ни разпитва за всичко, което знаем за купуването на гласове.

За да бъде разбран по-добре този заплетен сюжет, е важно да уточним, че междувременно Валя Ахчиева е изпратила сигнал до главния прокурор Иван Гешев и е приложила като веществено доказателство тефтерче с имена и цифри, които най-вероятно са свързани с изборната търговия в Гурково. Иван Гешев разпоредил по компетентност сигнала до ВКП, а прокурорът от Сливен посочил в постановлението за разпит на Ахчиева заглавията на нейния филм в YouTube, излъчен и по ТВ+. Разпитът на журналистката се осъществява едва след като тя информира министър Бойко Рашков, че той се бави прекомерно – повече от месец.

Когато в средата на май полицай Къньо Георгиев ме привика да свидетелствам в Районното полицейско управление в Твърдица, аз се възстановявах след тежка операция и помолих разпитът да се състои в Стара Загора, където живея, за да не се налага да пътувам. На 28 юни се явих в ОД на МВР в Стара Загора при разследващия полицай Димитър Иванов. В постановлението за разпит по делегация беше посочена публикацията ми в „Тоест“ за Делян Пеевски и ДПС.

Бях попитана от полицай Иванов как си подбирам темите за политическите си анализи и коментари

и как събирам информация за тях. А ето и въпросите към мен в постановлението, формулирани от разследващия полицай Къньо Георгиев и изпратени в Районното управление в Стара Загора:

• Откога работи по журналистическото разследване, за което е издала статия в сайта „За истината“?

• Да разкаже във вид на свободен разказ всичко, каквото знае и е установила в работата си по този случай, да конкретизира за кои избори се отнасят констатациите ѝ, за кое място и на какви доказателства се базират.

• Ако има да добави още нещо във връзка със случая, което не е зададено като въпрос, но свидетелят иска да каже или счита, че е важно за разследването, както и други въпроси, които възникват по време на разпита, да бъдат отразени в протокола.

• Ако има документи, подкрепящи заявеното от нея в разпита, да представи заверени копия от същите за приобщаването им към производството като веществени доказателства, като се състави протокол за доброволно съставяне.

Къньо Георгиев твърди, че оставил въпросите отворени тъкмо защото не намерил основание да ги зададе

по повод конкретно посочената от него публикация „Липсващият Пеевски…“ в постановлението по делегация. „Извадил съм този материал и съм го сложил към делото. Също по време на разследването, ако получа данни за други престъпления, съм длъжен да ги присъединя. Не търся нищо конкретно за Пеевски, никъде другаде не се споменава това име“, обяснява полицаят.

Подозренията ми, че това е опит да бъда „респектирана“, се появиха, когато разбрах, че съм била излъгана за предмета на разпита, който очаквах да е за купуването на гласове на парламентарните избори. Затова изглежда странно, че ВКП сезира Инспектората на МВР за проверка на Димитър Иванов, а не разпорежда проверка на разследващия полицай от Твърдица, съставил и изпратил постановлението за разпита ми.

Този случай не е недоразумение, нито резултат от натрупване на пропуски и грешки в хода на досъдебното производство

и това личи от изложените дотук факти. Съвсем различна щеше да е реакцията ми, а най-вероятно изобщо нямаше да я има, ако бях разпитана за конкретните ми две публикации по предмета на досъдебното производство, излезли на 4 април в „За истината“ и „Дневник“. Или за разказа ми във филма на Валя Ахчиева за това как в деня на изборите се опитах да разследвам сигнали за огромен брой избиратели, дописани по настоящ адрес в Гурково. Тогава всичко щеше да изглежда приемливо и нямаше да събужда никакви съмнения за умисъл и съображения, които не са свързани със самото разследване, а по-скоро със серия мои коментари, анализи и разследвания през годините назад, посветени на ДПС и Делян Пеевски.

А версията на разследващия полицай Къньо Георгиев от Твърдица е съшита с бели конци и с милиционерски привкус. Ако пък я приемем на юнашко доверие, тя бламира цялата система на разследването у нас.

Заглавна снимка: pixabay