Есента на 2018 година. Страната е залята от протести срещу цените на горивата и предложенията на правителството за по-високи данъци за старите автомобили и завишени ставки на застраховката „Гражданската отговорност“. Социалните искания прераснаха в политически и манифестиращите издигнаха лозунгите „Мафия“ и „Оставка“. Властта изглежда уплашена и се опитва да намери изход от кризисната ситуация. Вицепремиерът Томислав Дончев, по нареждане на Бойко Борисов, събира търговците на горива на закрита за медиите среща, за да обсъди възможностите за сваляне на цените.

Спиралата на протестите: повтаря ли се зимата на 2013 година?

Пет години по-рано цените на електроенергията предизвикаха същата вълна от недоволство и хората излязоха по улици и площади с подобни искания. Трима души се самозапалиха и загинаха в знак на протест срещу системата, но в историята като символ остана единствено саможертвата на варненския фотограф Пламен Горанов. По-малко от час след неговата смърт премиерът Бойко Борисов подаде оставка и съобщи, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвял атентат срещу него. Оставката на правителството обаче не сложи край на протестите. Напротив, те ескалираха в искания за смяна на политическата система, за въвеждане на мажоритарни избори и намаляване на броя на депутатите. Глас срещу демографската катастрофа и лошите условия на живот у нас издигнаха в много европейски градове и българите в чужбина.

След смяната на пет правителства (от тях – две служебни и две коалиционни, доминирани от ГЕРБ и с министър-председател Бойко Борисов), пет години по-късно, по улиците на България отново дефилират гневни хора, които отново крещят срещу високите цени на горивата, обедняването и системата и отново искат нейния рестарт. И сега се говори за възможен атентат, този път обаче организиран не от Ахмед Доган, а срещу него от външни сили – поне така твърдят службите, които продължават да му осигуряват охрана. Само че премиерът този път не подава оставка. Въпросът е #Кой решава това?

Ще оставим политолози и социолози да изследват структурата и профила на двата протеста. Това, което е видимо от пръв поглед и няма нужда от медиатор, за да бъде разбрано, е, че днес една група от гражданите не припознават сегашните протести като свои. По много простата причина, че властта се атакува не от тяхната координатна система, която иска промяна на статуквото. Тук много ясно трябва да бъде уточнено, че не става дума за противопоставяне на българите на умни и красиви (онези, които преди пет години направиха ДАНСwithme) и на останалите, които и сега, и през зимата на 2013 г. излязоха в състояние на силен афект по улиците с желание да „изметат боклука“ от властта. Само че зад техните лозунги, скандирания на футболни агитки и виещи се по магистралите хора с националните трибагреници прозира обърканост, непросветен патриотизъм и неясно формулирани политически искания.

Всъщност дори без да осъзнават това, на практика се оказва, че протестиращите не искат смяна на системата, а нейното ъпгрейдване. Защото, ако правителството успее да се договори с корпоративния капитал за временно успокояване на движението на цените на горивата нагоре; ако отстъпи от предложението си за повишаване на данъка за старите автомобили и за драстично увеличаване на стойността на застраховките „Гражданска отговорност“, съществува вероятност напрежението да спадне и Борисов да запази властта си.

#Кой стои зад протестите?

Още в началото на избухналото гражданско недоволство срещу цените на горивата беше поставен въпросът дали протестите са автентични. На пръв поглед – да, защото са организирани в социалните мрежи. И защото на хората не им трябваше кой знае какво подбутване, за да излязат по улиците и да поискат по-високо качество на живот.

В същото време на официалния си уебсайт Гражданското движение „Днес“ не само застава зад бунта на недоволните, но се държи и като диспечер на протеста. А „Шоуто на Слави“ се превърна в негова публична трибуна, каквато даде и на майките в черно и на техния ултиматум за оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Зад исканията за по-високи доходи на разгневените млади веднага застанаха синдикатите, не пропуснаха да подкрепят похода срещу властта и от БСП – напълно разбираемо. С очакване гледа към улицата и президентът Радев, а част от разбунтуваните в петия ден от демонстрациите се обърнаха към него с призив да разпусне парламента и да поеме управлението на страната в свои ръце.

Как изглеждат протестите в контекста на актуалната политическа ситуация в страната? Макар последните социологически проучвания да показват тенденция на лек спад в доверието към ГЕРБ и преливане на част от него към БСП, социалистическата партия няма никакви гаранции, че би спечелила едни предсрочни парламентарни избори. Тоест няма логика Корнелия Нинова да търси толкова бърз и необмислен политически реванш точно сега. Нямат сметка от предсрочни избори нито националистите, които (както се вижда) ще бранят участието си във властта на всяка цена, нито от партията на Веселин Марешки, независимо колко ще напрегне волята си да влезе в следващото Народно събрание.

Единствената партия, която отдавна артикулира публично желанието си да извади Симеонов, Каракачанов и Сидеров от управлението, е ДПС. Ахмед Доган иска не да събори кабинета, а да постави Борисов в поза „партер“ и да го направи напълно зависим от волята на олигархичния капитал и на библиотекарско-ченгеджийската мафия.

Неведнъж Мустафа Карадайъ и други лица от политическата върхушка на ДПС са намеквали (или дори са казвали в прав текст), че биха подкрепяли определени политики на ГЕРБ и на едно тяхно бъдещо правителство на малцинството без участието на националистите в него. Такава формула на управление би удовлетворила Доган, защото би му позволила да държи Борисов в перманентна зависимост. Не че сега премиерът е посегнал на порциите от властта на ДПС или на обръчите му от фирми. Това е видимо и от действията на главния прокурор Цацаров, който не е вкарал в ареста нито един бизнесмен в топла връзка с тази партия.

Доган и руският олигархичен капитал са наясно, че при нови избори първата политическа сила в следващия парламент ще бяга от коалиция с ДПС като дявол от тамян. Защо – е повече от ясно.

С придобиването на ТЕЦ „Варна“ Доган стана част от сенчестия капитал, който дава силата на задкулисието в България. Който сваля и качва правителства и създава нови политически проекти. Който с всяка изминала година прави богатите в тази страна по-богати, а бедните – все по-бедни. Същият този капитал съществува и се развива в условия на пълен комфорт, създаван му години наред от всички правителства на Прехода, в това число и от кабинетите на Бойко Борисов.

Защото в коя друга страна от ЕС „Лукойл“ би могъл да реализира милиарди левове приходи, а редовно да отчита отрицателен финансов резултат и да не плаща нито лев данък печалба? В коя друга страна акцизът на горивата е толкова нисък, а надценката – в пъти по-висока от другите държави в Съюза? По този начин хазната у нас губи годишно над 1 милиард лева от монополиста и неговия картел – пари, които могат да повишат значително и пенсиите, и другите социални плащания. В коя друга страна подобно толериране и дори затваряне на очите от страна на държавните институции би срещнало обществена търпимост?

Политиката като чалга

След конституирането на всеки следващ парламент и излъчването на всяко ново правителство имаме повод да си кажем, че ударихме дъното. Обаче всеки път се оказва, че дъното е още по-надолу. От години лицата в Народното ни събрание са все по-безлични, а гласовете им – все по-анемични при формулиране и отстояване на обществените интереси. По същия начин се удивяваме на всеки следващ проект на задкулисието, който попълва българската политическа клоунада с персони, достойни за перото на всеки класик. И всеки път си мислим, че няма как да се роди по-голям популист от Жорж Ганчев, Бареков, Марешки или Борисов.

Сега в ход е поредният проект. Той има своите привърженици сред чалга поколението в България, превърнало се в благодатна почва за патриотарските манипулации на един шоумен и неговите сценаристи. Същият шоумен прави напъни да превърне своето телевизионно студио в площад „Конкорд“ (площада на Френската революция, на който е била поставена гилотината). И ако утре реши да се запъти към парламента, със сигурност няма да има кой да го спре. Само че политиката не е чалга и 120 мажоритарно избрани депутати няма да променят системата, както си мислят голяма част от разгневените млади българи. А само ще циментират устоите на статуквото и ще дадат още власт на задкулисието.

Протести без ясна политическа програма и лидери, каквито са есенните бунтове в България, могат и да съборят правителството. Но това няма да  донесе нито мечтания жизнен стандарт на държавите от клуба на богатите в ЕС, нито повече социална справедливост, нито справяне с мафията и корупцията. А перспективата за президентска република е възможно най-безнадеждната в общество с този демографски профил.

Заглавна снимка: стопкадър от репортаж на Elit Media

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.