Кой (не) обича президента?

Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? 

След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал:

С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.

Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава!

Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. 

Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. 

Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. 

Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. 

Променлива лоялност

На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. 

В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции.

Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.

След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев.

Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента.

Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“.

Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него.

Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. 

… лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави.

Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа.

Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации.

Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента.

В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“.

Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. 

Какво би се случило, ако я потвърдят?