Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Шестнайсет дни след убийството на съдържателя на клуб за търговия с правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е ясно, че със съдействието на n броя прокурори, n броя съдии и n броя служители на ДАНС, МВР, НАП той е осъществявал „върховенството на правото“ по дела от голям материален, а също и обществен интерес. Най-вероятно са замесени и висши политици, тъй като никой не може да плете такива мрежи без покровителството на ония, които си избират главните прокурори по каталог, известен само на тях. 

Остава най-трудната работа – да се проведе независимо и ефективно разследване, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд. 

Възможно ли е? Или ще бъде затвърдено правилото, че мафиотите ги отстрелват, а мрежите им остават за други „концесионери“. В България разплитането на афери от калибъра на клуба за поръчково правосъдие обикновено не стигат до върховете, където са покровителите и поръчителите. В интервю за БНР тази седмица еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви по повод убийството на Нотариуса, че е важно да има истинско разследване и за тази цел трябва да се променят много неща в България и да се приложи промененото законодателство. 

Важното е да се уверим, че има възможност действително да се проведе реално разследване от независими лица.

Този път на парламента се пада отговорността да е разобличителят на организираната престъпна група (или групи) в съдебната система – не просто на имотните измами, рекета, заплахите към магистрати и уреждането на дела. Това е и изпитание за управляващото мнозинство, с чиито гласове беше одобрена шестата поправка в Конституцията, доколко е искрено в прокламациите си за съдебна реформа. Също е и тест за ПП–ДБ и отколешната им битка със задкулисието. Убийството на Нотариуса им дава шанса да докажат, че онова „Има как България да поеме по пътя на изграждането на справедлива, европейска и модерна държава“ отпреди година не е било само предизборен кьорфишек. 

Показното убийство на Нотариуса, извършено след изчезването на друг дилър на правосъдие – Петьо Петров – Еврото, миналата година, може да даде старт на разплитането на престъпните мрежи в правосъдието. Единственото необходимо е политическа воля.

Същото това убийство осветява силно фигурата на внезапно преминалия в лагера на реформаторите на прокуратурата Борислав Сарафов. Изглежда ли приемлив за главен прокурор, или системата е в състояние да направи по-добра селекция?

Не и Сарафов

Едва ли за разследването може да се възлагат големи надежди на силно компрометираната прокуратура, затваряла си очите от десетилетия за търговията с влияние, извършвана от хора като Нотариуса, Еврото, Черничкия с помощници от службите и МВР. 

Не и докато изпълняващ функциите на главен прокурор е Борислав Сарафов. До средата на 2023 г. той беше дясна ръка на отстранения главен прокурор Иван Гешев и в качеството си на негов предан заместник беше и шеф на националното следствие. В разследването си в три части „Списък за бърз контрол“ Антикорупционният фонд (АКФ) разкри дейността на Нотариуса още през 2021 г., а прокуратурата игнорира изнесените данни. Пострадалите бяха бизнесменът Веселин Денков и жена му Ивайла Бакалова, от която поискаха минимум 100 000 евро, за да освободят мъжа ѝ от ареста. В по-ранно разследване на АКФ за аферата „Осемте джуджета“ (по името на ресторанта, държан от „колегата“ на Нотариуса, Петър Петров – Пепи Еврото) бяха изнесени данни за чести посещения на Сарафов в заведението, както и негови снимки с Еврото.

Сарафов ще е временно изпълняващ функциите (поне) до есента на 2024 г., когато трябва да се състои изборът за нов главен прокурор. Изглежда, че работата по аферите на Нотариуса ще се върши на принципа „кой ще опере пешкира“. Първите изгорели вече са известни – шефката на Софийската районна прокуратура (СРП) Невена Зартова (дъщеря на бившия шеф на Търговското отделение във Върховния съд Явор Зартов) и четиримата ѝ заместници, които обаче се разграничиха с декларация от нея и заявиха, че подкрепят усилията на и.ф. главен прокурор за реформа на прокуратурата. 

Зартова, избрана от Висшия съдебен съвет през 2019 г. без нито един глас против, бе посочена в интервюта на гръцки бизнесмени като магистрат от лагера на Нотариуса. След като подаде оставката си, тя направи медиен рейд, в който обясни, че познава Божанов „официално“ от 2005 г., не подозирала за влиянието му, заведените срещу него общо 19 дела и преписки в СРП са били прекратени. Пред bTV Зартова потвърди, че и тя е посещавала ресторанта „Осемте джуджета“, и съобщи, че миналото лято в СРП било повдигнато обвинение срещу Петьо Петров – Еврото, но Софийската градска прокуратура прекратила делото.

Оставката на Зартова и заместниците ѝ дойде след интервю пред „24 часа“, в което гръцкият бизнесмен Анастасиос Дикос, представител на инвеститор в София Ринг Мол и ИКЕА, разказа за системен рекет от група, свързвана с Мартин Божанов – Нотариуса. СРП незаконно повдигнала обвинение за измама в особено големи размери срещу него и двама негови колеги.

Бяхме заплашвани, искаха ни подкупи. Като в този тормоз постепенно бяха замесени и данъчни служители, прокурори, представители на КПКОНПИ, получавахме телефонни обаждания от служители на ДАНС. За кратко време заведоха срещу нас повече от десет съдебни дела и разследвания. И всичко започна заради наш инвестиционен проект за жилищно строителство.

В интервю за БНР и за „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев, известен със спечелените си дела пред Европейския съд по правата на човека, призова за обществен и медиен натиск, за да не се спре само до аферите с Нотариуса и клуба му, каквито опити се правят. 

Елиминират се хора, които са станали неконтролируеми и опасни за политическите си ментори. Те се отстраняват, когато вече е ясно кой ще заеме местата им.

Но журналистът от АКФ Николай Стайков, един от авторите на разследванията за Нотариуса и Пепи Еврото, даде да се разбере в свои медийни изяви, че в неправителствената организация разполагат с данни и за други схеми за търговия в правосъдието. 

Според адвокат Екимджиев повече от основателни са съмненията, че органът, компетентен да разследва, в случая е ръководен от лице, замесено както в „Осемте джуджета“ – „там ще излезе решение на Европейския съд на 22–23 февруари“, така и в други схеми – Борислав Сарафов. 

Изслушването на и.ф. главен прокурор от съдийската колегия на ВСС тази седмица показа, че той не се чувства комфортно, отговаряйки в продължение на близо 5 часа на въпросите по аферата с клуб SS на Нотариуса. Част от тях той отклони с аргумента, че се повтарят, че няма информация, че не знае или че питащият няма правомощия да пита точно това. 

„Не е моментът сега да провеждаме лов на вещици, да гоним неудобните и да закриляме удобните“, заяви Сарафов предвид евентуалното огласяване на имената на магистратите с членски карти от клуба на Нотариуса. Причината – нямало проверена и достоверна информация. 

Циркулирането на разни списъци в публичното пространство е много опасно. Това не трябва да се превръща в повод за някаква институционална репресия и обществена реакция. Опасно е в подобни списъци да попаднат невинни хора. Аз бих изпратил към прокурорската колегия на ВСС и съдийската колегия на ВСС, ако има колегия, а не съвети, само проверени данни в рамките на проверките и ревизиите, които съм назначил. 

Тест за мнозинството в парламента

Сарафов не знаел нищо за списък с имена на магистрати от клуб SS на столичната улица „22 септември“. Но такъв списък е бил подхвърлен в пощенската кутия на депутата Атанас Атанасов (ПП–ДБ), който пък го предал на своя колега Никола Минчев, оглавил временната анкетна комисия на парламента за делата на застреляния Мартин Божанов. Тя ще работи три месеца и амбициите са да изслуша всички замесени, включително заплашваната от Нотариуса съдийка Владислава Цариградска. Временна комисия по случая реши да създаде и съдийската колегия на ВСС, но какво ще проверява – кадровиците тепърва ще решават.

Въпрос на време е имената от списъка да станат публично известни. Първите вече се появиха. Пред БНТ Никола Минчев спомена, че е видял няколко имена на магистрати, предимно от специализираното правосъдие, и уточни, че в този списък няма политици. Но макар Делян Пеевски да не е споменат изрично, също ще бъде поканен. Нотариуса е имал съдия, към когото се е обръщал с „Тони“, като се предполага, че става дума за съдия Андон Миталов, санкциониран за корупция от САЩ през 2020 г.

Важно да се изясни и какви дела са гледали тези магистрати, свързани ли са с Нотариуса по друг начин, освен като посетители на клуба, какво е имотното им състояние. Освен това, ако (изобщо) се докаже, че има дело, решено по точно определен начин заради членството в SS, възможна ли е отмяна на решението – и на какво основание? 

Първото заседание на временната парламентарна комисия обаче започна с разобличителите от АКФ, които от своя страна посъветваха членовете ѝ кого да поканят за изслушване. Списъкът се оказа дълъг. Начело са бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, настоящият и.ф. главен прокурор Сарафов, бившият председател на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев. Следва бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП–ДБ Бойко Рашков, също и Веселин Денков и Ивайла Бакалова. 

Бойко Рашков е наясно с фигурата на Нотариуса и обхвата на влиянието му:

Ние водихме разследване срещу този човек, когато бях министър. Той е свързан със среди и в прокуратурата, и в магистратурата, и в съда. Сега го отстраниха, защото се уплашиха, че ще разкрие факти за връзките му с такива среди. Съдия Владислава Цариградска е написала днес нещо, там има две имена, едното от които напоследък, след промените в Конституцията в частта за прокуратурата, започна да размахва пръст – от държавния глава докъдето прецени. 

Преди коментара на Рашков в парламента заплашваната от Нотариуса съдийка заяви по bTV: 

Освен това ми беше казано, за да бъда респектирана, че Марти е много близък с Иван Гешев и Пеевски, дали това е вярно – аз не зная.

Споменаването от съдия Цариградска на председателя на ПГ на ДПС и санкциониран за значима корупция по „Магнитски“ Делян Пеевски е сред аргументите да бъде поискано изслушването му от временната комисия. От „Има такъв народ“, настояха за това, а също и ГДБОП да предостави всички факти и документи по казуса „Нотариуса“ от 2021 г. насам. 

Депутатът от ИТН Гроздан Караджов предаде писмо, с което от партията предлагат към списъка с имена да се добавят един от стълбовете на евроатлантическото мнозинство – Пеевски, както и Невена Зартова и министър Калин Стоянов, но и министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Спецов. Последните двама са споменати в интервюто на гръцкия бизнесмен в контекста на това, че инвеститорът сигнализирал на НАП и Василев за конфликт на интереси на високопоставена данъчна служителка. „Никога Асен Василев не ми се е обаждал, за да ми дава указания кого да проверявам“, каза по този повод Спецов пред Нова телевизия.

Поканата към Ушев пък е свързана с разрешените от него специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. За 4 години, до закриването на спецправосъдието, над 150 магистрати са били подслушвани със СРС, но няма образувано нито едно досъдебно производство.

Чадър от МВР

Имаше една шега от годините на Прехода, че МВР назначава престъпните босове. Е, вече ги пази и закриля заедно с прокуратурата. Временната парламентарна комисия би могла да изясни какъв „чадър“ е ползвал Нотариуса – докъде са се простирали мрежите му в ГДБОП, ДАНС и МВР. 

Николай Стайков от АКФ каза, че Мартин Божанов е имал кола със синя лампа и е ползвал служебния паркинг на Специализираната прокуратура за нуждите на частния си клуб, който е в близост. Записи от Google Street View показват, че въпросният паркинг бил охраняван от полицейски коли, които са пазели и клуба. Нотариуса ползвал за охрана полицаи от СДВР, а частният му клуб е работел дни преди убийството му на 31 януари. Заведението е било претърсено чак седмица след това. Но не само с SS клуба е било така. 

Пред ресторанта „Осемте джуджета“ в продължение на две години е имало патрулка, а бившият вътрешен министър на ГЕРБ Младен Маринов така и не отговори на АКФ какво е налагало това. Като правосъден министър Христо Иванов, днес съпредседател на „Демократична България“, на два пъти поиска от ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Петров – Еврото. Но Еврото беше спасен с намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи да се вземе предвид желанието на самия Петров да бъде освободен. А две години по-късно Еврото отвори „Осемте джуджета“. Връзката между групите на Еврото и Нотариуса също подлежи на разследване.

Странно е също така, че съпругата на Нотариуса започва работа в ГДБОП след вътрешен конкурс през май 2021 г. – точно когато за шеф на антимафиотите е назначен Калин Стоянов, настоящият министър на вътрешните работи. Стоянов прекратява договора ѝ след два месеца поради отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Но съдът я връща в МВР. 

Промяната на ЕГН-то на Мартин Божанов, както и на фамилията му (от Ангелов на Божанов), е извършена с решение на съдия през 2000 г. Името на магистрата още не е известно, макар процедурата по смяната да е започнала именно със съдебното решение. Не са известни и резултатите от обещаната от вътрешния министър проверка „на място в ГРАО, за да установим кой, как, по какъв начин и с какви мотиви и на какво основание е станало“. 

Разследващият журналист Николай Стайков обясни модела на Божанов – от подкупване на съдии за избор на определени оценители и вещи лица до предизвикване на несъстоятелност на фирми, придобиване на активите им и решаване на дела с голям материален интерес. Три от тях Стайков назова: делото по несъстоятелност на КТБ, делото за конфискацията на активите на Евелин Банев – Брендо и семейството му и делото на убития бизнесмен Борислав Манджуков срещу Инвестбанк. 

Този път всички – от политици до магистрати, си дават сметка, че скандалът не може да приключи с дисциплинарни наказания, както стана след лобисткия скандал с Красимир Георгиев, известен като Красьо Черничкия. Тогава петима бяха наказани заради накърняване на престижа на съдебната власт. Сега обаче става въпрос за подмяната ѝ с организирани престъпни групи. Някои от виновниците за това състояние са част от конституционното мнозинство, амбицирано да реформира съдебната система – където трупът на Нотариуса си мирише. 

Заглавно изображение: Д-р Теодор Цвингер III (1658–1724) – герб с негов портрет в цивилно и в работно облекло със защитен костюм и маска срещу чума. Въпросът е има ли кой да сложи маската и костюма и да се разрoви както трябва там, където никой не иска да влиза. Картината е част от Wellcome Collection.