Кой се страхува от Цветан Василев

Изглежда здравословно за преходната ни демокрация, че в държавата има хора, които вярват, че бившият мажоритарен собственик на фалиралата през 2014 г. КТБ Цветан Василев може да произведе трус с показанията си пред български съд. Тези хора наистина смятат, че Василев – човекът, заради когото услужливо бездействаха институциите на държавата и комуто прислужваха няколко правителства на БСП, ДПС, ГЕРБ, за да направи фокус-мокуса с КТБ – ще стане бич божи и черният рицар за корумпираната политическа каста.

В действителност е просто нелюбим вече олигарх. И понеже олигарсите стават олигарси с политическо съучастие, а не защото са добри мениджъри, изобретателни и трудолюбиви като Хенри Форд например, то и политиците са тези, които ги „отстрелват“ от държавната хранилка.

Искането на защитата на Василев той да даде показания е поредно скулптиране на образа на изгнаник, прокуден от престъпна шайка.

Същата, с която няколко месеца преди юни 2014 г. той пееше по партита и на която раздаваше пачки, понякога – в хартиени торбички. Прокуратурата, както и в предишни случаи, се възпротиви на разпита на Василев. Съдия Вержиния Петрова обаче ще проучи какви са техническите възможности. „Никога съдът не може да лиши подсъдимия от правото му да даде обяснение“, аргументира се тя.

И така, сега очакваме Специализираният наказателен съд да се произнесе какви са опциите Василев, който от 2014 г. се намира в Сърбия, да бъде разпитан по мегаделото за присвояване на близо 2,6 млрд. лв. от четвъртата по големина допреди пет години българска банка. И за едно длъжностно присвояване на близо 206 млн. лв., „фактически изнесени от „Банков трезор“ на „Главна каса“ на КТБ АД“, според документа на прокуратурата, озаглавен „Общ поглед върху модела КТБ“. Двамата акционери и чуждестранни партньори на Василев в КТБ – руската „ВТБ кепитъл“, с 9,99% дял, и Оманският държавен фонд – с 30%, някак са проспали това източване.

Белград не желае да екстрадира Василев въпреки депозираното искане на българската прокуратура – това вече е ясно. В Сърбия последната дума за екстрадицията има министърът на правосъдието, независимо от това какво решава съдът. Изглежда, за сръбските власти дружбата с Русия е като слънцето и въздуха… Василев може да бъде разпитан или чрез видеоконферентна връзка (със съгласието на сръбските власти), или чрез т.нар. разпит по делегация – сръбският съд получава правото да го разпита и да изпрати протокола на българските магистрати.

Това, което всички ние искаме да чуем, няма да го чуем –

имената на замесените високопоставени политици в аферата „КТБ“, които са (били) управляващи във всяко от правителствата, белязали възхода на банката. Въпросите ще са свързани с написаното в хилядите страници обвинителен акт, а там имена на политици няма. Според документите на прокуратурата „за крупните клиенти – държавни фирми, свидетелят Орлин Русев е знаел за практика да се плащат суми на ръка (комисиони, възнаграждение, или както там се нарече) на хората, от които зависи тези държавни дружества да държат парите си в КТБ АД. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка…“

Волно или неволно, през 2014 г. един близък до Бойко Борисов партиец, бивш министър на културата, преводач в разговори с турския президент Ердоган и „ужилен“ вложител в КТБ – Вежди Рашидов – заяви, че банката е била „гара разпределителна“.

С нашите откраднати пари някои хора станаха евродепутати (коалицията на „България без цензура“ и ВМРО вкара двама евродепутати – Николай Бареков и Ангел Джамбазки – б.а.). Много отдавна Цветан Василев трябваше да бъде арестуван, да бъде защитен свидетел и да разкрие много неща. Но тогава щеше да рухне цялата държава.

Така си е, ще рухне една завладяна държава.

Самият Рашидов успя да спаси парите си, преместени от ПИБ в „гара разпределителна“ няколко месеца преди рухването ѝ, чрез две цесии – съответно за 661 122 лв. и за 991 000 евро. Научихме го от документи, публикувани в блога на Мирослав Иванов, където често излизаха и изявления на самия Василев. Но след цесиите Рашидов мина към алегориите – КТБ вече стана „добре отгледан слон в зоопарк, хранен с хубава храна, но идват едни ловци и го гръмват“, а после едни чакали и лешояди го изяждат.

Винаги е добре да си повтаряме какво остана след КТБ.

Този път сметката ще надхвърли трите милиарда в „гьола“ АЕЦ „Белене“. Международната разследваща компания „Аликс Партнърс“ не даде надежди, че кредитите, източени през кухи фирми от КТБ, могат да бъдат събрани, отчитайки „поразително високите нива на свързаност между кредитополучателите на КТБ“.

Същото е, каквото ни остана и след фалитите на 16-те банки, все създадени с безконтролно лицензиране и финансиране от БНБ и от държавните банки – сметки за милиарди и хиляди несъбрани кредити, които платихме ние, данъкоплатците.

Кризата от зимата на 1996–1997 г. и наложеният валутен борд затвориха вратичката за рефинансиране от БНБ (освен в строго определени случаи), а държавни банки, които да дават заеми, не останаха. Но се намери друга „порта“ и тя се нарича пари на държавните фирми. С благословията на тройната коалиция парите на държавната енергетика бяха положени в КТБ, а първият кабинет на Бойко Борисов додаде и тези на транспорта – и банката се наду до четвъртата по големина на активите.

След фалита на КТБ Василев забегна, но ни остана неговият дългогодишен съратник, с когото в последната година и половина преди срутването ѝ станаха врагове – Делян Пеевски (в едно от редките си интервюта Пеевски казва, че с кредит от КТБ са купени вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, така че на Василев трябва да „благодарим“ и за мястото на България в класациите за медийна свобода). В книгата на Зорница Маркова „Държавата КТБ“ е цитирано интервю на банкера пред проекта ktbfiles.com относно Пеевски.

– С какво беше полезен?
– Бил ми е полезен по много линии. Той е един доста енергичен и активен човек. През 2003–2004 г. по някакъв начин пристана на Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС. Това ми е давало комфорт в отношенията с ДПС, защото в крайна сметка е известна ролята на турската партия като корпорация.
– За да защитава банката, какво получаваше ДПС от нея?
– Нищо друго освен финансиране на различни идеи, които са идвали по линия на Пеевски. А Пеевски как се е отчитал нагоре, аз не знам.

През годините в поредица интервюта пред двама-трима журналисти Василев разказа за връзки и интереси на кръгове, свързани и с Бойко Борисов. Пробва да се изкара противник на газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, заради което бил бутнат от Москва, но след юни м.г., когато близо четири часа отговаряше на въпроси в YouTube канал, не е така речовит. В последното си интервю от 17 януари т.г. – в предаването „Честно казано“ на Люба Кулезич – освен обичайните нападки срещу прокуратурата, даже беше скучен.

Измина година, откакто миналия февруари адвокатът на банкера Джоузеф Огъстин съобщи, че жалбата на Василев по глобалния закон „Магнитски“ се разглежда от Държавния департамент и Министерството на правосъдието на САЩ и резултат може да бъде обявен във всеки момент през годината. Но до момента резултат няма. А в тази една година се случиха много неща – например ДПС станаха първи натовци и подкрепиха ГЕРБ за купуването на американски изтребители, след като коалиционните им партньори ги изоставиха. На 17 януари т.г. Василев каза, че жалбата е „все още актуална“, но без повече подробности, и констатира, че има омерта между политическите сили относно КТБ. Той би могъл да я разруши, стига да поиска – ако огласи показанията си за сделките им, за които през пролетта на 2015 г. заяви, че е депозирал при двама различни нотариуси в Европа.

„Ако се съберат всички, на които е помагал Цветан Василев, зала „Арена Армеец“ няма да ги побере, каза преди време народната певица Николина Чакърдъкова. „Арена Армеец“ събира максимум 15 000 души. Защо останалите седем милиона трябва да плащаме за „добрините“ му?

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Цветан Василев по BiT