Кратък наръчник по ромска интеграция

С наближаването на изборите за пореден път се повдига въпросът за интеграцията на ромите. Все се появяват конфликти, които се използват за катализиране на етническо напрежение. Неотдавна ВМРО например предложи „мерки за противодействие на циганската престъпност и социалния паразитизъм“, след като по-рано през януари Красимир Каракачанов нарече ромите „нагли“.

Много политици, публични личности, а и граждани на практика не правят разлика между „интеграция“ и това, което наричат „окончателно решение на циганския въпрос“. Да припомним – този израз всъщност идва от политиката за „окончателно решение на еврейския въпрос“ по време на националсоциализма, в резултат на която около шест милиона евреи намират смъртта си.

Интеграцията обаче е нещо друго. Да интегрираш две или повече неща означава да ги свържеш. Интеграция без свързаност не може да съществува. Така че ако искате бърза ромска интеграция, като начало пробвайте да спазвате следните правила:

За родители

Учете детето си от малко, че всички хора са еднакво ценни. Не се страхувайте да го запишете в училище или детска градина, където има ромчета. Ако ромски деца се появят там впоследствие, не се опитвайте да ги прогоните и не отписвайте детето си.

Ако в групата или класа на детето ви има ромски деца, посъветвайте го да общува с тях. Предложете му да покани на гости някое. Поканете на гости родителите на ромско дете. Приемете, ако те поканят вас и детето ви.

За потребители

Не отказвайте да влизате в заведения, басейни, спортни зали и пр., които се посещават и от роми.

Дръжте се учтиво, ако ви обслужват роми, и не обсъждайте етническия им произход. Противоречие е човек хем да твърди „те не искат да работят“, хем да не иска да го обслужват, ако работят.

Ако възложите на роми някаква услуга (например да ви поправят течащия покрив), не им купувайте труда на безценица, а им плащайте по достойнство. А ако сте ги пазарили на нереално ниска цена да ви свършат нещо, после не обвинявайте ромския етнос за качеството на резултата.

Не използвайте детски труд, ако не сте убедени, че съответното дете има разрешение от Инспекцията по труда.

За работодатели

Не отказвайте да вземате на работа роми, ако имат образованието и квалификацията, които ви трябват.

Не плащайте на ромите по-малко, отколкото на българите за същата работа, а също така не използвайте легални трикове да го правите, например да ги назначавате на непълен работен ден, за да им плащате по-малко от минималната работна заплата.

Наемайте роми в съответствие със закона, плащайте своя дял от осигуровките им.

За МОН

Изгответе план за бърза десегрегация на училищата. Проведете широка обществена кампания, чрез която да убедите хората, че ще е най-добре за всички, ако ромските деца получават толкова добро образование, колкото и българските. Поканете известни публични личности да се включат в кампанията.

Осигурете устойчива (не по проекти!) възможност за вечерно обучение от първи клас до завършване на гимназия в населените места, в които има концентрация на възрастни без образование, или в близост до тях. Осигурете транспорт до училището, ако се налага. Разпространете информация за вечерното обучение по места и се уверете, че тя стига до нуждаещите се от него.

За общините

Отделяйте пропорционален дял за ремонти, благоустройство, инфраструктура и почистване за всички райони в общината си, не само за централните и престижните. Под „всички“ се разбира „и ромските“.

Узаконете къщите, които са нечии единствени жилища. Ако изпитвате съпротива срещу това, задайте си въпроса кой носи отговорност, ако някой плаща ток за несъществуващ имот.

Подлагайте на контрол всяко ново строителство.

За инвеститори и организатори на културни събития

Създайте нещо хубаво в ромска махала. Нещо, което би зарадвало живеещите там и би привлякло и етнически българи да влязат в махалата.

Организирайте в ромска махала фестивал, който да привлича и посетители от чужбина.

Предложете начин ромите чрез изкуство да изразят себе си по начин, различен от клишето, в което ги възприемаме ние, и разпространете резултатите.

За урбанисти

Изработете различни планове за десегрегация на ромските гета, като си поставите за основна цел процесът да бъде във възможно най-голяма степен приемлив за всички. Предложете тези планове за широко обществено обсъждане и упорствайте, докато те не станат една от основните теми в дневния ред на обществото.

За журналисти

Съобщавайте етническата принадлежност на заподозрените или извършителите на престъпление само ако тя е от съществено значение за престъплението. Ако винаги когато ром е извършил престъпление, споменавате етноса му, правете това и за етноса на останалите извършители на престъпления и за техните жертви. Например: „Българин уби българка.“

Отнасяйте се с еднакво уважение към всички, пред чиято уста слагате микрофон, независимо дали са политици, или хора от гетата.

За всички

Ако не познавате лично някого от ромски произход, запознайте се. Ако познавате, опитайте се да поддържате контакт.

Не твърдете, че вашите познати от ромски произход са по-различни или по-добри от останалите роми.

Не забравяйте, че е много вероятно да имате познати роми, които не смеят да кажат публично, че са такива, за да не загубят работата, приятелите, социалния си статус.

Преди да кажете нещо за ромите или да го споделите във Facebook, помислете, че някой от тях може да види или чуе, и така да го нараните. Помислете също, че може би ваши познати и приятели, които не са роми, имат близки роми.

Този наръчник може да се разширява до безкрайност. Но принципът е ясен:

Интеграцията и сегрегацията не могат да съществуват заедно

А сегрегацията на ромите, ако трябва да сме честни, я извършват етническите българи. И то не през последните 30 години, а от доста десетилетия преди това. И днес трябва да се справяме с последствията.

Не може да има интеграция, без да си готов да живееш с другия и да го приемеш като част от своя свят. Не може да изискваш ромите да се интегрират и в същото време да искаш да ги няма.

Нямаме моралното право да говорим за ромска интеграция, докато ние самите не се променим.

Не е толкова трудно да го разберем. Единственото, което липсва, е желание.

Снимки: © Светла Енчева