Краят на ерата „Борисов“

Очаквано премиерът взе най-грешното от всички възможни решения за собствената си съдба и за съдбата на последния си кабинет. Под натиска на протестите и на усещането си за обреченост, потвърдено от близо петдневната среща на Европейския съвет, Борисов е принуден да действа като капитан на кораб с тежка пробойна в корпуса. В случая обаче разбираме, че за министър-председателя корабът е неговото правителство, а не държавата. А смяната на министри е ход на отчаян човек, който е изгубил управленския си рефлекс и способността си да преценява правилно политическата ситуация в държавата.

Кого с кого замени Борисов в последния си кабинет, няма особено значение, защото е ясно, че с тези ходове той просто се опитва да отложи агонията на управляващата коалиция. Без да броим рокадите, на практика в правителството има две нови лица. И макар поредният здравен министър да не минава за приближен до ДПС, в качеството си на директор на Александровската болница в София д-р Костадин Ангелов отказа на сайта „За истината“ да предостави информация по ЗДОИ за направените от Делян Пеевски дарения.

Като аргумент за смяната на министър Младенов премиерът спомена, освен прекомерната употреба на сила от полицията, и конфликта край лятната резиденция на Ахмед Доган, но спести информацията

кой и с каква цел докара привърженици на ДПС чак от Родопите и Пирин,

при положение че само в Бургас и Айтос партията има около 3000 членове. Затова почетният председател на ДПС, който се оказа изненадан и неподготвен за това посещение, изглеждаше толкова неадекватен пред своите симпатизанти, че успя да каже само една реплика: „Аз много мислих и разбрах, че ви обичам.“

Тази акция беше организирана с единствената цел да ескалира напрежение и да даде фалшив сигнал за етнически конфликт, за да бъдат предотвратени протестните действия в цялата страна. А възмутени представители на районни мюфтийства вече определят случилото се край „Росенец“ като опит да се употребят за пореден път за политически цели представители на мюсюлманската общност в страната. Борисов знае кои са авторите на сценария за провокация, но единственото, от което се вълнува, е потъващият кораб да се запази още малко над водата.

За разлика от оставките на предишните му два кабинета, депозирани винаги под натиска на улицата,

този път премиерът отказва да си тръгне, защото знае, че няма да има ново триумфално завръщане във властта.

И за да не остави съмнения у никого, че след края на този мандат ще се оттегли от изпълнителната власт и ще се занимава само с партията си, той обяви това публично, макар и не за първи път. Защо тогава Борисов се хваща като удавник за сламка за всяка възможност, която отлага съставянето на правителство от президента Румен Радев?

На първо място, защото е уплашен, че през тези няколко месеца срещу него може да започне разследване. Премиерът довчера можеше да се закълне, че с избирането на Иван Гешев за главен прокурор си е осигурил недосегаемост през следващите седем години. Не бива обаче да забравяме, че на този най-висок и на практика безконтролен пост в съдебната ни система новият главен прокурор бе въдворен от нейния кадровик Делян Пеевски. След паническите ходове на Борисов да се дистанцира от ДПС, Ахмед Доган и Делян Пеевски и след преустановяването на захранването на обръча им от фирми все пак

възможно ли е да се окаже, че главният прокурор няма да се държи като вярното куче на премиера?

Неуравновесен емоционално и под угрозата самият той да бъде съдебно преследван, особено след произнасянето на Конституционния съд, че всеки прокурор в републиката може да разследва главния, не е изключено Гешев да се обърне срещу един вече бивш премиер. Това е само хипотеза, но тя не бива да бъде пренебрегвана. Затова на Борисов му е необходимо време, за да се опита да замете следите от извършени от неговите три правителства действия, които са били на ръба на закона или директно са го нарушили.

Но най-важното е някой след Горанов да приключи счетоводно републиканския бюджет – ако не за цялата година, поне за първите девет месеца. И безспорно най-подходящият човек за тази работа в държавата е Кирил Ананиев – бюджетар в няколко български правителства.

Възможно ли е да бъдат прикрити злоупотребите, извършени най-вече чрез обществените поръчки с парите от бюджета и от европейските фондове, могат да кажат експертите. Но както знаем от криминологията,

няма престъпление, което да не оставя следи.

По-важно е, че гражданите отказват повече да бъдат ограбвани и дори се чуха гласове, които призовават европейските лидери да преосмислят отпускането на каквито и да е субсидии на това безнадеждно корумпирано правителство, защото в България парите от европейската солидарност не стигат до бизнеса и хората, които се нуждаят от тях, а крайните им бенефициери се явяват фирмите на олигарсите и едрите земеделски барони.

В страните от Централна и Източна Европа, ръководени от популисти, с парите от европейските фондове беше спонсорирано завладяването на земеделския сектор от частни интереси. А измамите, нередностите и корупционните практики при разпределянето на тези средства, особено в България и Румъния, които са с най-голям дял на земеделския сектор в брутния си вътрешен продукт сред страните от ЕС, заплашват финансовата стабилност на общността.

Разследването на злоупотреби с европейските фондове ще бъде основен приоритет

в работата на бъдещата Европейска прокуратура след структурирането ѝ. Не е изключено обаче в следващото Народно събрание да бъде създадена и специална комисия с тази цел. Оттам със сигурност ще изскочат злоупотреби за милиарди, на чийто фон ревизията на приватизацията ще изглежда като джудже пред слон.

На второ място, премиерът се страхува, че служебен кабинет на президента Радев ще се окаже сериозна пречка пред фалшифицирането и манипулирането на резултатите от следващите парламентарни избори. Независимо че партията на Борисов доминира във всички избирателни комисии, както и навсякъде в местната изпълнителна власт.

Ерата „Борисов“ в българския Преход завърши. Освен че вече е делегитимиран в очите на народа си и на света, най-дълго управлявалият премиер през тези трийсет години е оставен на автопилот от сценаристите на същото задкулисие, което го избра и инсталира във властта.

Но Борисов има още една възможност за завръщане, макар и не в изпълнителната, а в представителната власт.

Това ще бъде неговата лична битка за реванш срещу Румен Радев и той ще мобилизира докрай всичките си останали сили, за да я спечели. Независимо че много пъти през последния си мандат Борисов се кълнеше, че не желае да става президент, той няма да пропилее шанса да се види „баща на нацията“ – роля, за която си мисли, че му отива и му се полага.

Този кабинет ще остави тежко наследство на следващите управляващи, които и да са те. Защото България продължава да е най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, с най-бързо стопяващото се и застаряващо население, с най-висока смъртност. Част от това наследство са нереформираните и страдащи от тежки проблеми сектори, като правосъдието, здравеопазването и

особено енергетиката, през която бяха източени най-много пари от държавата.

Заради страха от общонационална стачка на миньори и енергетици, която би съборила за дни кабинета му, Борисов превърна цялата ни икономика в заложник на въглищната индустрия и изпусна всички срокове да обоснове пред ЕК ключовата роля на комплекса „Марица-изток“ за енергийната сигурност на страната ни.

Кабинетът пропиля и възможността да предложи алтернативни източници на енергия и алтернативна заетост на около 100 000 души, работещи във въглищните централи на Източномаришкия басейн. Обаче ЕК обвърза следващия седемгодишен бюджет на ЕС с новата зелена политика на общността и България може да се окаже тежко потърпевша от това.

Краят на ерата „Борисов“ ще бъде белязан и от провалянето на проекти като АЕЦ „Белене“, който едва ли ще получи „зелена улица“ от ЕК. Както и на „Балканския поток“, в който държавата ни участва с над 1 млрд. евро, но не е ясно – дори и да бъде завършен – за какъв период от време ще бъде възвърната инвестицията при сриването на цените на синьото гориво на международните пазари в резултат на голямото предлагане на втечнен газ в Европа от САЩ, Русия и други страни.

Всичко това може да погълне като черна бездна мераците на Борисов за политическото му бъдеще. Затова не е изключено, вместо да се явява на избори, да се окаже в ситуацията на преследвани от закона персони като Цветан Василев и Васил Божков. Ако преди това не го помете улицата.

Заглавна снимка: Протест в Пловдив на 16 юли 2020 г. © Димитър Цанков