Къде отиваш, София? Към нови избори

Накъде отива София заедно с една трета България в нея? В политически план това е въпрос на живот и смърт за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, чието разрешаване ще повлияе и на разпределението на силите в българската политика. Защото който загуби София, губи не само най-големия електорат, а и легитимност като алтернатива. А когато „промяната“ започне да губи в собствения си двор, другите вече се подреждат край масата, на първо време – за да предизвикат нови кметски избори в София. 

Тон даде излизането на Борис Бонев и „Спаси София“ (СС) от коалицията зад кмета Васил Терзиев, което наруши крехката стабилност. (По съдебен път кметският пост също се атакува – с делото за касиране на изборите през 2023 г. заради допуснати нарушения. Наскоро то бе отменено от Върховния административен съд и върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – София-град.)

Със своя позиция заради случващото се вече излязоха общинските съветници от „Синя България“, които подкрепят ГЕРБ–СДС, но отдавна търсят път и към ДБ (без ПП).

Предлагаме обединение за дясно управление на Столична община не около някого, а в името на съгласие за провеждане на комплекс от десни политики в интерес на софиянци. Общинският съвет трябва да прояви волята си и да наложи посока за развитие на общината като алтернатива на хаотичното управление на администрацията на кмета и разпада и скандалите между партиите в Общинския съвет. 

Управлението на столицата от Терзиев, подкрепата за когото намаля с излизането на СС от издигналата го коалиция, е от значение за ръста или спада на избирателите на ПП–ДБ. В средата на мандата бездруго липсващото мнозинство зад него в Столичния общински съвет (СОС) отъня до 14 души, след като осемте общински съветници на СС се отделиха в самостоятелна група. Бонев свали доверието си от коалицията с ПП–ДБ и я напусна. 

Според Терзиев – започнали са предизборна кампания. Според Бонев – защото в Столичната община (СО) действа втори властови център, „паралелна община“ от мрежа от съветници и консултанти на кмета“, които вземат важните решения. Още в началото на април той постави пет маркера, по които ще преценят дали да продължат да поддържат кмета: конкурса за главен архитект; ревизия на управлението на ГЕРБ; новите договори за почистване; бюджета на София за 2025 г.; новата структура на СО, която още не е приета, макар да беше обещана преди повече от година.

За управление с гръб са необходими 31 съветници от 61-членния СОС, каквито и преди ПП–ДБ–СС нямаха – затова и не държат икономическата власт в СО. ГЕРБ взеха ключовите пет от общо 14 комисии в СОС, сред които бюджетната, антикорупционната и тази по сигурността, докато ПП–ДБ получиха само две – за младежта и спорта и за международно сътрудничество и европейски проекти.

Който държи СОС, той управлява

ГЕРБ – партията, управлявалата София дълги години, си осигури монопол върху решенията на СОС още в началото на управлението на Терзиев, групирайки се заедно с БСП и формирайки гръбнака на „икономическото мнозинство“ (както го нарекоха ПП–ДБ): ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и отцепниците от „Възраждане“ (заедно с Карлос Контрера от ВМРО). Това обезсили кмета и реализирането на определени промени спрямо неговите виждания, но също се оказа удобно – бяха продължени и реализирани проекти, заложени от управлението на ГЕРБ, защото... ами няма как.

Васил Терзиев не се и опита да потърси тематични мнозинства, както правят в 51-вия парламент. Сега обаче ще му се наложи, ако иска да прокара и най-обикновено предложение. А предстоят съществени решения – бюджетът на столицата за 2025 г. с разходи, доближаващи 3 млрд. лв., тепърва ще влезе в СОС. Още по-значимо заради силните икономически интереси в него е сметосъбирането, за което са заложени над 1 млрд. лв. за следващите четири години (само за 2025 г. сумата надхвърля 302 млн. лв.). 

Договорите с фирмите, чистили София години наред, изтичат (а значи и един от сигурните бизнеси на Румен Гайтански – Вълка). Екипът на Терзиев наскоро освети схема за източване на пари от събирането на боклук. Амбициите на СО са да избере нови фирми, но предвид загубата на подкрепа не е сигурно дали ще осъществи намерението си.

„Благодарение“ на мнозинството в СОС, вместо постепенно да бъде разграждан обраслият с корупционни зависимости предишен модел, той продължи безпроблемното си съществуване. Затова и критиките към СС и към нейния лидер Борис Бонев, че от напускането им печели ГЕРБ, изглеждат повече като политически послания. 

През юли 2024 г. „икономическото мнозинство“ успя да наложи без конкурси свои избраници в управлението на шест ключови общински дружества в София: „Топлофикация София“, Центъра за градска мобилност, „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“, „Метрополитен“ и „Софинвест“. Тогава Стоян Братоев беше запазен като директор на „Метрополитен“ благодарение на политическа сделка – за да подкрепи Ваня Григорова (БСП) рокадите в общинските дружества. Борис Бонев обяви, че постигнатото е победа за „икономическото мнозинство“, но каза и още нещо:

Това е войната за преразпределяне на влиянието в общинските фирми между Орлин Алексиев (бивш общински съветник от ГЕРБ, 12 години шеф на бюджетната комисия в СОС, със славата на разпределител на обществени поръчки в СО – б.а.) и Красьо Черния (Красимир Георгиев, известен брокер в съдебната система със своето прословуто тефтерче – б.а.). Сега се наместват хората на втория.

Терзиев се опита да върне доклада за избора на ръководство на дружествата, но областната управа отмени изцяло акта му, обявявайки го за нищожен. Сега отново са вдигнали мерника на Братоев, а Терзиев се опитва да го спаси от отстраняване, в основата на което стои обществена поръчка за 8 метровлака за над 140 млн. лв. без ДДС, прекратена заради това, че имаше един участник.

Епилогът за софийското метро беше тази седмица, когато Съветът на директорите на „Метрополитен“ все пак отстрани Братоев, чиито заслуги за строителството на подземната железница са безспорни, но той остава като член на борда. Мотивите за свалянето му бяха „влошено здравословно състояние“. СС се опитаха да осуетят избора на нов директор, но неуспешно.

Изпълняват се проекти от Фандъкова

Новият столичен кмет така и не ревизира наследството на ГЕРБ и управлявалата няколко мандата Йорданка Фандъкова, макар да критикува централизирания модел, фаворизирането на определени фирми, както и липсата на прозрачност в управлението на София.

Нещо повече – като временен главен архитект Богдана Панайотова (вече избрана за титуляр на поста) продължи проблемни строителни проекти, наследени от ГЕРБ. Такава е бъдещата 6-етажна офис сграда с подземен гараж на две нива до ресторант „Синия лъв“. Нейният устройствен план и планът за застрояване са одобрени от арх. Панайотова на 5 декември 2024 г. Тя беше дала и разрешение за строеж на мястото на стара къща на ул. „Стара планина“ 9, в която е живял Кемал Ататюрк, докато е пребивавал в България. След обществен натиск разрешението беше отменено, но още не е сигурно дали къщата е спасена. Нова 60-метрова кула ще се вдигне при кръстовището на бул. „Филип Кутев“ и „Симеоновско шосе“ благодарение на издаденото разрешение за строеж. На път е да бъде разрешено още високо строителство.

Затова и чашата преля, когато за главен архитект на София беше избрана Панайотова, участвала в изготвянето на правилата за провеждане на самия конкурс. Дори ПП изрази загриженост от решението на Терзиев заради „досегашната ѝ професионална история, която не дава достатъчно основания за доверие“:

София има нужда от управление, което поставя публичния интерес над всичко. Ние ще продължим да настояваме именно за такъв подход.

За капак Борис Бонев съобщи по bTV, че като временно изпълняваща длъжността Панайотова се е срещала нерегламентирано с инвеститорите на 215-метровия небостъргач на бул. „Черни връх“, чието строителство е замразено от 7 години, и обвини ръководството на СО в нерегламентирани срещи с Пеевски и Христофор Аманатидис – Таки. Срещата на Панайотова е документирана със снимки, предадени на столичния кмет Васил Терзиев, който пък в коментар по темата обяви, че я е пратил на полиграф. Строежът на небостъргача до мол „Парадайс“ е уреден с решение на СОС през 2017 г., с което се прокарва това изключение от Общия устройствен план на София.

Тестът с полиграф не е убедително доказателство за честност и почтеност, особено в контекста на досегашните спорни решения на арх. Панайотова. Но за да бъдат предотвратени още репутационни щети, тя отказа да издаде разрешение за строежа на 215-метровия небостъргач, който щеше да е най-високата сграда в България. Според съобщение на СО експерти проверяват законосъобразно ли е било решението на СОС от 2017 г., с което се изменя устройственият план на мястото. Вероятно спорът ще се разреши по съдебен път.

Само преди месец столичният кмет заяви по БНТ, че „Столична община няма законови механизми да спре небостъргача“ и че строителството му е едва ли не предопределено. Сега се оказва, че някакви механизми все пак има.

Последиците

Трусът с напускането на СС ще се отрази и на местното управление в София, и на националното. Партията има силна гражданска база, особено сред младите, активни и критично мислещи избиратели. Тяхното отдръпване изпраща сигнал, че Терзиев (а и ПП–ДБ) не изпълнява собствените си обещания. Това ще рефлектира на следващи (парламентарни) избори, които ще се проведат преди местните през 2027 г. Но кой знае…

Васил Терзиев, който се намира в пресата между изпълнителната власт и „икономическото мнозинство“ в СОС, ще бъде ежедневно блокиран в работата си, докато ГЕРБ кресливо ще го обвиняват в застой.

Дошъл като символ на новото, на промяната за София, в средата на мандата си бившият предприемач е по-скоро безличен. Той избягва директните срещи – и с граждани, и с журналисти (телевизионните интервюта не се броят) – и трудно може да бъде наречен лидер, камо ли да продължи в голямата политика, както му предричаха. Кметският пост в столицата е добър трамплин – за Бойко Борисов се оказа даже катапулт, който го изстреля на премиерския пост. 

Терзиев е непартиен технократ и бизнесмен, продал компанията, на която е съосновател, за над 262 млн. долара. Той и екипът му предпочитат да вземат сами решенията си, включително и за назначения. Но ако те са лоши и неефективни, загуби калкулира именно ПП–ДБ. За обединението този ефект е допълнителна щета наред с критиките, които още търпи заради сглобката, в която участваше и Делян Пеевски. Освен това лидерът на СС разясни в социалните мрежи, че е имало одобрен механизъм за назначения в СО преди изборите. 

Имаше номинационна комисия с представители на партиите и кмета за избор на всички длъжности. Имаше предложения за всички позиции спрямо коалиционното споразумение, с които кметът не се съобрази.

„Решенията са мои – и добрите, и лошите – и до момента си заставам зад тях“, казва кметът на София. Ако беше чисто партийна кандидатура, политическата сила би могла да му повлияе за едно или за друго решение, както и за публичния му образ, но сега това е невъзможно.

Управлението на Васил Терзиев от възможност за еманципация на ПП–ДБ се превърна в бреме, което направи още по-прозрачна липсата на коалиционна спойка, лидерство и реална реформа. Ако София отиде на нови избори и Терзиев падне (предишната победа я спечели трудно, с преднина от 5000 гласа), той ще изгуби само поста си. Но ПП–ДБ рискуват много повече – не просто да загубят столицата, а и амбицията за алтернатива на национално ниво.