Къде си, Моисей?

В библейския Еxodus народът, неспособен да се освободи без божествена намеса, е държан в робство от фараона. В България гражданите са държани в робството на тяснопартийните интереси, където политическите организации са пленени от собствените си стратегии, его и нежелание да търсят общо благо за обществото. Няма Моисей, който да поведе всички към единение и обща цел, а партиите се давят в морето на разделението.

Българските политически племена изглеждат разпокъсани и разделени, неспособни да се обединят около общи политики. Независимо че „Възраждане“ например декларира идентични политически цели с „Продължаваме промяната“ – срещу „Борисов и Пеевски“, а двете заедно с „Има такъв народ“ и МЕЧ са харесали депутата от ИТН и най-възрастен народен представител Силви Кирилов за председател на 51-вия парламент. Вече 12-ти ден Народното събрание не успява да избере председател, а този процес ще се проточи и следващата седмица, когато ще се навърши един месец от изборите.

Първоначално почти всички парламентарно представени сили предложиха свои кандидати. Най-голямата от тях – ГЕРБ–СДС – оферира Рая Назарян, председателка и на 50-тия парламент. ПП–ДБ беше номинирала Андрей Цеков, „Възраждане“ излезе с Петър Петров, ИТН залага на Силви Кирилов, а БСП – Обединена левица – на преподавателката по конституционно право и близка до президентския кръг доц. Наталия Киселова. Двете формации, получили се при разцепването на ДПС, не издигнаха кандидати, но от Алианса за права и свободи (АПС), чиито представители настояват, че са автентичното ДПС около Ахмед Доган, заявиха по-рано, че ще подкрепят Кирилов или Киселова.

Защо толкова непреклонни

Вторият план на битката за председател на 51-вото НС засенчва първия. Бъдещият шеф на парламента е първият, който ще бъде питан/посочен от президента Румен Радев за служебен министър-председател предвид надвисващите осми парламентарни избори напролет. От останалите институционални фигури, изброени в т.нар. домова книга на президента, наличен е само Димитър Главчев, настоящ служебен премиер и председател на Сметната палата в отпуск. 

Сегашното правителство, функция на Борисов и Пеевски, тоест на лидера на най-голямата партия ГЕРБ и на олигарха, санкциониран заради корупция от САЩ и Великобритания, не успя да изпълни основната си конституционна задача – провеждане на честни и демократични избори. 

Доказателство са внесените в Конституционния съд искания за частично касиране на изборните резултати. Обединените около тях политически сили (без ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало) показаха нови мнозинства, някои трайни, други летливи. Формално от едната страна остават партиите на Борисов и Пеевски, според които на изборите не е имало повече нарушения от друг път, и останалите (в чийто лагер е и Президентството), които смятат, че е имало брутални злоупотреби и купуване на гласове. 

Забележителното е, че в „останалите“ влизат коалицията ПП–ДБ, с нейния европейски и евроатлантически облик, и един друг блок от формации, които теглят България към друга орбита, по̀ на изток, като БСП – Обединена левица, „Величие“, на която липсваха под 30 гласа, за да премине 4-процентовата бариера за влизане в парламента, ИТН и АПС.

Това ценностно противоречие, което не беше пречка при събиране на подписи под жалби до Конституционния съд, се оказа непреодолимо при гласуване на председател на 51-вото Народно събрание. Групата депутати на „Демократична България“ не гласува заедно с колегите си от „Продължаваме промяната“ и не подкрепи кандидатурата на Силви Кирилов, към която се присъединиха ИТН и МЕЧ. Двама от ПП – Даниел Лорер и Явор Божанков, също се разграничиха с гласуването си от ПП. Основната причина – няма как да се влезе в общ съюз с „Възраждане“.

Само дни преди това ръководството на ПП–ДБ излезе с обща декларация, че няма да води преговори за редовен кабинет с националпопулистите на Костадин Костадинов – проруската и най-отявлено евроскептична партия в парламента. Но това очевидно не беше препятствие да гласуват заедно за негов председател. Депутати от „Възраждане“ публично заявиха, че от ПП са сондирали с тях дали биха подкрепили депутата от ПП Бойко Рашков за председател на парламента. 

(Не)възможното

„Възраждане“ се възползва стопроцентово от създалата се политическа ситуация, за да се легитимира като партията, която се бори срещу корупцията и статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС на Пеевски. Костадинов формулира ситуацията по следния начин:

Или „Възраждане“ и всички останали срещу ГЕРБ и Пеевски, или обратното… Математически е възможно да има мнозинство без ГЕРБ и ДПС, а в това мнозинство може да се включи АПС, които имат кръвна вражда с Пеевски. Това са 141 депутати. Но ДБ обслужи Пеевски.

Така от „Възраждане“, нееднократно гласували заедно с ГЕРБ–СДС и ДПС в предишни парламенти, обвиниха ДБ в „санитарен кордон с ГЕРБ и ДПС – Ново начало“ и в помагачество на Бойко Борисов и Делян Пеевски. (Всъщност санитарният кордон около Пеевски и неговото ДПС – Ново начало беше поискан и наложен от ДБ, а ПП се присъединиха към инициативата.)

Независимо от публичните изявления на представители от ПП и ДБ, че това са просто различни мнения в коалицията, разделението между тях е видимо. Пукнатината върви отдавна и не е само в различните мнения, но е и идеологическа – ПП гледат вляво, докато ДБ са център-дясно. Въпреки противопоставянето от трибуната на „Възраждане“ от ПП нямат проблем да приемат подкрепата на партията, симпатизираща на политиката на Путин. Както е добре известно, безплатен обяд няма, а в политиката този принцип е ненарушим – за всяка асистенция се плаща и сглобката, подкрепена от конституционно a.k.a. управленско мнозинство, е доказателство.

„Няма да оттеглим Назарян“ срещу „Няма да се съберем с „Възраждане“ се оказаха политически заявки, зад които стоят определени аргументи. В безпрецедентно изказване от парламентарната трибуна Борисов явно заяви, че няма да оттегли Назарян.

Добре, нека да е от вас, съберете си мнозинство. Вие сложихте червените линии, с които ГЕРБ трябва да се съобрази. Искате да ми натресете цялата отговорност, но без да участвам. Тази игра вече я играхме в сглобката. [...] Тази игра не ми харесва. Какво искате от мен – да си оттегля кандидата, за който над 600 000 са гласували? Ами няма да го оттегля. Нищо не ми дава право да го оттегля.
Дадох формула без Ново начало и АПС [и без „Възраждане“, но с ПП–ДБ, ИТН и БСП – б.а.]. Ако имаше такова мнозинство, щяхме да вървим напред.

Съпредседателката на парламентарната група на ПП–ДБ Надежда Йорданова (ДБ), отстоявайки позицията на своите, заяви:

Ние ще се включим в такова мнозинство, което ще освободи България от проказата на корупцията. България цикли, защото не можем да решим простичкия проблем – че институциите трябва да действат в обществена полза, а не по волята на един човек.

Политическият арбитър

Докато парламентът е на стендбай относно избора на председател (да се разбира – служебен премиер), от превърнатия в политически арбитър Конституционен съд се очаква да реши спора чие да е служебното правителство – на президента или на партиите, които избират лицата от „домовата книга“. 

След като преди пет месеца КС не успя да събере мнозинство, за да отмени новия ред за назначаване на служебен кабинет, наложен с шестата поправка на Конституцията, президентът оспори това изменение заедно с двойното гражданство на депутатите. КС е сезиран и от ИТН и БСП да бъде върнато правомощието на държавния глава да назначава служебно правителство. Онова, което Румен Радев очевидно желае най-силно, не е партиен проект, който би го свалил от пиедестала на калния политически терен. 

Така към очертаващите се осми избори се прибавя и тихата надпревара между президент и някои политически сили чий ще е следващият служебен кабинет.

Никой не чака Моисей.