Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Лидерът на „Възраждане Костадин Костадинов сигурно сънува кошмари с главно действащо лице Ивелин Михайлов, негов пряк конкурент и най-известното лице на „Величие“. Косъмът, който държи извън парламента партията, родена от схемата „Исторически парк“, е на път да се скъса и тя да стане девета политическа сила в 51-вото Народно събрание. 

Причината е, че Конституционният съд (КС) разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. КС провери как е отчетен вотът в 2204 от общо 12 920 изборни секции, и установи, че в 46,75% от тези секции има „промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“. Разминаване има и в броя на недействителните бюлетини – в 35,78% от 436 избирателни секции. 

ЦИК възлага преизчисляването на държавната фирма „Информационно обслужване“, която извършва компютърната обработка на резултатите от изборите. Новите данни се очакват в първите седмици на март, когато ще стане ясно дали ще има пренареждане на мандатите. 

Бурята не е изненадваща. Още когато изборните резултати бяха обжалвани миналата есен, всяка от парламентарно представените политически сили пресметна колко мандата ще загуби, ако „Величие“ прескочи 4-процентовата бариера и получи 10–12 депутати. Сметките им не станаха публични, но едно е сигурно – управляващото мнозинство, което сега разполага със 126 депутати, става малцинство или в най-добрия случай се озовава на ръба. 

Сеизмична заплаха

Управленската конструкция, която бездруго се клати като къща от карти от самото начало, е застрашена от рухване – не заради неудовлетворени амбиции за властови позиции, а поради трудността да наложи елементарни решения, ако изгуби мнозинството. При това не в неопределено бъдеще, а още през март, когато бюджетът за 2025 г. няма да е окончателно приет, нито ще е приключил процесът по обновяване на регулаторите и контролните органи. А за избор на нови членове на ВСС и Инспектората, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, не може и да се мисли. 

Процесът по попълване на стотината позиции в „перманентната власт“ обаче върви с пълна сила. Управляващото мнозинство – ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС – се зае най-напред с овладяването ѝ, въпреки че близо месец и половина след клетвата на правителството са назначени едва осем заместник-министри. Най-вероятно до средата на март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат с нови членове и ръководство, ще бъде попълнено и мястото на съдия в КС. Но депутатите няма да успеят с всички 15 процедури, открити до момента. Преговорите по номинациите не спират и ако за НЗОК има един-единствен кандидат, излъчен от ГЕРБ, за други позиции конкуриращите се партии ще търсят свои мнозинства. Например за конституционен съдия партията на Бойко Борисов номинира университетския преподавател доц. Орлин Колев, а професионалната общност и ПП–ДБ издигнаха Йонко Грозев, който до миналата година беше българският съдия в Европейския съд по правата на човека.

За някои персони, като предложения от БСП за шеф на КЗК Росен Карадимов, се влиза в сериозни схватки, особено след припомняне на зависимостите му от санкционирания за корупция лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. В защита на Карадимов излезе председателят на парламентарната група на БСП–ОЛ Драгомир Стойнев, самият той уличаван като човек на олигарха. 

Ако ДПС на Ахмед Доган не подкрепи Росен Карадимов за председател на КЗК, това ще провали избора на всички ръководители на регулаторни органи.

Но ДПС–ДПС не скланя – или по-скоро не е удовлетворено от офертите за други постове и бавещите се назначения на техни заместник-министри. От формацията дори поискаха смяна на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), председател на Съвета за съвместно управление, тъй като този орган не функционира, както е предвидено в споразумението. 

БСП от своя страна е привлякла ИТН и ДПС на Пеевски в търсене на подкрепа за поста на енергиен комисар в КЕВР за кандидата си Таско Ерменков, срещу когото ПП–ДБ са издигнали Меглена Русенова, председателка на Българската фотоволтаична асоциация. Голямата въпросителна е кого ще подкрепят в пленарната зала ГЕРБ–СДС. Ерменков, чиято принадлежност към ДС е известна като бивш офицер от военното разузнаване, както са известни и проруските му симпатии, е дългогодишен депутат от БСП. ИТН и „Ново начало“ пък атакуваха Русенова, че е имала общи дружества с издателя Иво Прокопиев и ще прокарва корпоративни интереси. Председателското място в КЕВР, изглежда, е „запазено“ за кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски.

Труден баланс

До обявяване на решението влиза ли „Величие“ в парламента, или не, новите състави ще са избрани. Но остават други и формацията, чието лице е създателят на схемата „Исторически парк“ Ивелин Михайлов, може да участва в договорките за приемане/отхвърляне на един или друг кандидат. 

Къде би се наредила „Величие“ – в опозиционния лагер, предвид реториката на Михайлов, който обяви наскоро, че партията му започва кампания за президентските избори, макар и да няма обявен кандидат (!), за да не стигне Борисов на балотаж на изборите за държавен глава през есента на 2026 г. 

Докато чакат решението на КС, недоволни от забавянето му, Михайлов и екипът му обикалят България, издигайки лозунги срещу Борисов и Пеевски и с желание „Величие“ да се обедини „с опозиционните партии“ в парламента, тъй като се саморекламират като активни борци срещу мафията. Тази реторика е различна от радикализма на Костадинов и „Възраждане“, макар че и лидерът на националпопулистите отскоро е взел Бойко Борисов на прицел. Освен това Михайлов се противопоставя значително по-меко на еврото и неговият патриотизъм излъчва повече позитивизъм, за разлика от драматичния Костадинов, който надига глас как ще се принесат в жертва, но България няма да е в еврозоната. 

С величавата си осанка и небрежния си спортен аутфит Михайлов ще затъмни и другия политик антимафиот – лидера на МЕЧ Радостин Василев. Някогашният адвокат на ЦСКА, откъдето датира познанството му с Васил Божков, преминал през няколко партии, папагалства и тези на Пеевски, макар публично да казва, че чака „Величие“ в парламента за битка срещу Борисов и Пеевски. Например и той, също като Пеевски, е за одържавяване на бургаската рафинерия „Лукойл“, но отрича да са в синхрон и даже твърди, че олигархът плагиатствал тяхното предложение.

Ако „Величие“ влезе в 51-вия парламент, за лидера на ГЕРБ ще е още по-трудно да запази крехкия баланс в управляващото мнозинство, върху което оказва натиск и олигархът. Напрежението е повишено заради задкулисните преговори за попълване на регулаторите, а при евентуална трансформация на мнозинството в малцинство безпринципните договорки за подкрепа ще се увеличат. (С изключение на Висшия съдебен съвет и Инспектората, останалите членове на регулатори се избират с обикновено мнозинство от половината плюс един от присъстващите в залата депутати.)

Тази седмица лидерът на ГЕРБ даде две възможни опции, ако мандатите в 51-вото Народно събрание бъдат преразпределени – правителството да продължи работа като кабинет на малцинството и нови преговори с „Демократична България“ (ДБ). Той повтори, че хоризонтът на управление е до 1 януари 2026 г., когато България ще влезе в еврозоната, затова ще търси подкрепа: 

Ако няма мнозинство в Народното събрание – всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната.

Партньорът на ДБ – „Продължаваме промяната“, вече обяви, че няма да участва в такива преговори, а ДБ – че такава покана към тях не е отправяна. Предишните преговори за съставяне на правителство, които водеха ГЕРБ и ДБ, се провалиха, след като партията на Борисов еднолично обяви прекратяването им. При вече съставено правителство едва ли ДБ биха приели, но не е изключена подкрепа за отделни политики и кандидати.

Въпреки заплахата да се трансформира в малцинство, управляващата коалиция ще даде мило и драго да се задържи до края на годината. Не защото присъединяването към еврозоната е стратегическа цел, а за да участва в разпределението на предстоящите назначения. Сигналите, които идват от четирите политически сили, са именно в тази посока, а Кирил Добрев (БСП) беше пределно ясен:

БСП няма да предизвика избори, дори мнозинството, участващо в управлението, да стане малцинство.

Допускането на „Величие“, на която трийсетина гласа попречиха да премине летвата за парламента, не просто ще компрометира изборния процес – доверието в него ще падне под санитарния минимум. 

Изборни експерти като проф. Красимир Калинов, статистик, участвал като вещо лице в проверката на бюлетините, възложена от КС, обаче не смята, че ще има преразпределение на мандатите. По БНР той обясни, че трагедиите ще са вътре в партиите, на личностна основа.

Могат да се завъртят депутатите вътре в самите партии – от един избирателен район да излезе депутат, а на негово място да влезе народен представител от друг район, но от същата партия.

Развръзката наближава. Но дори и „Величие“ да остане отвън, едва ли някой в България вярва, че изборите са честни. Затова властта се отплаща с високи заплати на МВР – все така да ги пази.