316 км² – това е площта на архипелага, върху който е разположена малтийската държава (за справка, подобна е площта на община Дупница – 329 км²). Архипелагът обхваща три обитаеми острова – Малта, Гозо и Комино, и няколко по-малки островчета.

Колко е малка островната държава, разбираш още от самолета. Мигове делят момента, в който виждаш земя под себе си, от онзи, в който колесникът докосва пистата. И това при положение че летището се намира в средата на най-големия остров – Малта. Неподозирано обаче, тази малка държава събира в себе си няколко култури – една истинска амалгама от рицарско самочувствие, италианска лежерност и арабска гостоприемност.

Малко история

Финикийците първи завладяват Малта през VIII век пр.Хр. и според легендите наричат първото изградено селище Maleth, което означава „подслон“. В следващите векове Малта е част от територията на Картаген, Рим и Византия, а впоследствие е под контрола и на норманите и арабите.

Макар разположението на Малта в Средиземно море винаги да е било възможност за превръщането ѝ в център за търговия и подходящо място за почивка на моряците, стратегическа роля архипелагът придобива по време на управлението на хоспиталиерския Орден на Свети Йоан, който поема контрола над Малта и Гозо в началото на ХVI век. Рицарите пристигат в Малта, след като са изгонени от остров Родос, който преминава под властта на Сюлейман Великолепни, най-дълго управлявалия султан на Османската империя. Императорът на Свещената римска империя Карл V преотстъпва архипелага на ордена срещу обещанието рицарите да пазят континентална Европа от османско нашествие. Те изграждат крепостни стени, църкви и доразвиват защитните съоръжения, като крепостта Свети Елм, в днешната столица Валета където сега се помещава и Военният музей на страната.

През пролетта на 1565 г. Сюлейман Великолепни напада Малта. Обсадата продължава половин година, но тогавашната столица Мдина се оказва непревземаема. През есента на същата година османците пресмятат, че са претърпели твърде много жертви, и напускат острова. Загубите, които предвожданите от Сюлейман войски претърпяват, оказват сериозно деморализиращо влияние върху Османската империя, която преустановява нашествието към Централна и Западна Европа, а рицарите на свети Йоан разгръщат управлението си и изграждат града Валета, кръстен на Жан дьо ла Валет – първия велик магистър на малтийските рицари, водил ордена по време на Голямата обсада.

Векове по-късно, през 1798 г., Наполеон завладява Малта. Той оставя гарнизон, който да управлява острова, но две години по-късно малтийците решават да си върнат управлението и молят Британската империя за помощ. Така през 1800 г. Малта се превръща в протекторат на Британия и остава в пределите ѝ до 1964 г., когато след референдум обявява своята независимост. От 2004 г. страната е членка на Европейския съюз.

Малта днес

Малта намира място в медийния дискурс не само с възможностите за почивка и забавление. В последните години в страната има сериозни сигнали за корупция и порочни практики, голяма част от които бяха разкривани в блога на популярната журналистка Каруана Галиция. Убийството ѝ през есента на миналата година илюстрира по безапелационен начин проблемите на острова.

Статутът на страната като данъчен рай привлече много фирми в различни сфери, например в интернет хазарта, а засилващите се инвестиции и туризмът водят със себе си сериозно покачване на наемите, оплакват се местните жители. Средната годишна заплата е малко над 18 000 евро бруто, а наемът на тристаен апартамент често надминава 1000 евро на месец.

Типично за южната част на Европа обаче, икономическите и обществените проблеми сякаш отстъпват място на слънцето и на епикурейския поглед към живота.

За всекиго по нещо

Сицилия, Талин, Еритрея. Оттам идваха първите трима таксиметрови шофьори, които ни возиха из Малта. Предвид не особено високите доходи в страната, ги попитахме: „Защо Малта?“ Отговорът беше прост: „Защото е топло – и времето, и хората.“ Намерихме и един таксиметров шофьор малтиец, който измрънка, че островът е вече пренаселен, но пък след това сподели, че повечето хора създават и повече работа и бързо смени темата на препоръки за ресторанти и нощен живот.

Като споменах препоръки, отдавна не ми се беше случвало толкова много хора на улицата да ме питат имаме ли нужда от помощ или съвет къде да отидем. В Малта никой не бърза до такава степен, че да подминава туристи в нужда – виждайки обърканите ни погледи, търсещи апартамента, в който трябваше да се настаним, една жена се почувства длъжна да ни хване за ръка (буквално) и да ни заведе до мястото.

Разположена в Средиземно море, между Европа и Северна Африка, Малта е цветна – и хората, и пазарите, и нощният живот. Архитектурата обаче е в една тоналност – ниски жълтеникави сгради. Първо се сещаш за Тунис, а после се заглеждаш в бароковите щрихи и разбираш, че на двата острова – Малта и Гозо, са разположени общо 358 църкви и катедрали. Дори на малкия остров Комино има една.

Ако мога да дам един съвет за това как да прекарате времето си в Малта, той е: обиколете и трите острова. Нужни са ви не повече от 5 до 10 дни, за да го направите. Ето и някои от местата, които е препоръчително да не пропускате:

Старата столица Мдина

Ако винаги сте си мечтали да влезете в средновековен крепостен град, Мдина е мястото. Преминавайки през крепостните стени, със сигурност ще се върнете векове назад. Зад тях днес живеят около 300 души, сред които свещениците в катедралата „Св. Павел“, в църквата и манастира на кармелитите и в Бенедиктинския манастир.

Валета

Населението на столицата Валета е малко над 6000 души, но благодарение на многото туристи, звуци и аромати във въздуха, се чувствате като в голям град, средище на цивилизации. Настроението във Валета е приповдигнато, културните събития, уличните музиканти и множеството заведения допринасят за това. Неслучайно градът е Европейска столица на културата за 2018 година и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Дворецът „Сан Антон“ и градините пред него

Дворецът е официалната резиденция на президента на Малта. Построен е през ХVII век и не представлява особено претенциозна сграда, но градините пред нея са впечатляващи. Растителността през годините е станала лукс на острова, забелязва се, че трева има само в дворовете на най-скъпите частни имоти. Затова е учудващо да видиш такъв богат набор от растения, донесени от цял свят в ботаническата градина, която представляват парковете пред „Сан Антон“.

Слима и Сейнт Джулиънс

Двете курортни градчета са вече слети и се намират на 5 километра от столицата. Заведенията следват едно след друго по крайбрежната ивица. Слима предлага луксозни ресторанти и барове с доста поносими цени. В Сейнт Джулиънс се намира центърът на нощния живот в Малта, който определено не е препоръчителен за всеки. Улицата се казва „Пейсвил“ (Paceville) и в рамките на няколкостотин метра са разположени десетки заведения и други развлекателни услуги (проституцията в Малта е легална, стига да не е организирана). Мястото определено не би се понравило на хора с повечко задръжки или на вицепремиера Валери Симеонов.

Плажовете

Както ни каза един таксиметров шофьор от Румъния, „не очаквайте плажна ивица като на Златните пясъци“. Пясъчните плажове в Малта не са много и плажната ивица обикновено не е повече от половин километър. За препоръчване са плажът Айн Туфийха (Għajn Tuffieħa) в Мелиха (която сама по себе си е и един доста красив град с впечатляващи архитектурни паметници) и съседният Голдън Бей.

Гозо

Вторият по големина остров от архипелага е място, където комерсиализацията сякаш още не е оставила тежкия си отпечатък. Изключение прави плажът Рамла Бей с интересния червен пясък и пещерата на Калипсо, разположена над него, от която се разкрива гледка към острова. Според легендата нимфата Калипсо спасява Одисей, който корабокрушира близо до Гозо и прекарва седем години на острова. В крайна сметка любовта между Одисей и Калипсо не завършила много щастливо, но романтиката се е запазила на Гозо. Силно препоръчвам разходка по северния бряг на острова, където може да видите скални образувания, солници, изградени от финикийците и впоследствие разширени от римляните, пещери и други. Няма да издавам точните имена и да навлизам в подробности, защото чарът на тази не особено популярна за туристите част от архипелага се крие във възможността да се почувстваш като откривател.

Синята лагуна

Разположеният между Малта и Гозо остров Комино има площ от 3,5 км², но определено си заслужава да се посети. Заливът Синята лагуна е живописен – плиткостта и чистота на водата го превръщат в подходящо място за плуване, гмуркане и почивка. Атмосферата предполага абсолютен релакс, а коктейлите, забъркани в ананаси, и приятната музика допринасят за атмосферата. Синята лагуна е популярна дестинация и множество кораби и фериботи стигат до нея, затова и през пика на сезона (юли–август) мястото става пренаселено.

На Комино има и няколко други локации, които си заслужават да бъдат посетени. Плажът Санта Мария се намира на около 20 минути пеша от Синята лагуна и също е подходящо място за почивка. До него пък са и едноименните пещери.

Какво трябва да знаем, преди да отидем в Малта?

В Малта двата официални езика са малтийският и английският. Малтийският произлиза от арабския, като днес доста се различава от него, езикът е почти напълно латинизиран. Някои учени го определят като креолски, тъй като включва в себе си и елементи от английски и италиански.

Пътното движение е от лявата страна, а шофирането е истинско преживяване. Част от местните ни разказаха, че правилата за шофиране допреди влизането на страната в Европейския съюз не са били строго  съблюдавани, а пътните знаци и регулирането на движението са отсъствали на доста места.

Местни специалитети са мариновано заешко, малтийска наденица, риба със зеленчуци, морски дарове, предлага се сравнително богат и вкусен асортимент от пици и паста (все пак разстоянието между островите и Италия е не повече от 150 километра).

Градският и междуградският транспорт се обслужват само от автобуси, които кръстосват островите Малта и Гозо. Минават през всевъзможни места и почти навсякъде можеш да намериш спирка. Минусът е, че са малко нередовни, а пътищата, в комбинация с маниера на шофиране, ги превръщат в не особено подходящи за хора със слаб вестибуларен апарат. Цената обаче е ниска – още на летището може да си купите карта за 21 евро, която важи за всички линии на двата острова за период от 7 дни.

В Малта има значителна българска общност. Няколко ресторанта се държат от българи, има български магазини, много наши сънародници работят там. Република България няма посолство в Малта, акредитирано е това в Рим, но има почетен консул.

Заглавна снимка: Синята лагуна, о. Комино.
Всички снимки са на автора.

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на първите два сезона на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.