Модерни болежки

Дигиталната хигиена, уви, не се изчерпва само с виртуални съображения. Все още компютърните компоненти ни се явяват придатък, поне докато не станат наистина част от телата ни. Често пренебрегваме значението на удобството и ергономичността, които при активна и продължителна работа с компютър, каквото е ежедневието на все повече хора, вече са въпрос не само на лукс, а много често на конвенционално здраве.

Усещане за „пълзящо електричество“ по ръката

На мнозина от вас се е случвало да чувстват дискомфорт и умора в китката, палеца или лакътя от продължителна работа с компютър. Да имат усещане за изтръпване и дори за „пълзящо електричество“ по цялата ръка или от пръстите/китката към предмишницата. Ако не обърнете навреме внимание на проблема и не промените нещо в стойката, стола или бюрото си, не си подсигурите почивка или терапия, усещането обикновено не изчезва от само себе си, а се настанява трайно в ежедневието ви. Понякога може да стане много неприятно, стигайки до рамото, врата и дори гръбнака. Ако сте се докарали чак дотам, е крайно време да спрете да подценявате ситуацията и да потърсите медицинска помощ от лекар и/или кинезитерапевт.

Това състояние е от колекцията „модерни болежки на офисните хора“ и най-често е свързано с лоша ергономия на работното място.

Дори да го излекувате, вероятността да ви застигне пак никак не е малка, ако не промените начина си на работа. Ключово при продължителна работа на бюро е да се постараете да сведете до минимум всякакви напрежения, които чувствате да се трупат в мускулите ви. Имайте наум, че може и да не осъзнавате част от тях, защото свиквате и ги пренебрегвате, но те не престават да оказват своето влияние върху мускули, сухожилия, нерви и кости.

Обърнете внимание дали ръцете ви са комфортно разположени върху бюрото ви, по възможност с цялата предмишница (това е частта от китката до лакътя). Ако работите на ръба на бюрото, опрени малко под китките, а половината ви предмишница виси във въздуха, то вие си търсите белята, както казват старите хора.

Трябва да седите на стола така, че ако има подлакътници и поставите ръцете си върху тях, предмишниците да са под приблизително прав ъгъл с тялото, а ръцете ви да лежат върху бюрото в същата равнина с подлакътниците на стола. Ако няма подлакътници, е препоръчително ръцете ви да са добре разположени върху бюрото до лактите, тоест то трябва да е достатъчно голямо, за да може да поставите адекватно компютъра и ръцете си.

За краката също е добре да образуват прав ъгъл в коленете, тоест така да бъде регулирана височината на стола, на който седите. Но това е по-лесно решимият проблем, защото, уви, неудобното бюро, чиято височина най-често няма как да промените, може да ви създаде по-страшни грижи. Затова аз бих пренебрегнал правилото за правия ъгъл при коленете, ако това може да компенсира неудобната височина на бюрото.

Малко популярно решение е да си сложите облегалка за ръката, с която държите мишката, но такава, която се монтира като приставка/продължение на бюрото. Особено ако нямате подлакътници на стола, това е хитро решение за удачно позициониране на ръката.

Напълно грешен дизайн

Колкото и да изглежда несериозно, една от първопричините за тези дискомфортни състояния са мишките. Но не тези в мазето или по полето, а тези на бюрата ни. В общия случай използваме дизайнерски, красиви, минималистични и какви ли не други мишки, но за жалост, твърде малка част от тях са удобни.

Любимият ми пример е с една много луксозна мишка – тази на Apple, която безспорно е красива и дизайнерска, но всъщност е адски неергономична заради това, че е твърде ниска и не запълва дланта. Особено ако имате по-големи длани, тя ще се загуби в тях. Малките мишки може и да ви се струват секси, но увеличават напрежението при работа, защото ги държите предимно с пръстите си и така китката увисва.

Мишката трябва да е достатъчно голяма, за да може дланта ви удобно да лежи върху нея. Китката ви да не пада надолу, да не стърчи напрегнато нагоре, нито да виси във въздуха. Добра идея е да имате лека подложка веднага след китката си, за да компенсирате малкия свод, който се получава от възглавничките на дланта ви.

Проблемът с плоските (по-добре да ги наричаме хоризонтални) мишки е, че използвайки ги продължително време, претоварваме китката си, което води до диагнози като карпално-тунелен синдром (CTS), травми от повтарящи се движения (RSI) и по-лоши.

„Синдромът на карпалния тунел се получава от възпаление на сухожилията на мускулите заради повтарящите се движения – уточнява Виктор Николов, кинезитерапевт с частна практика и физиотерапевт на Националния отбор по художествена гимнастика, когото „Тоест“ потърси за консултация. – Това пък предизвиква възпаление и притискане на медиалния нерв, защото самият тунел е тесен.“

В допълнение, при използване на хоризонтална мишка, двете кости на предмишницата – лакътната и лъчевата – са усукани с часове. Може да почувствате най-добре това усукване, ако с лявата си длан обхванете дясната си предмишница над китката и с дясната ръка започнете да правите въртеливи движения, сякаш завинтвате нещо с отвертка. Ако направите това след цял ден работа с мишката, ще почувствате много осезаемо разликата в натрупаното напрежение, когато ръката е  легнала върху бюрото и когато ръката е в позиция за ръкостискане.

Напук на всичко това обаче, производителите масово ни засипват с хоризонтални мишки, а често в интернет ще прочетете колко неудобни и грозни са вертикалните.

Момент. Има и вертикални мишки?

Всъщност е естествено да не сте и чували за вертикални мишки, защото са толкова екзотични и рядко срещани, че само ако наистина имате тежък медицински проблем, е вероятно да стигнете до тях – или пък ако ви ги подскаже някой „по-светнат“ лекар или приятел, който вече е патил. Уви, поради тяхната непопулярност те по-трудно се намират (особено у нас), а обикновено са и по-скъпи.

С вертикалните мишки има и друга грижа – не са универсални за лява и дясна ръка. Трябва да си поръчате правилната в зависимост от това с коя ръка работите. Има и психологически проблем. Всички толкова сме свикнали с хоризонталните мишки, че ако хванем вертикална, тя най-вероятно ще ни се стори адски неудобна. Факт, признавам си – аз полагах усилия да свикна с вертикална мишка повече от седмица, преди да я приема за обичайна и да престана да я забелязвам.

Идеята на тези устройства е да спестят усукването на двете кости на предмишницата при продължителна работа и преумората на мускулите около тях. Тези мишки се държат така, сякаш се ръкостискате с някого, и вършат чудесна работа, защото ще почувствате бързо облекчение, ако това е било в основата на проблема при вас. И ако не очаквате твърде голяма прецизност от мишката си, не сте дизайнер или не обработвате фотографии например.

Проблемът е, че при натискането на бутоните на вертикална мишка тя трябва да е достатъчно тежка и голяма, за да може този страничен натиск да не води до отместване на самата мишка и нейния показалец по екрана. Някои хора компенсират това с противоположен натиск с палеца си, което пък може да доведе до дискомфорт там.

Нито хоризонтални, нито вертикални

Тежка и голяма мишка не се вписва в представите на повечето хора за нещо привлекателно. Затова напоследък сякаш най-новата мода при ергономичните мишки е те да не са нито хоризонтални, нито строго вертикални, а нещо средно между двете. Мишката е така проектирана, че ръката да лежи върху нея както при хоризонталните, но пък е повдигната от едната страна, за да намали усукването на предмишничните кости. Това отново означава, че ако сте левичар, трябва да си потърсите правилната версия на модела, който сте си харесали.

Повдигнатите с балонче меки подложки за мишка, на които може да облегнете китката си върху подутината, винаги са добра идея. Особено тези с процеп по средата на подутината, с идеята да не се притиска медиалният нерв. Предлагат се и меки гривни за китката, ако идеята за подложка за мишка, особено такава с цицина на нея, не ви допада. Нямаме българска дума засега – на английски може да ги намерите под странното название wrist donut (поничка за китка). Те компенсират увисването на китката при продължително ползване на клавиатурата.

При всички случаи обаче, преди да харчите пари, за да се справите с дискомфортните си състояния – особено ако вече ви мъчи някаква болка или напрежение, – е добре да се консултирате с лекар какъв точно е вашият проблем, за да знаете кое решение е най-подходящо.

Нашият консултант Виктор Николов също припомня, че дори и да ползваме вертикална или ергономична мишка, това не отменя необходимостта от кратки почивки – например по 5 минути на всеки час, защото дори в правилна позиция на ръката пак има риск от претоварване. Профилактиката винаги е полезна, а кратките прекъсвания на работата за раздвижване, протягане и разкършване са полезни не само за ръцете.

Заглавна снимка: Комбинирана употреба на вертикална мишка и мека гривна (wrist donut); фотограф: Йовко Ламбрев. Илюстрации: презентационни материали на различни производители на компютърни мишки

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“