Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна. Същият кръг от медии вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес – когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели.

Това пише депутатът от ДПС Делян Пеевски в отворено писмо до медиите от 6 февруари 2018 г. като мотиви за внасяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, известен вече като законопроекта „Пеевски“. Венелина Попова разговаря по темата с проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и преподавател в СУ„Св. Климент Охридски“.


проф. Нели Огнянова

Професор Огнянова, законопроектът „Пеевски“ предвижда задължителното деклариране на непазарно финансиране, но изключва доходите от реклама, договорите по комуникационните програми от европейски фондове, както и кредитите. Това всъщност какво издава?

Истинската цел и истинските мотиви са различни от обявените в официалните мотиви. Завесата малко се повдигна с така нареченото „открито писмо“ на един от вносителите – господин Пеевски. То разкри поне две неща. Първото е, че законопроектът не цели да реши позитивни задачи, а се създава срещу определени лица. Второто е, че той има селективен характер и основните, големите проблеми остават извън обхвата му.

И изследвания, и експерти стигат до извода, че основен проблем на българската медийна среда е финансирането чрез средства от европейски програми, което деформира медийната среда. Насочват се средства към проправителствени медии, за да се постигне проправителствено отразяване. Да припомним ПИК и начина, по който изданието получи европейско финансиране, при положение че дори не спазва европейските медийни стандарти.

Има мнение, че целта на този законопроект е просто да се сплашат медии, които говорят за господин Пеевски и неговия бизнес. А иначе, разделяне на пазарно и непазарно финансиране на медии е иновация, непозната в мерките за прозрачност.

Да, щом рекламите и кредитите се скриват, всъщност става ясно, че целта е да се атакуват медии, които получават грантово финансиране. Медии като „Капитал“, „Медиапул“ и други, които получават средства от фондации като „Америка за България“. 

Основният дефект на този законопроект е, че не затваря пътя за скритите зависимости. Той не би помогнал в ситуация, подобна на тази около КТБ; нито за разкриване на необезпечени банкови кредити – както за вестниците „Труд“, „24 часа“ и „Стандарт“; нито за разкриване на влиянието на рекламодателите, водещо до т.нар. адверториали.

Законопроектът се е фокусирал не върху целта „прозрачност“, а изцяло върху една медийна група, която е конкурентна на господин Пеевски и е критична спрямо него, въпреки че и сега съществува задължение т.нар. външна помощ да се декларира и на сайтовете на донорите, и на сайта на Министерството на правосъдието. Така че този законопроект чука на отворена врата.

Информацията за финансиране от международни организации е публична и всъщност много по-публична и по-прозрачна от начина, по който правителството взема решения кои медии да финансира със средствата от европейските програми. Много пъти се е поставял въпросът, че трябва да има състезателност по предварително ясни критерии, но правителството казва, че правото на ЕС не изисква състезателност и затова то ще решава, както намери за добре, кои медии да получават средства.

А знак за какво е подкрепата, която законопроектът получи от всички партии в парламента с изключение на БСП?

Това е пореден знак за голямата симулация, в която участват ГЕРБ и „Патриотите“, защото те, като политически сили на власт, непрекъснато се опитват да се разграничават и от ДПС, и от г-н Пеевски като депутат от тази партия, но поведението им показва друго. Законопроектът влезе на първо четене, без да е гледан в комисия, и това е съзнателно общо решение на ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС.

Емблема на сговора е Вежди Рашидов като представител на мнозинството и председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Вижте неговите метаморфози: от „Всички ли сте роби на един изрод, на едно охранено милионерче, което купи държавата“ преди години – до „Господин Пеевски е изкуствено демонизиран и неговият проект всъщност никак не е лош“. Това е привидността на разделението власт–опозиция, която наблюдаваме.

Ние я наблюдаваме, но е важно как я анализират хора като Вас и другите експерти.

Да я имаме предвид, когато дойде време да гласуваме – в ключови моменти има сговор по интереси между управляващите и г-н Пеевски и неговата партия. Това е видимо, подчертава се в позициите и на Асоциацията на европейските журналисти, и на Съюза на българските журналисти, според които „това е безсмислен законопроект, който не показва желание за прозрачност при разпределянето на държавни и европейски средства“.

Със сигурност има вече мнения за законопроекта „Пеевски“ и в средите на европейските медийни експерти. Те разбират ли отрицателното отношение към него в България?

Международните среди проявяват интерес какви са мерките, включени в законопроекта, и дали действително ще се постигне прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. След като се запознаят по-конкретно с текста и особеностите на българската медийна среда, те се ориентират в ситуацията и разбират, че проектът е насочен не към прозрачност, а срещу един медиен конкурент.

А ще бъде ли приет без проблеми на второ четене?

Появиха се изказвания, включително на депутати от ДПС, че проектът е непълен. Чуват се предложения за допълване в правилна посока – да има прозрачност за разпределението на средства от европейски програми. Но има и предложения за повече контрол върху журналистите. Това е натиск, който ще има смразяващ ефект и не бива да се допуска.

Каква отговорност са носили досега действителните собственици на медии, които не са се легитимирали публично като такива? 

И сега в законите има предвидени мерки за установяване на действителните собственици. Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чл. 7а, предвижда регистър на действителните собственици на печатни издания. Още при приемането на този член беше ясно, че той няма да работи ефективно, защото не беше придружен от никакви инструменти, които да гарантират това. Когато г-н Пеевски говореше за „моите медии“, името му отсъстваше от регистъра – това говори достатъчно за реалната воля за прозрачност.

Ако собственик на медия е подставено лице или офшорно търговско дружество, неговото влияние може да расте неограничено и конкурентният регулатор не може да предприеме никакви мерки срещу него. Може цял сектор да принадлежи на едно и също лице, само че чрез различни подставени лица. В закона има предвидени санкции, но когато не се знае кои са скритите собственици, те не могат да бъдат санкционирани.

Така че мерките срещу медийните концентрации без прозрачност на собствеността са напълно декоративни.

Професор Огнянова, вярвате ли, че този законопроект ще направи явни собствениците на медии в България, ако бъде приет окончателно, разбира се?

Общото ми убеждение е, че няма воля за прозрачност. Освен това твърдо смятам, че законопроектът противоречи на изискванията на Закона за нормативните актове. Управляващите се опитват да натоварят един закон за депозиране на печатни издания с правила за всички медии, та дори и с правила за разпространението им – което е абсурдно.

Може би защото има значение КОЙ внася този законопроект? Има немалко мнения, че с него депутатът от ДПС иска да „изсветли“ своя публичен образ…

Има, да. Има значение КОЙ го внася. Това не е просто лош закон. От СБЖ казват, че законопроект, внесен от човек, който никога не е изпълнявал искането за прозрачност, се приема от журналистическата гилдия като унижение.

Заглавна снимка: Andris Romanovskis

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.