Тя е на 28 години. Родена е в Бронкс, най-бедния от петте административни района на Ню Йорк, и макар да е завършила Бостънския университет, допреди година е работила като сервитьорка в бар. Определя се като социалистка и работи активно за кампанията на Бърни Сандърс по време на първичните избори в Демократическата партия преди президентския вот в САЩ през 2016 г. Името ѝ е Александрия Окасио-Кортес и на 6 ноември вероятно ще стане най-младият член на Камарата на представителите (Долната камара на Конгреса) в историята на САЩ.

На 26 юни Окасио-Кортес изненадващо спечели номинацията на демократите в един от нюйоркските окръзи за представител в Долната камара на Конгреса на изборите през есента. Победата ѝ над едно от най-разпознаваемите лица на Демократическата партия демонстрира застоя и кризата, в която партията се намира, но също така и нуждата от ново поколение в американската политика.

Изборите наесен

Снимка на Александрия Окасио-Кортез

Александрия Окасио-Кортес 
Снимка: Wikipedia

На 6 ноември американците ще отидат до урните на избори, които са определящи както за курса, който САЩ ще поеме занапред, така и за оценката на гражданите за първите две години от управлението на администрацията на Доналд Тръмп.

След този ден Конгресът, висшият законодателен орган на страната, може да изглежда много различно. В момента републиканците имат мнозинство и в двете камари, но това може да се промени драстично – 33 (от общо 100) сенаторски места и всички 435 места в Камарата на представителите ще бъдат запълнени наново. Представителите са излъчени от 435 окръга, разпръснати сред всичките 50 щата на база на населението, като всеки окръг представлява около 710 000 американски граждани. В щата Ню Йорк например избирателните окръзи са 27.

Преди да бъдат избрани обаче, представителите трябва да спечелят номинацията на своята партия. Затова във всеки окръг по традиция се провеждат първични избори, в които избирателите на самата партия изявяват своите предпочитания за кандидата, когото да излъчат на същинския вот.

Демократът Джоузеф Кроули печели своята номинация, а впоследствие и място в Камарата на представителите 10 пъти поред от 1999 г., когато за първи път е избран в Долната камара на Американския конгрес като представител на демократите от 7-ми окръг в Ню Йорк. От 2013 г. представлява 14-ти нюйоркски окръг. Считан е за един от най-влиятелните демократи в Камарата на представителите и потенциален заместник на лидерката на партията в нея – Нанси Пелоси, ако тя реши да се оттегли. По тези причини преизбирането на Кроули в Камарата на представителите през есента не беше поставяно под съмнение нито от високопоставените представители на демократите, нито от медии и анализатори.

Изненадата

Във вечерта на първичните избори на Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес спечели номинацията на демократите в 14-ти окръг в Ню Йорк с над 57% от гласовете. Реакцията ѝ при обявяването на резултатите беше запечатана от камерите и показа, че дори на нея ѝ е трудно да повярва, че е успяла да победи политик с над 20 години опит, подкрепян от целия т.нар. политически естаблишмънт (доминираща класа от политици с дългогодишна кариера) в Демократическата партия и събрал по време на кампанията си в пъти повече средства от нея.

Пред Кроули не остана друг избор, освен да поздрави Окасио-Кортес. Той дори посвети изпълнение на песента на Брус Спрингстийн Born to Run на своята опонентка, а няколко коментатори отбелязаха, че сякаш Кроули и екипът му дори не са се потрудили да изготвят реч, в която той признава загубата си и поздравява конкурентката си, защото надали някой от тях е вярвал, че сценарият, в който губи, е възможен.

Твърде лява за Америка?

Здравеопазване за всеки, отмяна на таксите за висшите учебни заведения, гарантирано работно място за всеки американец. Това е част от платформата на Окасио-Кортес, близка до тази на независимия сенатор от Върмонт Бърни Сандърс, който успя да застраши номинацията на Хилари Клинтън като кандидат за президент на Демократическата партия през 2016 г., мотивирайки млади активисти и политически неактивни до момента граждани. Макар Сандърс да изгуби първичните избори на демократите в Ню Йорк, а впоследствие и номинацията на партията, движението покрай него не забуксува. Пример за това е Александрия Окасио-Кортес, решила да се впусне в политиката и да поведе кампания, която сега ѝ донесе номинацията, а през ноември вероятно ще ѝ осигури и място в Камарата на представителите като най-младия неин член в историята.

Кампанията на Окасио-Кортес беше смесица между това, което Барак Обама успя да наложи като задължително за успеха на един кандидат, а именно активното присъствие в социалните мрежи и свързването чрез тях с различни групи от обществото, както и класически методи за изграждане на т.нар. движение grassroots (инициирано от хората), придружено от тропане по вратите на повече от 120 000 избиратели (по информация от нейната кампания), срещи и заговаряне на потенциални избиратели на улицата и др.

Макар че е смятана от мнозина за твърде лява и е вероятно да се превърне в аутсайдер в Демократическата партия, Окасио-Кортес притежава качества, които липсват в голяма част от наложените лица на демократите, а може би са и причината за състоянието на партията след загубата през 2016 г.

Преди всичко тя има платформа и послания. Нейните идеи са смели, част от тях – обявени за идеалистични, но те предлагат промяна. Именно надеждата за промяна печели хората, които не са гласували досега; тези, които са заклеймили цялата политическа класа вследствие на натрупани разочарования; или пък т.нар. swing voters – тези, чийто глас не се определя от партийна идентификация и в американския контекст понякога гласуват за републиканци, а понякога – за демократи.

Поради тези причини Окасио-Кортес има преимуществото и възможността да мотивира подобни слоеве на обществото, което явно вече се оказва непосилно за „професионалните политици“, като опонента ѝ Джоузеф Кроули и Хилари Клинтън. В кампанията на Клинтън през 2016 г. липсваше ясно послание, но за нея се оказа и невъзможно да предложи достоверен сценарий за промяна на статуквото, предвид дългата ѝ политическа и обществена кариера.

Преимуществото на младостта

Средната възраст на американските политици и особено на представителите на Демократическата партия се покачва с всяка изминала година. Към 2017 г. средната възраст на демократите в Конгреса е 61 години. А сред най-предпочитаните имена като номинация за президент през 2020 г. са Бърни Сандърс (76), сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън (69), вицепрезидентът на Обама Джо Байдън (75) и милиардерът Майкъл Блумбърг (75), който според източници на CBS действително обмисля дали да се кандидатира, което автоматично би го превърнало в най-богатия и най-възрастния техен кандидат-президент в историята.

Макар Бърни Сандърс да доказа, че корелация между възрастта и възможността да спечелиш гласа на младите няма, то със сигурност на 28-годишната жена от Бронкс ѝ е много по-лесно да намери общ език с хората по улиците, отколкото на 78-годишната Нанси Пелоси, която е прекарала последните 31 години в Капитолия във Вашингтон.

Загубата на Джоузеф Кроули се тълкува от мнозина като удар срещу демократите и техните шансове да обърнат двете камари на Конгреса през ноември, но победата на Александрия Окасио-Кортес е знак, че промяна в Демократическата партия е необходима. И ако тя не се проведе от водещите фигури в партията, то гласоподавателите ще поемат нещата в свои ръце.

Заглавна снимка: Corey Torpie

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.