Моя страна, моя България. В кафяво

Когато в държава от Европейския съюз граждански протести прераснат в цензура, спираща книги, филми и театрални представления, започва да ехти Die Fahne hoch! на нацисткия химнописец Хорст Весел. 

Чуваме ли?

Националистически агитки спряха хората, купили билети за пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, да гледат постановката в Народния театър, защото унизявала, казват, достойнството на българите и българските офицери. Миналото лято подобни агитки провалиха и прожекции на белгийския филм „Близо“, защото уж разпространявал хомосексуална пропаганда и педофилия. Пак националисти от „Възраждане“ и сродни на тях формации публикуваха черен списък на учители, обявили се срещу злокобната и безполезна поправка за т.нар. джендър пропаганда, и организираха кампания срещу Националната природо-математическа гимназия в София заради нагнетен скандал с ученик, в който вкараха и Истанбулската конвенция. 

Това не са просто „два свята на патриотизъм“, за които говори директорът на Народния театър Васил Василев. Това е диктат на единия свят, шумен и креслив, в който момчета от футболни агитки се смесват с ослепени от пропагандата мозъци и заплашват свободата на изразяване, без която не само изкуството, а и демократичните общества не могат да съществуват. Под тази заплаха в България са артисти, интелектуалци, активисти, които са срещу монопола на мисленето, налаган постепенно в политика, медии, социални мрежи. Този монопол не само задушава обществото в догми, но прави хората по-уязвими на пропаганда и контрол и застрашава самите основи на демокрацията. 

Със слабата политическа съпротива и негласното институционално съдействие, в това число и на полицията, тази нова културна революция си проправя път. Уви, не само в България, макар че тук я улеснява масираната прокремълска пропаганда. Също и симпатиите към (завърналия се в Белия дом) Доналд Тръмп на 49% от нашите сънародници, установени от „Галъп“. Но и към Путин – 37% от българите според проучване на френската агенция Ipsos харесват руския президент, което е най-високият резултат в целия ЕС.

Служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков не видя никакви проблеми пред Народния театър след провалената постановка на Джон Малкович. Дори посочи като виновник директора на театъра Васил Василев, въпреки че отговорността за реда и сигурността не е на Василев, опитал се да осъществи цивилизован диалог с протестиращите.

„Контрапатриотично“

Пред Народния театър на 7 ноември все пак имаше два свята. Единият, който развяваше знамена, обиждаше на „еничари“, „педераси“, „предатели“ и „евроатлантически подлоги“, хвърляше камъни и удряше. Гражданка патриотка със знаменце в ръка беше довела и кучето си, което се изпика на стълбите на театъра, а качил се върху една от колоните ултрас с черна маска също развяваше флаг. 

Другият свят си чакаше кротко с билетитe и дори предлагаше на беснеещите отсреща да им ги подари, за да гледат постановката. „Да ги нагрубим с думи, които нe знаят“, предложи някой. А други се възмущаваха, че полицията не прави нищо, за да пусне публиката, и пяха химна заедно с лагера отсреща. 

„Какво имате срещу една пиеса – ами Бай Ганьо?“, имаше такъв въпрос от дошлите да гледат постановката към родолюбците. „Бай Ганьо е самоирония, а това е обида, унижение!“, беше отговорът. (Така де, само българи може да пишат сатира за българи, не и чужденци…)

След седмици на подгряване в определени медии и социални мрежи, в антиваксърски групи и националистически организации, Столичната община и СДВР, които съгласуват протеста, не бяха предвидили периметър пред входа на театъра, който да позволи на хората с билети да влязат, за да гледат постановката, а на протестиращите – да изразят недоволството си от „гаврата с паметта на българската саможертва в Сръбско-българската война през 1885 г.“. От Народния театър предупредиха в позиция за случващото се още преди премиерата и бяха подкрепени и от Европейската театрална конвенция.

Трябва да признаем сериозността на тази ситуация. В една демократична европейска държава не трябва да има толерантност към подобна цензура и сплашване. Това е решителен момент за Европа да заеме позиция и да отхвърли опасния възход на ултранационалистически движения, които се стремят да заглушат творческите гласове и да разрушат нашите културни основи.

Министърът на културата Найден Тодоров, който е пианист, композитор и диригент на Софийската филхармония, също защити изкуството.

Можем да вземем оставката на директора на Народния театър, да забраним постановката, после аз мога да кажа две-три други постановки, които трябва да забраним, разбира се, трябва да забраним Бърнард Шоу, после да започнем да горим книгите, после знаем какво следва – нацизъм.

Но актьорът Захари Бахаров беше съвсем прям.

Не мога да обсъждам репертоара на Народния театър с онова безпросветно леке, което нападна Владо Пенев. Владо Пенев с една от стоте си роли е направил повече за България и за българската култура, отколкото тези говеда ще направят когато и да било. Затова не се обясняваш с тях, не спориш, не ги каниш на театър…

„Кристална нощ“ нарече аниматорът Теодор Ушев вечерта на 7 ноември, след като беше нападнат от агитките. Задържани за безредиците нямаше. Но все пак полицията се е поразмърдала, след като съобщи, че са установени нападателите на Ушев и тези, които удряха директора на Народния театър Васил Василев. Макар вътрешният министър Илков вече да се произнесе, че „хаос не е имало“. 

Софийската районна прокуратура се самосезира за безредиците пред Народния театър и възложи разследването на СДВР – същите, които трябваше да направят възможното те да не се състоят. Впрочем вътрешният министър обеща да бъдат гледани записи от камери, за да се види кой е удрял. 

В България прокуратурата и полицията протежират националистите още от времената на „Атака“ – „бабата“ на днешните „Възраждане“, „Величие“ и прочее. Но бият протестиращи срещу властта скришом, зад колони. През 2015 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България заради нападенията на привърженици на „Атака“ срещу софийската джамия „Баня Башъ“. 

На 20 май 2011 г. Волен Сидеров и депутати от „Атака“ поведоха протест срещу високоговорителите на храма и прекъснаха петъчната молитва на мюсюлманите. Стигна се до грозни сцени на сблъсъци, подпалени молитвени килимчета и рязане на фесове, а Сидеров определи намесилите се полицаи като „еничари“. Разследването срещу него пропадна. По-късно и самата „Атака“ пропадна, но все по-отровни нейни двойници се появяват.

Три от българските партии пуснаха декларации, в които осъдиха цензурата и забраната на правото на свободно изразяване – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Да, България“, част от „Демократична България“. Но макар от ПП–ДБ да определиха протеста като подготвяна акция и активно мероприятие на хора, свързани с бившата Държавна сигурност, искания за оставки нямаше, нито бяха назовани политическите сили, подпомогнали изстъпленията. Сред протестиращите пред Народния театър бяха Цончо Ганев и Коста Стоянов от третата парламентарно представена партия „Възраждане“, Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки от ВМРО, също и лидерът на Българското национално обединение Георги Георгиев. 

Вместо епилог

Знаете ли, че когато строяли Народния театър, отсреща живеел един богат търговец, който, като се вдигала сградата, вдигнал и той своята, за да може да пикае отгоре на театъра, както сам казвал. 

Разказва го жена, кротко пушеща пред полицаите, която се отказа да чака Народният театър да отвори вратите си, защото на следваща сутрин има дело със столичната „Топлофикация“. 

Спектакълът обаче ще се играе, билетите са разпродадени. Малкович никога не е мислил, че някой може да се обиди на пиеса. В България има твърде много хора, които с кеф биха се изпикали на изкуството.