Мудният асансьор на властта в България

Много имена в кандидатдепутатските листи за изборите на 27 октомври ще предизвикат у избирателите досада, отвращение и апатия. И за това си има основателна причина (освен втръсналата честота на изборите): асансьорът на властта в България е заседнал между 1989 г. и началото на XXI век. Тогава се формираха зависимостите, чадърите, обръчите – и първите милиони, преразпределяха се държавните активи. Макар тези процеси да са приключили, а геополитическата ориентация на България да е променена, политиците, които са ги покровителствали, не бързат да напуснат сцената. Някои го направиха, но партийни апаратчици все така блокират асансьора на последния етаж. 

Социалната мобилност и ротацията, благодарение на които една политическа сила се обновява, отсъстват в системните български партии. Отсъства и вътрешнопартийната демокрация. Антисистемните също заимстват тези практики. Трудно е нови хора с идеи да се изкачат на върха, а от него да слязат други, ако тези механизми са блокирани. Затова и обновлението е толкова мъчително и ако се случи, то е с шут от върха – както наблюдаваме в БСП и в ДПС, но също и в ГЕРБ. По-рядко е с подаване на оставка, както направи съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заради слабите изборни резултати на ПП–ДБ. Сега на партията му „Да, България“ предстои избор на нов лидер. 

Още по-рано обаче, през май 2013 г., когато коалицията между „Демократи за силна България“ и „Български демократичен форум“ не мина 4-процентната бариера на изборите, лидерът на ДСБ Иван Костов подаде оставка заедно с националното ръководство на партията и се оттегли от активната политика. Тогава Петър Москов каза:

С оттеглянето на Костов последният голям лидер напуска политиката.

И президентът Георги Първанов се оттегли в края на 2016 г. от лидерския пост в АБВ – партията, която създаде, след като Националният съвет на БСП го изключи заедно с още няколко функционери през 2014 г. „Правим крачка назад, за да дадем път на младите“, каза той тогава. АБВ обаче не се подмлади особено.

Причините за съпротивата у политическата върхушка в България да освободи позиции могат да се обобщят така: концентрация на власт и влияние, преплитане на неформални мрежи и зависимости, липса на вътрешнопартийна демокрация, спад на общественото доверие и апатия. Към това се прибавят неразвитата демократична култура и наследството на политическата инерция от тоталитаризма, когато лидерите заедно с велможите си оставаха на власт десетилетия.

Старите елити сключват и пакт за ненападение помежду си, един по-комплициран вариант на „гарван гарвану око не вади“. Разбира се, примирието се крепи не на джентълменско споразумение, а на държани „на трупчета“ дела от прокуратурата – застраховка срещу „борбата с корупцията“.

Концентрация на власт и неформални мрежи

В старите политически елити са концентрирани власт, влияние и ресурси. Вижте БСП и ДПС. Тази власт включва не само политически постове, но и икономически връзки, медийна подкрепа и обществени контакти. Така те успяват да съхранят позициите си и да попречат на влизането на нови и несвързани с тях лица, които биха могли да се противопоставят на установения модел. Ако подобни хора все пак биват допуснати, те са лични номинации на лидера, поради което на практика промяна няма как да се осъществи. Например кариерата си в БСП Иван Ченчев, Калоян Методиев и Крум Дончев дължат на личното покровителство на Нинова, както и впрочем някои от организаторите на вътрешния преврат, като Ангел Зафиров, временно и.ф. председател. Той и доскорошната ѝ партийна свита постъпиха с Нинова така, както тя с опозиционерите си. 

Но и социалистите си позволяват волности. Софийската организация на БСП например е номинирала за кандидат-депутати от гражданската квота доцентката по конституционно право Наталия Киселова и известния с прозвището „Лорд“ Евгени Минчев – пиар, светска персона и защитник на поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща ЛГБТ пропагандата в училище.

Липсата на реална вътрешнопартийна демокрация скъсява кадровата скамейка на партиите. Там седят любимците на лидера, макар и изхабени от употреба, като Йорданка Фандъкова от ГЕРБ например, най-дълго управлявалият кмет на София – от есента на 2009-та до октомври 2023-та. Или завърналата се като депутат в 50-тия парламент Цвета Караянчева, шест пъти избирана с листата на ГЕРБ за народна представителка.

Вървят спекулации, че този път лидерът Борисов ще остави на заден план бившите министри и хора като Любен Дилов, чиято добавена стойност е в смешките от трибуната. Водачи на листи ще са успешни кметове на ГЕРБ, като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), които се харесват много повече от партийните бюрократи. Дали после ще се върнат на кметските си постове, или ще останат в парламента, ще реши отново Бойко Борисов. Целта, която той обяви, е минимум 70, максимум 80 депутати в 51-вия парламент. В настоящия коалираната със СДС партия има 68. 

Петнайсета година Борисов управлява ГЕРБ, концентрирайки в ръцете си огромно влияние и ресурси и въпреки че ГЕРБ са машина за избори и рядко са губили първото място, зависимостите на лидера вече тежат на партията. Обвързаностите му с олигарха Делян Пеевски, чието име е нарицателно за задкулисие, са сред причините ПП–ДБ да се въздържат от коалиция с ГЕРБ, освен ако тези връзки не бъдат прекратени. 

Политиката в България е силно свързана с неформални мрежи от бизнесмени, обществени фигури и дори престъпни групировки. В системата от зависимости, която те с общи усилия създават, е много трудно да се утвърдят нови и независими кандидати, защото не могат да разчитат на същите връзки и подкрепа, а още не са изградили свои. 

Силно привързани към властта

Ние, ДСБ, не сме публика. Не приемаме политиката за сцена. ДСБ предлагаме на обществото силни идеи и принципи, ясни цели и критерий, по който да оценява своето управление. 

Тези думи са от реч на Иван Костов година преди да се оттегли от реалната политика. 

Затова пък на настоящия председател на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов и през ум не му минава да си тръгне. Заявката, че няма да подаде оставка след изборите на 9 юни, когато ПП–ДБ изгубиха половината си избиратели, а спадът започна от по-рано, той мотивира със запазения брой депутати на ДСБ. Тази бройка обаче се дължи на ловкост и договорки с ПП при подреждането на листите, а не на активността и енергията на „Демократи за силна България“. 

В БСП пък разбират асансьора на властта като рециклиране на стари другари на челни места в листите. Мая Манолова от „Изправи се, БГ“ и Румен Петков от АБВ декларираха отказ, но не и Костадин Паскалев, Татяна Дончева, Кирил Добрев, също и бившият председател на БСП Сергей Станишев, който при всяка медийна изява – а те зачестиха напоследък, напомня, че не би отказал да оглави листа. (Решението за водачите ще вземе Националният съвет на БСП до дни.)

Станишев приключи с лидерството на Партията на европейските социалисти, също и с Европарламента, и се бори да се завърне в политиката (в България), което може да му осигури депутатско място в 51-вото НС. За осми пореден път там по всяка вероятност ще бъде и бизнесменът Петър Кънев, отново от листата в Бургас, заедно с друга червена номенклатура като Кристиян Вигенин, Зафиров, Борислав Гуцанов… 

Всички те се ослушват дали няма да ги огрее възможността отново да се включат във властта, след като Борисов посочи БСП и „Има такъв народ“ като възможни партньори за коалиционно управление, наред с известните от сглобката ПП–ДБ и ДПС (без да поясни кое ДПС). Зависимостите на Станишев от Пеевски не са тайна не само заради „Ако не изберем Пеевски, правителството пада“ – възходът на Пеевски започна именно при кабинета на Тройната коалиция, оглавяван от Станишев. С ГЕРБ, но и с Пеевски прекрасно си колаборира и друга бивша номенклатура на „Позитано“ 20 – Кирил Добрев. 

Скоро всички листи ще са готови за изборите на 27 октомври. 

Дали тези хора знаят накъде да поведат България…