Над две седмици бизнесът в България живя на тъмно. Но не в тъмнината на непрозрачното договаряне или на сивата икономика, а в нов тип дълбока неизвестност – тази за собственото си съществуване. Внезапната смърт на Търговския регистър, прикривана с дни от Министерството на правосъдието, постави в неизвестност българските фирми относно това кой законно ги представлява, по какви правила се управляват, какво могат собствениците им да правят с тях.

Прост пример за това е как две дружества не могат да сключат договор помежду си, защото не е сигурно дали подписващите договора реално представляват тези компании. Липсата на официален регистър поставя в риск днес да си собственик на фирма, а утре да се събудиш и да установиш, че някой друг вече я стопанисва по документи.

Най-разтревожени от този проблем трябваше да бъдат организациите, обединяващи бизнеса, както и професионалната общност на адвокатурата, защитаваща интересите на своите клиенти. Те би трябвало първи да реагират. Но уви.

Национално представителният бизнес

За организациите на бизнеса е отреден специален статут в законодателството – водят се национално представителни организации на работодателите, познати и като работодателски организации. За да получат такъв статут, те доказват брой членуващи в тях фирми, наети служители на трудов договор и др., тоест зад тях стои значителен капитал.

Към настоящия момент за такива са признати Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Съюзът за стопанска инициатива. Това би следвало да са факторите в родната икономика, които да настояват за по-добра среда за всяка икономическа инициатива. Преведено на разбираем език – да застават срещу некадърната администрация и да искат работещи и улесняващи ги институции.

Но уви, от така изброените единствено Българската стопанска камара поиска своевременна реакция, публично обявяване на причините за проблема (отвъд витиеватото „технически срив“) и гаранции за трайно решение. Останалите представители на едрия капитал в България останаха в казионна поза на безконфликтно покорство пред властта.

Казионността е белег на множество сектори и организации у нас, а където не е налице, политическото статукво я създава и отглежда. Свикнахме с паралелни съдийски съюзи, навлезли в глухо подчинение прокурорски обединения, псевдо НПО-та, превърнали се в обслужващ персонал на властта, вързали се на държавна хранилка синдикати и назначени на удобни постове деца на техните ръководители…

Смущаващото обаче в мълчанието на бизнеса относно рухването на Търговския регистър е, че това са икономически силни лица и не би следвало да се страхуват. А ако се страхуват, дали зад този страх не стоят подарени капитали в миналото, нагласени печалби от участие в обществени поръчки, неразследвани незаконни постъпки? Нечистите капитали не водят до чисти помисли и решителни действия.

Покорното мълчание на родните предприемачи е типична тяхна черта, а не новост – но проблемите на българското правосъдие също показват последователна пасивност, за разлика от отделните търговски и индустриални камари, в които участват и чужди инвеститори. Така на практика излиза, че у нас интерес от работеща държавност имат чуждите, но не и родните икономически първенци. По-добрата България е нежелана от бизнеса у нас.

Мълчанието по важни обществени проблеми напомня мълчанието по смъртоносната тема за пътищата. Организациите на бизнеса не изразиха позиция и по това как години наред няколко фирми печелят поръчките за изграждане и поддръжка на пътища – при нулева конкуренция и съмнително качество на работата.

Но едно не бива да забравят – че и фирмите, като хората, са корупционно смъртни, особено неудобните за властта. Фигурата на един разорен банкер и неговата банка е добър нагледен пример.

Къде остана в уютната забрава и българската адвокатура?

Освен силните позиции на отделни адвокати от гилдията, самата организация на адвокатурата в лицето на Висшия адвокатски съвет предпочете да бъде солидарно мълчалива с мълчанието на самото правителство за проблемите в Търговския регистър. Две седмици и половина не стигнаха на Висшия адвокатски съвет да изрази позиция. И това не е учудващо – всичко, което не е свързано с конкретно дело или не води до лична облага, явно не касае множеството адвокати. Такива са нагласите. Но остава подозрението доколко професионално е да гледаш продължителния институционален упадък, който води до влошаване на собствената ти среда за работа, и да стоиш отстрани в мълчаливо безразличие.

Съчетанието от политически зависимо правосъдие и несигурност в работата на държавните институции маркира България като неприятно и рисковано място за инвестиции. А ако имахме здрави професионални общности, едва ли като общество щяхме 30 години да се влачим по трудните пътища на прехода.

Изходът и последиците

Регистърът в крайна сметка заработи. Никой не разбра обаче защо се е сринал и дали това няма да се случи отново. Неясно остана и действието по отстраняването на проблема. Отговорност не бе понесена – просто едно политическо назначение беше заменено от друго. Преуспелият млад български бизнесмен продължава да назначава чрез избрана от него партия удобен нему анонимник на ключов пост – този път чрез популистките атакуващи псевдопатриоти.

А за незаинтересованите мълчаливци от бизнеса и адвокатурата се задава единствен избор – съобразявайте се и се нагаждайте. Друго не ви остава. Докато руската рулетка на непредвидимостта и несигурността посочи поредния олигарх, заръфан от злите сили на репресивната държава. Вече е ясно, че това отблъсква чуждите инвеститори – остава да се примирим със самоизяждането на местните. Ще бъде епична патриотична картина. Докато една сутрин от собственик на множество предприятия някой лидер на бизнес организация се събуди като притежател на кутийка гел за коса и малко джобно гребенче. Приближеният до властта у нас е сит, докато и властта не изгладнее за главата му.

Заглавна снимка: © Иво Кръстев

Иван Брегов

Иван Брегов

Юрист. Има особени интереси към устройството и организацията на съдебната власт, които понастоящем развива в правната програма на Института за пазарна икономика. Вярва, че последователните усилия в смислени каузи променят средата към по-добро.