„Мутри, вън“ vs. синдрома на сварените жаби

Да изхвърлим мафията от изпълнителната власт, обяви в реч на площада пред Президентството тази седмица държавният глава Румен Радев. Да извадим мафията от държавата, обяви в навечерието на парламентарните избори през 2017 г. партия „Да, България“.

Достатъчно ли е сродството на двата слогана, за да обедини подкрепящите Радев и бранителите на върховенството на правото и конституционализма? Да събори третия кабинет на Бойко Борисов и да наложи контрол над безконтролната прокуратура чрез конституционна реформа? Да ограничи до здравословни нива корупцията и да премахне схемите в обществените поръчки? Да премахне политическите диспечери (на ГЕРБ), без чието обаждане не минава назначение на бюджетна службица в нито един град? Да прочисти медийните миазми и да има повече обективност във всички медии? И в крайна сметка – да повиши качеството на живот и благосъстоянието на по-голяма част от българите, за да не държим последното място по тези показатели в ЕС?

На площад „Независимост“, между Президентството и Министерския съвет, на 9 юли (датата на първия протест) имаше и от подкрепящите Радев – поддръжници на проруските партии „Възраждане“ и АБВ, на движението на Мая Манолова, социалисти от лагера на Корнелия Нинова; и от бранителите – активисти на „Да, България“, ДСБ, зелени, правозащитници, според които нахлуването на прокуратурата в Президентството разрушава правовата държава. Всички те имат различни основания да настояват за оставката на правителството, независимо от публичните им уверения. Имаше и трети – представители на среди със свои лични причини да искат падането на третия кабинет на Бойко Борисов, защото много бизнеси бяха унищожени, а други – рейдвани. Там беше и Йоло Денев, разбира се.

От Дубай протеста подкрепи и обвиненият в двайсетина престъпления хазартен бос Васил Божков. „Революцията започна и докато хунтата не падне – всички трябва да сме единни. #БъдетеСмели“, четем в профила му във Facebook. (Само Цветан Василев още не се е обадил от Белград.)

Някои от политическите сили и хора на площада са извършвали същите грехове като ГЕРБ, докато са били в управлението. Как да им се вярва, че протестират заради качеството на демокрацията, правовата държава, застрашения институционален ред – а не поради апетитите си за власт, силно потиснати при трите управления на Борисов.

Отечествен фронт зад Радев?

„Виждам хора от всички политически хоризонти и това не е случайно“, заяви Радев. „Независимо от политическите си нюанси, трябва да окажем съпротива на Сараите, които пред очите ни опитват да изядат цялата държава“, призова Христо Иванов. „Има моменти, в които няма идеология“, пише в тон с гражданските настроения на Facebook страницата си Васил Божков.

Анализаторът и бивш посланик в Русия Илиян Василев коментира, че „привързаността към принципите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека е абсолютна ценност, а не е променлива целесъобразност според човека – обект на атака“. Според него Президентството е последната опора на демокрацията и от 9 юли сме в състояние на необявена от прокуратурата гражданска война. Затова и трябва да се излезе на улицата – за да спасим демокрацията.

Ляво, дясно, център – всички сме тук, съобщаваха в социалните мрежи възторжени участници в протеста, а други им благодаряха, задето са защитили демокрацията въпреки „личното си отношение към Радев“. Привърженици на единението на протестиращите пък разприятеляваха противниците му.

Всички лозунги, които се издигат, вече ги знаем. Всички призиви, които се чуват, вече сме ги чували. Всички пътища на протестите в софийския център вече са извървени.

Когато лидерката на БСП Корнелия Нинова казва, че са пред Президентството, за да защитят Конституцията, върховенството на закона и президента Радев, със сигурност помни мълчаливото съгласие на социалистите за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, както и позицията на левицата да няма промяна в прокуратурата и да не се пипа Конституцията.

Когато Радев призова преди ден „да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията използва по най-безпардонен начин за свой щит и за политически репресии“, едва ли е забравил как бързо се отрече от реформата на същата тази прокуратура. През 2016 г., като кандидат за президент, той първо подкрепи идеите за намаляване на правомощията на главния прокурор – но още на другия ден се отрече от тях, след като Нинова, двигател на кандидатурата му, даде да се разбере, че има разминаване между него и БСП за съдебната реформа.

Днес обаче обективните обстоятелства са такива, че Радев няма време, нито възможности да създаде свой политически проект. Разследването на негови съветници за търговия с влияние и предаване на класифицирана информация на чужда, не-натовска държава компрометират държавния глава. Съмненията около намеса на Москва при номинацията му също не са разпръснати. Огласените преди време от прокуратурата записи от разговори между него и командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков, в които двамата обсъждат сигнал, свързан с по-ранното назначение на Десислава Радева за пиар на ВВС, се отразиха негативно на рейтинга му. Записите станаха повод главният прокурор да запита Конституционния съд (КС) кога може да бъде разследван президентът. Очаква се до дни КС да се произнесе.

Три в едно: главна роля, мисия и кауза

Настоящите протести дават шанс на Румен Радев не просто за политическа изява, а за главна роля, мисия и кауза едновременно. Особено ако се стигне до оставка на Борисов и служебен кабинет на държавния глава. Доскоро опозиционната дейност на Радев се изчерпваше в нападки и отговори към премиера, днес вече е знаме на протест. Така на президентския вот догодина той би могъл да разшири електоралната си подкрепа – ако успее да се кандидатира за втори мандат – с издигнатия лозунг за „свобода, законност, справедливост за всеки един в България“. Все пак на изборите през 2016 г. успя да привлече стотици хиляди гласове извън БСП, в т.ч. и на разочаровани от ГЕРБ.

Като „стар системен политически играч“ бившата социалистка Мая Манолова знае, че днес нейната антисистемност ѝ носи само дивиденти. Въпреки че нито тя, нито щедрите спонсори ѝ спечелиха битката за кметския пост на София. Някогашният зам.-председател на БСП Румен Петков, който „държеше“ връзките с ДПС, също се яви на протеста пред Президентството – като лидер на АБВ. Като коалиционен партньор във второто правителство на Борисов, от АБВ не само не подкрепиха проекта за съдебна реформа, а и внесоха предложения, които тотално я окастриха. Но ето че в защита на правовата държава в лицето на Радев дойдоха активисти на АБВ, създадена от бившия президент Георги Първанов (комуто дължим „Големия шлем“ – енергийните проекти, договорени с Путин през януари 2008 г.).

Отстраняването на главния прокурор Иван Гешев също е сред исканията на протестиращите. Официално го поискаха и адвокатските колегии на Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Смолян и отделни адвокати от цялата страна. Протестите срещу безалтернативната му кандидатура миналата есен бяха рехави в сравнение с днешните, десетина месеца по-късно. Самият той обяви на пресконференция, че прокуратурата е подложена на безпрецедентен натиск, с което ще бъдат запознати европейските партньори, и че ще се съобрази с решението на КС за имунитета на президента – може да го разследва и след изтичане на мандата му. А Гешев може да чака, неговият мандат изтича чак в края на 2026 г.

Радев обаче обеща, че протестът срещу мафията се превръща в кампания и няма сила, която да го спре. Отскоро в публичното му говорене е включена и темата за българската природа, тоест таргетира и зелените активисти освен правозащитниците. Само да не прекали, че Мая Манолова го направи по време на кметската кампания, загърбвайки някогашния соцелекторат, и много социалисти не гласуваха за нея.

Но Радев не говори срещу ДПС, Пеевски и Сараите. Та нали спечели първия си мандат благодарение и на техните гласове. И той, и Нинова, и Манолова, и „Възраждане“ са срещу правителството. Протести срещу Сараите и Пеевски се откриват единствено при привържениците на „Демократична България“. А пресечната точка между тях е прокуратурата.

Синдромът на сварените жаби

Тези разнородни по своя политически облик, финансиране и морал сили не дават големи надежди за хоризонта на протестите. Въпреки че се очакват нови и нови, от съществено значение е каква е целта им – и не лозунги, а общи платформи могат да я фокусират. Очевидно е, че мнозина неподкрепящи личността на Радев ще отидат, за да отстояват принципите на защита от посегателства върху президентската институция, срещу мафиотизирането на държавата, и така да направят своя граждански избор.

Но на гражданското общество са нужни гаранции, че при хипотеза за бъдещо (съвместно) управление, всички тези формации ще следват заявените искания за правова държава и няма да отстъпят от подкрепените принципи. Затова е необходимо те да бъдат дефинирани, както и отношението към модела на Сараите.

А дали ги припознават за свои и голямата част от българите, или всички жаби са отдавна сварени? Според известното откритие на френския философ Оливие Клерк, ако поставите жива жаба в съд с вода, който загрявате бавно, жабата в крайна сметка ще умре – в опит постепенно да настрои тялото си към температурата, така и не разбира, че трябва да се измъкне. Но ако пуснете жабата в съд с вряща вода, тя ще изскочи.

Съотнесен към Прехода, този опит потвърждава, че умората от години престой в казана, който бавно ври, е убила съпротивителните сили у повечето хора. Наред с това стотици хиляди други не искат и да го напуснат, задължени за служба, бизнес, услуги – или сплашени от управляващата партия.

Именно поради тези причини акцията на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган получи толкова силна гражданска подкрепа. Активистите на „Да, България“ на живо във Facebook показаха как държавна територия е незаконно владяна от частни интереси, как тези частни интереси се пазят от хора на държавна служба и как тези хора се подиграха с националното знаме.

На следващия ден президентът Радев потвърди принадлежността им към Националната служба за охрана (НСО) и посочи: „Отдавна заявих, че г-н Пеевски и г-н Доган не трябва да се охраняват от НСО.“ Видно от видеото, гардовете действаха агресивно и некоординирано – явно са нямали инструкции. Очевидно ръководството на НСО не е допускало, че някой би се осмелил да акостира на плажа (де юре свободен за всички).

Интеракцията ще бъде запомнена като първа по рода си политическа иновация. Куражът се награждава, обществата харесват смелчаците. Смелост и свързаност – може да помогнат и на други да изскочат от казана, преди да са се сварили.

Но след скока закономерен е въпросът: „А сега накъде?“ Едва ли някой се съмнява, че най-готова за избори в момента е именно управляващата партия ГЕРБ, макар и в не дотам добра кондиция.

Приписват на Софокъл мисълта, че „крайният резултат оправдава всяко зло“. Само по себе си обединението на всички съпротивяващи се срещу ГЕРБ и Борисов не гарантира какъв ще бъде крайният резултат.

Дали не е време за Кръгла маса, която да изработи нови промени в Конституцията (или нова Конституция), съгласие за някои необратими реформи, програма за борба с корупцията? Това би дало публична легитимност на съединилите се в името на същинската промяна, на политики, в които няма да има „обръчи“, тефтерчета с хора за „опраскване“ и институции, които не са превърнати в бухалки. Тези договорени на надпартийно ниво принципи, разписани и като план за действие, няма да са предизборните програми, които не се изпълняват и са традиционен набор от благопожелания.

Иначе, маршрутите до Съдебната палата и Орлов мост си ги знаем.

Заглавна снимка: © Мария Бабикян