Като гръмне това нещо с трясъка, с огъня, който бълват оръдията, и мястото започва да прилича на едно поле с малки вулкани, които неспирно изригват. Няма кой да свикне с такова нещо. Оглушаваш, но не можеш да свикнеш.

Такава е картината през Първата световна война, включително и на Южния фронт, при завоя на река Черна в Македония, където се сражава Въчко Хадживъчков с Девети пехотен пловдивски полк. Там са едни от най-кръвопролитните боеве по време на окопната фаза на войната.

Земята трепери, звукът на артилерийската канонада заслепява, оглушава и подлудява войниците. Разрушени са окопите, разкъсани са телените мрежи. Фонтани от пръст, камъни и части от човешки тела се издигат над земята при артилерийските обстрели. Заради хилядите загинали по бреговете на реката и свирепостта, с която са влизали в бой, историците дават зловещо име на мястото – Месомелачката. „Българите влизат в бой с особен фатализъм и свръхчовешко презрение към смъртта“, пише кореспондентът на виенския „Райхспост“.

Но войната е нещо ужасно и в никакъв случай не трябва да се възвеличава, дори и зад красиви понятия като „подвиг“, „в името на Родината“ и т.н. Да, това са мотивите на хората, когато отиват на война, но в крайна сметка майките, които чакат синовете си, жените, които чакат мъжете си и не ги дочакват – за тях тези неща нямат стойност.

Девети пехотен пловдивски полк е позициониран в скалистия масив на кота 1050, а негов командир е подполковник Борис Дрангов. Съдбата нарежда картите си така, че среща отново Въчко Хадживъчков и Борис Дрангов в разгара на бойните действия и Въчко не успява да спаси своя командир.

Тази война променя обществата изцяло. До този момент в света и сред хората е имало някакъв ред, както в един организъм, но след Първата световна война нито тялото е тяло, нито мозъкът е мозък, а сърцето го няма.

Автор: Николета Атанасова
Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков, Калоян Матев, изследовател на бойната техника, академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“
Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; бойният марш „Велик е нашият войник“ е изпят от хор „Гусла“, а записът е направен по време на репетиция на хора от Николета Атанасова и звучи в епизода със специалното разрешение на акад. Валентин Бобевски, диригента на хора.
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни