Огънят е като звяр. Лумва и помита всичко по пътя си.

Началото на пожарното дело в България е поставено малко след Освобождението. Нуждата от „тулумбаджии“, както са наричали пожарникарите тогава, се появява, защото къщите в градовете и селата са били най-често от дърво и плътно прилепени една до друга, а „пламне ли една, изгаря всичко“. Стихийните пожари са изпепелявали цели махали и малки градчета. Тогава в София първите смели мъже, които започват да организират пожарни команди у нас, са на подчинение на полицията, но има и много доброволци.

През 1884 г. Спиро Костов, опълченец от боевете на Шипка, после депутат в Първото велико народно събрание, става командир на Софийската пожарна команда. Десет години по-късно, през 1894 г., започва да издава и първото илюстровано списание „Пожарникар“. През годините това списание има различни имена, но съществува и до днес. Пак тогава се купуват първите пожарни „тулумби“ – теглени от коне каруци, натоварени с бурета, секири и канджи. Благодарение на смелостта и идеализма се създадат пожарни команди в големите градове в цялата страна. И така до началото на Балканските войни, когато „всичко отива по дяволите“. Пожарникарите са мобилизирани, а след края на Първата световна война никой не мисли за възстановяване на пожарното дело. Един инцидент в София обаче променя нещата…

В епизода „Приказки за огъня“ разказваме за смелите мъже, които първи се изправят организирано срещу стихията – само с кирка и канджа в ръка, в началото дори без специално облекло. Описваме как са изглеждали „тулумбите“ и униформите на „тулумбаджиите“, слушаме скърцането на водни помпи от началото на миналия век, представяме си как са се грижили за конете. Разглеждаме вещите на един от най-забележителните командири на пожарната в София – Юрий Захарчук, който променя облика на пожарното дело в България след унищожителния огън в Народния театър през 1923 г. В епизода звучат гласовете на свидетели на това събитие; представяме и един философски поглед към огъня, смелостта и страха.


Автор: Николета Атанасова
Участват: гл. инсп. Стефан Стефанов, началник отдел „Превантивна дейност“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и Евгени Митев, философ

В епизода звучат и гласовете на актрисата Пенка Икономова и оперната певица Елисавета Йолович, които разказват пред БНР спомените си за пожара в Народния театър. Ефектите са записани в музейната сбирка „Пожарното дело през вековете“, която се съхранява в сградата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Музиката е от сайта за свободна музика Icons8 Fugue.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Заглавна снимка: Greg Rakozy / Unsplash


В поредицата „Създатели и мечтатели“, част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си. Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни