На източната граница на ЕС: Бежанци в руска рулетка

В чакалнята на малката гара в Тереспол на източната граница на Полша в тази септемврийска сутрин има само един търпелив посрещач – млада жена, облечена в тъмни дрехи. Като по сигнал тя се отправя към остъклената сграда на Граничната полиция: пристигнал е влакът от Брест, града от беларуската страна. Жената залепи лице за стъклото с шепи около очите, за да преодолее огледалния отблясък на тази прозрачна стена – граница на Полша и на Европейския съюз. Това е единствената ѝ възможност да се срещне със сестра си. Двете са разделени от месеци, откакто едната успява да поиска международна закрила в Полша, а другата продължава да се опитва ден след ден.

Скоро пространството зад сините стъкла се изпълва с хора, най-вече семейства с деца на всякаква възраст, дошли с влака от Брест, за да потърсят убежище в Полша. В следващите няколко часа, след поредица от интервюта, полската Гранична полиция ще определи дали някой има право да поиска убежище или международна закрила в страната. В този ден никой няма право на това – всички се връщат обратно в Брест с обедния влак.

КПП „Брест – Тереспол“

Граничният пункт между Беларус и Полша става част от традиционен маршрут за бежанците от Северен Кавказ още от Чеченските войни от средата и края на 90-те години на миналия век. През последните десетилетия много хора от този регион го използват заради необичайната възможност да се качат на влака „Брест – Тереспол“, без да имат виза, и да поискат закрила от Полша.

Според Енира Браницкая, юристка в беларуската правозащитна организация Human Constanta, проблемът за много бежанци е именно невъзможността да стигнат до властите на дадена държава, за да поискат убежище. „Никоя авиокомпания няма да ви позволи да се качите на самолет без виза, дори да имате билет. Брест и нашата граница са едно от уникалните места, където може да се качите на влака и никой няма да ви поиска виза за Полша. Затова хората използват този начин“, обяснява тя за „Тоест“.

Все пак границата е ясна и тя преминава дори в този иначе специален граничен влак. „Ако отидете в Брест като гражданин на Европейския съюз със своя паспорт и хванете влака за Тереспол в 5:30 сутринта, ще бъдете настанени в различна част на влака. След пристигането ще го напуснете по-рано от останалите хора и ще минете през граничния контрол много по-бързо от тях. Те ще слязат от влака, когато вие напуснете гарата – след контрола ще бъдете помолени да излезете извън сградата. Тогава я затварят и пускат тези хора да влязат вътре. Така че няма да имате възможност да се срещнете с тях“, разказва пред „Тоест“ Марчин Сосняк, директор на отдел „Права на мигранти и малцинства“ към институцията на омбудсмана на Полша.

Според Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. всеки човек има право на убежище и международна закрила, което може да предяви пред граничните служители при влизане в дадена страна, а молбата му се разглежда от съответните компетентни органи. Когато първото правителство на „Право и справедливост“ идва на власт в Полша през 2015 г. на вълната на силна антиимигрантска реторика и твърд курс срещу бежанската политика на Европейския съюз, се ограничава и достъпът до процедурите за убежище и международна закрила.

Бежанците като икономически мигранти

В офиса на омбудсмана на Полша след 2015 г. постъпват хиляди жалби на хора от Чечения, Таджикистан и други републики от Северен Кавказ, които се опитват да преминат границата на Полша и да поискат статут на бежанци, но са били отхвърлени от граничните служители като икономически мигранти, обяснява Сосняк.

Той е наблюдавал как протичат интервютата на граничния пункт в Тереспол. „През 2016 г. описахме почти 20 случая на хора, които казаха нещо, което ги квалифицира като търсещи убежище, но граничните служители не го отбелязваха. Например случаи на насилие срещу семействата им в родните им страни. Въпросът, който следваше, беше: „Когато дойдете в Полша, ще искате ли да работите, или не?“ Хората отговаряха с „да“, защото в противен случай няма да могат да се издържат. Това обаче беше достатъчно, за да ги опишат като икономически мигранти. Единственото, което остава след такъв разговор, е една бележка – че този мъж, тази жена или това семейство са икономически мигранти, защото искат да работят в Полша. Всички истории за тормоз, преследване, домашно насилие и т.н. изчезват“, разказва Сосняк.

По време на първото си посещение през 2016 г. представителите на омбудсмана присъстват само като наблюдатели в малката стая, където граничните полицаи провеждат успоредно три интервюта на три съседни маси. При следващите посещения през 2018 г. и 2019 г. започват да обръщат внимание на служителите на Граничната полиция за онези подробности в историите на чужденците, които биха могли да попаднат в условията за получаване на международна закрила и следователно заслужават да бъдат разгледани. „Граничните служители са обучени. Проблемът не е в липсата на обучение или на знания“, подчертава Сосняк. Предвид ролята на омбудсмана като наблюдател обаче, окончателното решение за допускане на чужденец в Полша или връщането му в Беларус винаги е на Граничната полиция.

„В ситуациите, които наблюдавахме, изглеждаше, че целта на интервюто беше умишлено да се потърси информация, която би квалифицирала хората като икономически мигранти. Спомням си един случай, в който служителят попита млад мъж дали някой от семейството му е в Европа. Той отговори, че има роднини във Франция. Тази информация беше достатъчна, за да се заключи, че той е икономически мигрант, който иска да замине за Франция“, разказва Марчин Сосняк.

„Това е като руска рулетка“, обобщава Кирил Кофанов – юрист в Human Constanta, който работи на терен в Брест, съдействайки с правна помощ на чужденците. „Хората се опитват да обяснят, че са бежанци, че искат да кандидатстват за международна закрила, опитват се да приложат допълнителни доказателства – видеоклипове, снимки, документи. Но граничните полицаи, които провеждат интервютата, казват само: „Това не е за нас“ и отхвърлят молбите“, допълва той.

От какво бягат чеченците

Изтезания, преследвания, изнудване, кръвна вражда, домашно насилие – разказите на бежанците от този регион създават впечатление за непоносима комбинация между държавно спонсорирана репресия и оковите на консервативни патриархални разбирания, според които жените и децата са собственост.

„Най-голям е броят на хората, които бягат заради изтезания и преследвания, като обикновено тези неща са свързани – преживелите мъчения обикновено са били преследвани от властите“, разказва Кофанов, който освен юридическа помощ предоставя и хуманитарна подкрепа за хората в Брест.

След историите за ужасяващо домашно насилие – за регулярни побои до припадък, които чух от чеченски жени, търсещи закрила в Полша, се чудех колко от онези майки зад сините стъкла ще споделят подобни разкази пред граничните служители в този ден. „Сигурен съм, че е много трудно да се говори за сексуално или домашно насилие, особено когато ви разпитват мъже. Жените трябва да говорят с жени. Това обаче не е толкова очевидно за всички“, отбелязва Марчин Сосняк. В структурата на Граничната полиция обаче няма достатъчно служителки, така че на жените да се осигури възможността да бъдат интервюирани от жени.

В задълженията на граничните полицаи в Полша обаче е да попитат всяка жена дали иска да подаде отделна молба за предоставяне на убежище или международна закрила. Когато става въпрос за семейство, молбата обикновено е обща и се подава от името на съпруга. „Целта е да се идентифицират по-добре случаите на домашно насилие. Очевидно е, че ако може да подготви собствено заявление, една жена би описала ситуации, които може и да бъдат пропуснати в обща молба със съпруга ѝ“, обяснява Сосняк.

Убежище в Беларус?

В разговора за търсещите убежище в Европейския съюз в контекста на миграцията от Близкия изток и Африка един от ключовите въпроси е за първата сигурна държава по пътя на бежанците. В същия контекст е и Беларус – първата сигурна държава за автономните републики в Северен Кавказ.

По силата на Договора за съюз между Русия и Беларус от 1997 г. между двете държави практически няма граници и държавните им органи функционират в много тясно сътрудничество. „От една страна, тази ситуация носи определени предимства – например режимът за престой в Беларус е много по-либерален за руски граждани в сравнение с този спрямо граждани от други националности. Те нямат нужда от визи, а след три месеца просто трябва да отидат в полицейското управление и да регистрират адреса, на който живеят“, посочва Енира Браницкая.

В същото време обаче липсата на граница създава и проблеми – например всеки от Русия може да влезе и просто да изведе някого от Беларус, без това да бъде документирано, защото никой на границата няма да контролира преминаването. „В един случай жена, която бягаше от домашно насилие в Чечения, беше издирена в Брест от свои роднини, които просто пристигнаха и практически я отвлякоха“, обяснява Браницкая.

На теория руски граждани биха могли да поискат убежище в Беларус. Практиката обаче е друга. „От 2001 г., когато собствената ни система за международна закрила започна да работи, стотина руснаци са поискали убежище. Нито една от тези молби не беше одобрена. Ако страната ни даде убежище на руски гражданин, това означава признание, че в Русия има някакъв проблем, а това би било истинско политическо самоубийство за Беларус“, отбелязва юристката и допълва: „Хората, които бягат през Беларус, имат различни мотиви да го правят. Но ако по някакви причини руските власти търсят някого, за този човек не е безопасно да остане тук.“

Затова в организацията Human Constanta използват термина „преминаващи бежанци“. „Според международните стандарти за нас те биха били бежанци, ако поискат убежище тук, в Беларус. С тази формулировка ние просто се опитваме да подчертаем, че тези хора все пак са под заплаха, но в същото време просто преминават през нашата територия, без намерение да търсят закрила тук“, обяснява Браницкая.

Убийството на грузинския чеченец Селимхан Кангошвили в Берлин през август т.г. потвърди усещането на много чеченци, че не биха могли да се чувстват в безопасност дори в европейски държави. Убитият Кангошвили е участвал във Втората чеченска война срещу Русия, по-късно работил за грузинските и украинските антитерористични служби и кандидатствал за убежище в Германия след множество заплахи и опит за убийство.

Заклещени в Брест

Когато през 2016 г. Полша сменя подхода към бежанците и практически затваря границата си за тях, като спира приемането на молби за убежище, стотици хора се оказват буквално заклещени в Брест. Познавайки ситуацията, много бежанци размислят и изобщо не стигат до Брест. За други тази граница остава единственият възможен изход и те посвещават време, усилия, а и пари на опитите да потърсят закрила в Полша.

„Руската рулетка“ не дава възможност за прогнози, затова сутрешното пътуване с влака до Тереспол се превръща в изтощително ежедневие. Разказите на кандидатите за убежище в Полша се различават най-вече по броя на опитите – от десетки до стотици. „Тази седмица една жена заедно с внуците си успя да премине границата от 74-тия опит“, разказва Кирил Кофанов, отбелязвайки, че това е рекордът в неговата практика в Брест за повече от година.

В средата на септември и двамата правозащитници от Human Constanta са особено фокусирани върху началото на учебната година, което няма да се състои за децата бежанци в Брест. „Те са спрели да ходят на училище още в родината си, след това идват в Брест и остават извън образователната система. Когато родителите им най-накрая успеят да подадат документи за убежище, минава още поне половин година, преди децата да влязат в класна стая в Полша. Тази ситуация ги лишава от образование за най-малко една година“, обяснява Енира Браницкая. Затова освен правна помощ за родителите, Human Constanta организира и специални занимания за децата. „Те дори не знаят как да играят, много от тях никога не са имали играчки“, споделя още тя.

Възрастните са изтощени. „Стават в тъмни зори, отиват на гарата още преди изгрев слънце, опитват се да преминат границата и четири часа по-късно се връщат. Нямат възможност да планират нищо, не могат да организират занимания за децата, твърде изморени са, за да играят с тях – изобщо не могат да водят нормален живот. Имат сили само да чакат утрешния ден“, казва Енира Браницкая.

Заради физическата умора и психическото изтощение от неуспешните опити правозащитниците отбелязват увеличение на инцидентите по границата. „Един младеж се опита да се самоубие на границата, като си преряза вените. Пак го върнаха обратно, а освен това го добавиха в черен списък – в системата името му вече се появява с печат Забрана за влизане в Европейския съюз“, разказва Браницкая. „Това е много дълбока и психологически сложна ситуация, която може да експлодира всеки момент. Разбира се, голяма част от тези хора се стараят да останат спокойни, защото знаят колко много зависи всичко от поведението им на границата. Във всеки случай, животът, който водят тук, не е нормален“, категорична е тя.

За бежанците, заседнали в „руската рулетка“ между Брест и Тереспол, преминаването на границата на Полша изглежда като щастлив край на тягостно пътуване. Всъщност обаче е началото на нелеко ново изпитание в среда, в която антиимигрантската реторика се подклажда от най-високо политическо ниво.

Но въпреки всичко има и истории с положителен край – в продължението на този разказ. Очаквайте го скоро.

Репортажът е реализиран със съдействието на Minority Rights Group. Заглавна снимка: © Герго Лазар