Стар читателски проблем е, че книгите са много, а времето е ограничено и винаги недостатъчно. За добро или за лошо, повечето книги не са издадени през тази година. Писането и четенето, не само литературата, са изкуство на припомнянето, препрочитането и на дългия разговор. Диалог за любими книги, автори и техните редактори, за навиците, страховете и сънищата им, за необичайния начин на класифициране на книгите в личната библиотека, за любовта на котката към раздрани корици и страници.
Но човек не може да говори за всичко, макар и да се опитва. Все нещо остава пропуснато и неизследвано. Остава за следващия път. Цветан Стоянов пише, че „всички тези разговори и десетки други като тях не само носят дълбокото удовлетворение на истинския допир с хората, не само показват, изваяна от думите, прелестта на собствените мисли и чувства, чиято стойност понякога не се и предполага, но и много пъти като живи същества, застанали с години до нас самите, се намесват в живота ни, възпитават и помагат – чупят бариери, сочат пътеки, лекуват рани“.
Нужни са такива хубави разговори, защото има прекалено много томове, които си заслужават. И не само това, но и колко много остава зад кулисите на дадена книга. Колко усилия, любов, време и средства костват на автори, преводачи, редактори, коректори, художници и издатели, за да може една книга да види бял свят. Това е пространство, в което си заслужава да се надникне или поне да се уважи. С прочит. Малките издателства, не само за Синтия Озик, са лаборатории на езика и на бъдещето. Те са „за ексцентричност, за риск, за фикс-идея, за поезия, за необичайни есета и още по-необичайна белетристика; за бъдещето“. Ако мислим за бъдещето, понякога се налага да се върнем към миналото и препълнените му стелажи.
Да се върнем и към някои факти. Някои книги биват издадени с ясното съзнание, че може да не постигнат комерсиален успех; може дори да не възстановят вложените средства. Те съществуват благодарение на упорството на техните издатели и на читателите им, защото те вярват в значимостта на тези заглавия. Често е много несправедливо тези книги да не успеят да стигнат до повече читатели поради едни или други обстоятелства, като маркетингови проблеми, лошо време на издаване или безкрайна политическа криза.
В мечтите си рубриката „На второ четене“ си представя да бъде нова възможност, дружелюбен радар, лупа подръка или сито за литературна обеца, изгубена в прахосмукачката, но се надява да е просто като приятелска препоръка, че нещо си заслужава времето и вниманието. Като хубав разговор.
Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, с която български издателства предоставят на дарителите ни 20% отстъпка от коричната цена на всички свои книги. Изборът на заглавия в „На второ четене“ обаче е единствено на авторите на рубриката – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Очаквайте първата препоръка от Севда Семер в следващия ни съботен брой, а вие междувременно се регистрирайте в клуба.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни