На второ четене: „Аркадия“

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Аркадия“ от Том Стопард

превод от английски Иглика Василева, изд. „Лист“, 2019

Том Стопард е британски драматург от чешки произход, носител на няколко театрални награди „Оливие“ и „Тони“, на „Оскар“ за сценария на „Влюбеният Шекспир“ и на десетки други призове и почести. Видим или невидим съавтор на сценарии за филми – от „Бразилия“ и „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ до „Междузвездни войни: Отмъщението на ситите“.

Той е шеметен постмодернист. С лекота смесва познание, наука и ирония в неподражаеми пъзели. Повлиял е на кого ли не в съвременния театър и кино, и макар на 83, на колкото е и Антъни Хопкинс, не спира да пише пиеси и да бъде поставян – включително и през 2020 г.

„Аркадия“, по собствените му думи, е най-добрата му пиеса. Премиерата ѝ е на 13 април 1993 г. в Кралския национален театър в Лондон. Единствената българска постановка е осем години по-късно, неин режисьор е Галин Стоев, а публиката в Народния театър е на сцената. Представлението е играно 21 пъти и общият брой на неговите зрители е около 2100.

Надявам се, че много повече хора ще се настанят на стол, диван или в леглото и ще потънат в световете на пиесата. Алфред дьо Мюсе нарича някои от своите пиеси, като „Лоренцачо“ например, именно „пиеси за четене в креслото“. Прекалено „литературните“ пиеси имат обаче все още светло бъдеще, но и знаково минало на театралната сцена. Случайно или не, но за някои историци на българския театър именно с постановката на „Лоренцачо“ на Маргарита Младенова в Народния театър през 1992 г. започва голямата промяна на театъра в България след 10 ноември. В следговора, след поредния си изящен и впечатляващ превод, Иглика Василева припомня, че и за пиесите на Шекспир може да се каже, че „са повече за четене, отколкото за гледане“. Това, разбира се, е въпрос на дебат, но истината е, че

изпитах невероятно удоволствие, докато четях пиесата. И не ми беше нужна постановка.

Действието започва през април 1809 г. А април, както е известно не само от тазгодишната българска политика, е „най-жестокият месец“ според легендарния стих на Елиът. Както писането на Елиът, така и това на Стопард е изпъстрено със скрити и явни цитати и препратки, но разликата е каквато между почти всеки модернист и постмодернист. У Стопард има хумор, при това не на килограм, а на тон. От (л)афоризми до сложни концептуални, исторически, социални и структурни шеги, пародии и алюзии.

Галин Стоев нарича „Аркадия“ „невъзможен текст – нещо средно между лабиринт от семиотични кодове, компютърна игра за маниаци, детективска главоблъсканица, дълбоко романтично преживяване, флирт с езотеричната символика, библиографски справочник и „игра на стъклени перли“. Николай Йорданов го допълва, че текстът е „също и наръчник по градинарство, история на Английския романтизъм, математическо предизвикателство и детска приказка“.

Ако някой читател е уплашен или объркан от целия този енциклопедизъм, нека го успокоя: чете се лесно и (ще повторя) с удоволствие. Разделянето на целия коктейл в две времеви линии, тази от ранния ХIX век и тази от края на ХХ век, не затруднява ни най-малко. Действието се развива в една и съща стая на английско провинциално имение. В миналото в нея се срещат и разговарят икономи, аристократи, учени, градинари, отшелници и поети. Срещат се и различни мнения за Романтизма и Просвещението като естетически и научни идеологии. Среща се и една костенурка. Има изневери, клюки, флиртове, лицемерие и възможности за дуели. Има го даже и Байрон, макар и да не се появява. Съвсем целенасочено не искам да разказвам кои и какви са персонажите, мотивите им, каква е фабулата и всичко останало. Не искам да смаля пиесата на Стопард до нещо, което тя не е. Но тогава, ще попита все пак някой,

за какво всъщност става дума в тази трагикомедия?

За един танц. Танц на влюбени преди неизбежния сякаш пожар, който ще сложи край на нечий живот. Един французин от миналия век беше казал, че „животът е паника в горящ театър“, но може и да е танц. Танц на съперничещи си през ХХ век литературни изследователи, които искат да разберат какво наистина се е случило преди почти два века, но имат доста различни мотиви и отношение към истината и суетата. Танц, който напомня, че мигът може само да изстива, след като се е случил, и са нужни неимоверни усилия, за да се опитаме да го разберем в неговата мимолетност и пълнота. Именно този танц е онова древно място Аркадия – моментът на мир, любов и напасване на парчетата от пъзела на живота, заради който си заслужава цялата житейска главоблъсканица и труд.

Този танц и „Аркадия“ като цяло ни припомнят по лековит начин, че ако Земята беше с размера на един атом, то диаметърът на най-голямата позната звезда би бил 16 микрометъра, а на Вселената – 6,9 млн. км. Или ако не ви харесва това сравнение, нека Земята е с размера на стъклено топче. Тогава диаметърът на най-голямата позната звезда ще е 1570 метра, а на Вселената – 73 светлинни години.

„Аркадия“ припомня, че преди човек да потъне в истерията, безумието, скандалите или бездарието на съвременността, може да запази спокойствие. Може да прояви чувство за хумор и много да се смее. Да посочи с пръст и думи смешното и жалкото. И пет пари да не дава за това, което не го обогатява – защото танцът започва изведнъж и свършва също така внезапно в този толкова просторен Космос, където има толкова малко хора, с които да танцуваш.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Точица“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.