На второ четене: „Аз | ОСТАВА“

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Аз | ОСТАВА“

от Георги Гаврилов, Мария Куманова и Наталия Иванова, изд. Scribens, 2019

Длъжен съм да предупредя още в началото, че имам пристрастия и откровено харесвам група „Остава“, фен съм ѝ, фен съм и на авторите на тази книга. Предупреждавам, че този текст е и личен.

А това е книга, създадена с грижа, внимание и желание за изчерпателност. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с обема и качеството си. Това не е обичайна биография на музиканти, а е пъзел от разговори, снимки, текстове на песни и думи от хора, близки на групата. Чете се като интересен и интимен роман за България, София, Габрово и Казанлък от 70-те години на миналия век до днес. От детството им и първите касетки до първите концерти и поредица от премествания в квартири и общежития, за да се стигне до това, което са днес. Едни от най-обичаните български музиканти.

Книгата е част от Scribens Acoustic, поредица от книги на музикална тематика. Наскоро от нея излезе книга за група P.I.F. Много се радвам на тази инициатива. Когато бях в шести клас, излязоха трите тома на „Изборът на Рупи“, страхотната за времето си музикална енциклопедия на Йордан Рупчев. Ценно е, че такава традиция се продължава с отделни книги за различни състави и с публикация на непознатото им досега творчество, както е в случая с издадената наскоро „Непрочетено“ от Димитър Воев, лидера на „Нова генерация“.

Когато разбрах, че „Аз | ОСТАВА“ вече е налична в „Хралупата“, отидох и си я купих. Прочетох я бързо. Мисля, че е първата толкова хубава биографична книга за българска група. Отделно от това – последните двайсетина страници са едно от най-смешните неща, които съм чел от много време насам.

Първото, което прави впечатление, е, че разговорите с членовете на групата изобщо не са като беззъбите, скучни и банални интервюта в телевизионни токшоута. Ако някога сте се чудили например откъде идва името на бандата, ще получите отговор от Георги Георгиев, основател и китарист на групата:

… покрай казармата се движех в компания на колоритни художници от гимназията в Казанлък, които слушаха яка музика и правеха купони, които ми оставиха спомени за едни безметежно хубави вечери. На едно такова събиране единият от тях, Мирчо, каза: „Сега ще ви разкажа, пичове, най-флойдовския виц:

„Върви един човек през пустинята, гладен, жаден, чака оазис, вече не издържа. И гледа табела „Остава – 3 км“, после „Остава – 2 км“, „Остава – 1 км“ и чака следващата табела, за да зърне най-сетне оазиса, вече няма никакви сили – пълзи, лази… Стига най-накрая до следващата табела, поглежда я и на нея пише: „Добре дошли в Остава!“. И пак пустиня.“

Ако поне една тяхна песен ви е харесала, прочетете и тази книга. През септември т.г. „Остава“ ще отбележат 30 години от основаването си. Във време на разпад, скандали и раздели, нещо, което е устояло и устоява, и не е фейк, дава кураж и надежда.

Преди десетина години журналистът Даниел Ненчев пръв излезе с идеята за биографична книга за „Остава“. Даниел не успя да я осъществи, но тогава по негова молба написах една страница, която впоследствие беше включена в настоящата книга:

„Ходил съм на поне 150 техни концерта. Това не ми се е случвало с никоя друга група. Бих искал да е така и с „Нова генерация“, но няма как, малък съм бил дори за един техен концерт. В главата ми изникват прекалено много случки и спомени, свързани с „Остава“. Сега се сещам например, че една нощ след саундчек (идвах максимално рано, за да чуя и него) в несъществуващия вече клуб „Бекстейдж“ едно момиче ме попита дали не съм Дани, барабанистът. Благодарих и казах, че не мога никакъв ритъм да държа на барабаните, и се засмяхме заедно.

Трудно ми е да пиша за нещо, което е такава част от живота и паметта ми, но ще се опитам. Защото трябва непрекъснато да се говори за нещата, които ни обгръщат неусетно и по невидим начин заемат централно място в дните ни. Или поне в слушалките ни.

Преди точно 25 години „Пинг-понг“, първият им албум, ме шокира. Не очаквах, че може да има толкова британска и алтернативна група в България. Те не копираха, а бяха себе си. В песните имаше оригиналност, бунт, финес, смях, ирония и смисъл. Започнах да ходя на техни концерти в също вече несъществуващата Сцена за авторска музика „О!Шипка“ (там беше и премиерата на първата ми книга). Пишех във фен клуба в Dir.bg. Запознах се с толкова много хора покрай слушането на „Остава“, включително и със самите музиканти.

В гимназията аз и още няколко приятели, включително Иван (Шейкърмейкър) – един от най-близките на групата хора, даже си направихме банда, казваше се Homesick. Аз бях почти посредствен, но за сметка на това ентусиазиран и нахъсан. Имахме и няколко концерта, на които Свилен и Жоро се включваха да свирят и пеят с нас. Беше повече от готино.

Всеки път, като ги гледам на живо, не спирам да танцувам, да подскачам, да припявам и да крещя в продължение на два часа, и така отново и отново. Мога да викам най-силно от всички в клуба по време и след края на песента – готов съм да го докажа на всеки.

Танцувал съм и на сцената до тях. Вземал съм за сувенир листовете с изписаната подредба на песните, които ще свирят. Падал съм от стол, върху който се бях качил, за да ги виждам по-добре от дъното на клуба (после имах грамадна цицина). Ходил съм на техни участия и с десетки приятели, и напълно сам. Бил съм ужасно тъжен, щастлив, влюбен или уморен и съм си тръгвал щастлив, спокоен или способен да заспя. Тяхната музика е била саундтрак на денонощието ми.

Слушал съм „Ще дойдеш ли с мен“, а и въобще всичките им песни къде ли не. На плажа, в морето, по тавани, на рождени дни, в самолет, на „София: Поетики“, по време на секс, преди концерт на Placebo, в „Бекстейдж“, в „Строежа“, в зала „Христо Ботев“. Пускал съм тяхна музика на големи новогодишни партита и на сватба във Военния клуб. Слушал съм ги с французи, англичани, германци, американци и унгарци. Радвах се, когато разнообразяваха изпълненията на живо на „Ще дойдеш ли с мен“, когато Гурко от „Анимационерите“ се включваше или когато Свилен започна да вкарва части от Music на Мадона и There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths, преди „да изпие бавно топлия ден“.

Забелязал съм как на всеки три-четири години публиката им се сменя почти напълно. Наистина, колко много хора отпреди десет години заработиха сериозно, емигрираха, отидоха да учат в чужбина, омръзна им или просто се промениха. През годините и групата се промени. Не само с липсата на стари членове или наличието на нови. Слушал съм я във всички състави. Не знам какво ще стане с „Остава“ занапред. Обаче съм сигурен, че това, което са направили досега, ще остане.“

И действително тези прекрасни музиканти използват таланта си щедро и достойно, по предназначение. Благодаря им за това и се надявам да са все така изключително заразителен пример за естетическа и морална устойчивост.

Убеден съм, че без тях аз не бих бил същият. И книгата ми припомни това.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на Scribens, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.