На второ четене: „Малки жабешки истории“

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Малки жабешки истории“ от Йордан Радичков

илюстрации и корица Виктор Паунов, изд. „Нике“, 2014

Беше ми нужно доста време, за да осъзная колко обнадеждаващ е Радичков и каква утеха носи. Препоръчвам четенето му в пристъпи на сезонна тъга, а даже и на моментна радост. Това е българският писател, който изпълва със смисъл архетипа за добрия и мъдър стар човек с озаряваща лицето му усмивка.

Тези есенни месеци отново идват с поредна свръхдоза изборна и парламентарна суматоха, с дефицит на усмивки и изобилие от бръчки. И не само с това, уви. Поръсени са отгоре с правосъдни фриволности, катастрофи, война, хомофобия и каквото още може да роди едно смутно време.

Ако някой читател, освен мен, нещо се е угрижил или объркал поради този листопад от неприятности, може да подхване за пореден път Радичков. Може в ръцете му да е „Свирепо настроение“, „Неосветените дворове“, интервютата му. Или, в моя случай, третата му и последна детска книга след „Шарена черга“ и „Ние, врабчетата“ – „Малки жабешки истории“. Тя е подходяща, естествено, и за всички почитатели на Васко Жабата.

Както често се случва в историята на детските книги, писателят е вдъхновен от внучката си. Жабешките патила са публикувани за първи път през легендарната златна и футболна 1994 г. Илюстрациите тогава са на Румен Скорчев, а в това издание са дело на Виктор Паунов.

Може някой вече да е написал задълбочено академично изследване за флората и фауната в Радичковото творчество. В такова изследване непременно ще има и глава, посветена на жабата. От „жабата е мрачно животно“ в „Суматоха“ до жабата, безкрайно повтаряща въпроса си с металически глас в „Как така?“. Има и много други, разбира се. Конкретно в тази книга се е промъкнала и една жаба на Акира Куросава, излязла директно от мемоарите на режисьора, закономерно кръстени „Нещо като автобиография, или потта на жабата“.

Настоящото проучване на писателя сред царството на безопашатите земноводни може да се нарече и жабешко. Но може и да е иначе. То си е чиста проба антропологическо изследване. Както винаги, чрез притчи и алегории, Радичков казва едно и има предвид друго. Така е и този път. Та уж за жаби става дума, но се повдигат доста човешки въпроси и върху тях се хвърля добронамерено-иронична и критична светлина. И уж е детска книгата, но всъщност е и за родителите. И уж е главно за жаби, но е и за всякакви други твари и създания. Сред тях само човекът не се радва, ами главно завижда, чуди се и не разбира очевидни за цялото животинско царство неща.

Като цяло и тази книга на Радичков може да се причисли към „гротесковия реализъм“ – понятие, умело и специално създадено от Енчо Мутафов през 1973 г. за окончателно дефиниране на писателя. За добро или за лошо, това определение слабо вълнува вече няколко поколения читатели. Те просто четат. И като видят такова начало: „От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата“, бързо им става ясно, че блатото може и да е нещо като родната ни страна, но по-спокойно, а жабите може би сме самите ние, също по-уравновесени.

Многообразие от същества шества по страниците. Включително има и едно такова, което цял живот се чеше по корема. Това не е водният вампир, но и той е поне толкова мързелив, защото не знае и азбуката. Блатото, казва писателят, е като брашнен чувал и не може да се изтупа, все нещо остава в него, все има нещо неизяснено или такова, което да те учуди и зарадва.

Блатото е подредено и в него никой на никого не пречи. Всеки си знае гьола. Има гьол за жаба, която мечтае за велосипед. Има и гьол за Бил Клинтън и за повтаряне на думата „монокини“ от жабешкия хор, за библейски египетски жаби и зъболекари, за пътешественическия устрем на жабите към Европа или за опасното им желание да отидат до другата страна на магистралата. Има и истории за човеци, които колкото повече се разхубавяват, толкова по-грозни стават. Има и разкази за това как се перат и сушат гащите на жабите. Има и приказка как не е останала и една жаба, която да не се смята за принцеса.

За зла участ, има и жабешки скандали. Който чете внимателно, ще разбере за какво се карат жабите и защо (подозрително много подобно на хората) толкова много ровят в тинята и така създават непрогледна мътилка. Лично на мен най-близки са ми чудаците сред жабите. Онези, които обичат да правят компания на всичко живо или не чак толкова живо, за да не живее никой в природата в самота.

Убеден съм, че някоя от тях настойчиво е правила компания и на Кафка, даже той да е твърдял непрекъснато, че има нужда да живее в самота, за да може да пише. При това самота не на отшелник, не, това не би било достатъчно – Кафка имал нужда от самотата на мъртвеца. Дълго време се вслушвах и в едни сходни черногледи думи за жабите. Димитър Воев пее „Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам“ в „Студен живот“ на „Нова генерация“, една от любимите ми техни песни.

В интервю по повод книгата Радичков казва следното:

Ние, възрастните, съзнателно сме оклеветили блатото, докато то кипи от живот. Исках децата да се научат без предубеждение да се отнасят към пъстрото му население. И да усетят колко прекрасна е природата, която ни заобикаля. Дори в презрените от нас локви има очарование, поезия, музика, мистицизъм.

Желанието да си сам със себе си не изчезва лесно, а не е и нужно. Понякога се завръща и дълбоката убеденост, че не говорите на един език, човешки или ангелски, с голяма част от сънародниците. Но я има и надеждата, която писатели като Радичков разпръскват. Надеждата, че и това ще мине и може да стане и по-добре.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Нике“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.