Началото на края на един диктатор

В неделя, 9 август, в Беларус се проведоха редовни президентски избори. Александър Лукашенко, често наричан „последният диктатор в Европа“, остава вкопчен в поста, който задържа вече 26 години с цената на масови репресии и погазване на човешките права. След безпрецедентна предизборна кампания с многохилядни опозиционни демонстрации, съобщението за победа на Лукашенко с 80% подкрепа изведе хиляди хора на улицата още в малките часове на 10 август. Мирните протести бяха посрещнати от тежковъоръжени полицейски части. В столицата Минск и в други градове се стигна до сблъсъци.

„Гражданите намират такива резултати за обидни за тяхното чувство за реалност“,

казва Арцьом Шрайбман, политически анализатор от Минск, с когото разговаряме няколко дни преди вота.

Но реалността в Беларус сега е различна – за първи път действащият президент се изправи срещу реална опозиция в лицето на 37-годишната домакиня Святлана Циханоуская. Бившата учителка без никакви амбиции за политическа кариера се превърна в емблема на опозиционното движение в страната, след като съпругът ѝ – популярният влогър Сяргей Циханоуски – не беше допуснат да се кандидатира за президентския пост и бе арестуван на 29 май, а тя обяви, че поема щафетата.

Режимът на Лукашенко се разправи предварително и с другите двама сериозни опозиционни кандидати – Виктар Бабарика също беше арестуван, а Валерий Цапкала напусна страната след отправени заплахи срещу семейството му. Когато на 14 юли обаче Циханоуская успя да се регистрира в Централната избирателна комисия, до нея застанаха съпругата на Цапкала – Вераника, и началничката на кампанията на Бабарика – Мария Калесникава. До участие бяха допуснати още трима кандидати с маргинална подкрепа.

„Циханоуская е последният символ на надежда за промяна на тези избори“,

обяснява Шрайбман и подчертава, че успехът на кампанията ѝ се състои в това, че се фокусира върху един-единствен въпрос: дали гражданите подкрепят президента Лукашенко, или не. „Тя практически събра целия протестен вот. Не става дума за идеологии, а за промяна на системата. С това много универсално послание тя успя да задържи опозиционния електорат обединен и не допусна разсейване на протестния вот“, допълва анализаторът.

Затова и присъдените ѝ от официалната статистика 10% подкрепа бяха възприети като фалшива новина и предизвикаха протести. Самата Циханоуская отхвърли обявените резултати от изборите и заяви:

„Вярвам на собствените си очи – мнозинството беше с нас.“

В понеделник тя внесе в Централната избирателна комисия жалба срещу резултатите, а във вторник стана ясно, че е напуснала страната и е отишла при децата си в Литва. Държавният граничен комитет също потвърди заминаването ѝ. От екипа на Циханоуская съобщиха, че е била принудена от властите да напусне, след като не е имало връзка с нея в продължение на няколко часа в деня след изборите.

Протестите в страната продължават поредно денонощие. Един човек е загинал при сблъсък между протестиращи и жандармерия, десетки са ранените от звукови гранати и гумени куршуми, които силите за сигурност използват срещу демонстранти. Вече се появяват смразяващи разкази на пострадали от полицейското насилие, както и съобщения за болнични отделения, препълнени с пребити хора. Свидетели разказват, че журналисти са били под прицел въпреки специалните опознавателни жилетки.

Европейският съюз осъди насилието над мирни демонстранти и поиска повторно и прецизно преброяване на бюлетините, като не изключи налагането на нови санкции срещу режима в Минск.

Неочакваната опозиция

„Бих предпочела да пържа котлети, отколкото да участвам в надпреварата за президент“, заявява Святлана Циханоуская на един от митингите по време на предизборната си обиколка из Беларус, мобилизирала безпрецедентна подкрепа за опозицията.

Обаянието ѝ се крие именно в образа на обикновена жена от малък град, добра майка, съпруга и дъщеря, която открито заявява, че не иска власт, но ще се бори за властта от любов – заради арестувания си съпруг. Това обяснява пред „Тоест“ Анастасия Илина, доктор по социология с дългогодишен журналистически опит, която следи изборите в родината си от съседна Полша.

„Хора, които са били сковани от страх толкова години, изведнъж се поставят на нейно място, представят си как се чувства тя, и си казват: ако тя има куража да направи това, какво бих могъл да направя аз?“, допълва Илина.

Заради заплахи за сигурността им, в седмиците преди изборния ден Циханоуская изведе майка си и двете си деца от Беларус със съдействието на Литва и международни правозащитни организации. Арцьом Шрайбман също смята, че тази ситуация мобилизира мнозина да подкрепят опозицията:

Когато няколко жени се захващат с политика въпреки рисковете за семействата си и репресиите срещу съпрузите и колегите си, хората изпитват неудобство да останат мълчаливи вкъщи.

Опозицията в лицето на една жена, с екип от други жени, изпълва с допълнителна символика борбата срещу патриархалната диктатура на Лукашенко, който твърди, че „Конституцията на Беларус не е за жени“. „Освен силното послание, което докосва женската част от гласоподавателите, това поставя в неудобно положение властите и органите на реда, които осъзнават, че репресиите над жени представляват много по-голям репутационен риск“, коментира Шрайбман.

„Няма значение дали си мъж, или жена – да имаш политически възгледи в Беларус е опасно“,

категорична е младата активистка Вика Андрухович, завършила политически и социални науки в Европейския хуманитарен институт във Вилнюс, Литва, известен още като „беларуския университет в изгнание“. „Най-лошото е, че това носи рискове за близките ти, а властите винаги те атакуват чрез близките ти“, допълва тя.

Опозиционните демонстрации из цялата страна събират десетки хиляди граждани. В предизборния митинг на 30 юли в Минск се включват около 63 000 души – най-големия политически митинг в Беларус от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Анастасия Илина разказва, че в родния ѝ Брест, край границата с Полша, се събират повече от 20 000 души, въпреки че самата Циханоуская не присъства.

„Съпругът ѝ Сергей набра популярност с влога „Страна для жизни“ („Страна за живот“ – б.р.) в YouTube, в който даваше думата на хора от цялата страна. Той пътуваше и говореше с тях. Демонстрациите на опозицията много приличат на неговия влог – предоставят възможност на хората да говорят. Те ненавиждат режима и веднага щом застанат пред микрофона, разказват историите си без страх“, обяснява беларуската журналистка от Варшава.

Арцьом Шрайбман обаче не смята, че страхът от репресиите на режима е изкоренен. „Властите все още разполагат с достатъчно репресивни инструменти да потушат недоволството на улицата. Такава е суровата реалност – репресиите могат да бъдат ефективен метод за овладяване на протести. Ако президентът продължава да „храни“ лоялните си поддръжници и силите за сигурност, те ще поддържат властта му. Не е възможно да се прогнозира колко дълго би могло да продължи това, защото ще подложи на тест общественото търпение, а никой не може да каже докъде се простира то“, обяснява политическият анализатор.

Репресиите зад фасадната демокрация

Режимът на Лукашенко вкара репресивния си апарат в действие още в началото на предизборната кампания през май – освен известните политически фигури, повече от 2000 души са били арестувани през последните три месеца. Данните са на правозащитната организация „Вясна“, която от 1996 г. подкрепя задържани по време на граждански протести в Беларус.

Министерството на вътрешните работи съобщава за 3000 задържани в изборната нощ, 1000 от които в Минск. Според информация на „Вясна“ полицията използва прекомерно насилие, сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия срещу протестиращите в столицата. Няколко граждани са настанени в болница с наранявания от шумови гранати. Съобщава се и за един загинал, прегазен от полицейски ван, който се е врязал в протестното множество.

Данните от месечните доклади на организацията за състоянието на човешките права в Беларус красноречиво показват методите, с които си служи режимът на президента Лукашенко. Към юли 2020 г. в страната има 24 политически затворници, а само на 14 и 15 юли по време на мирни демонстрации в различни части на страната са задържани над 420 души, включително заради внесени петиции за освобождаване под гаранция на един от опозиционните кандидати.

„За първи път в историята на Беларус репресиите започнаха преди изборите, а не след тях“, подчертава Арцьом Шрайбман.

„Никой не очакваше, че тази предизборна кампания ще бъде белязана от толкова репресии и насилие и в същото време – от толкова висока активност и граждански интерес. Именно заради появата на сериозни кандидати властите реагираха по брутален начин, погазвайки много човешки права“, коментира за „Тоест“ юристката Енира Браницкая от беларуската правозащитна организация Human Constanta.

Тя посочва примери за нарушаване на правото на мирно събрание с намесата на полицията в множество демонстрации. Стотици граждани са станали жертви на произволни арести. Масово не е зачитано правото на свободно изразяване, нито правото на справедлив съдебен процес – за онези, за които все пак е имало съдебен процес. Много от задържаните разказват за нечовешко отношение и дори изтезания в арестите.

„Един опозиционен активист, който получи административна мярка за задържане за 15 дни, ще прекара в ареста общо 90 дни, защото полицията е съставила протокол за друго нарушение и го е изпратила на съд, който пък е решил в отсъствието на обвиняемия да го остави за още по-дълго в ареста. Това е много честа практика“, обяснява Браницкая.

В този контекст се разигра и странният случай със задържането на 33-ма руснаци

от частната паравоенна организация „Вагнер“ в курорт край Минск дни преди изборите. Лукашенко обвини Москва, че подготвя провокации, и наложи още по-стриктни ограничения на събиранията на хора на публични места, докато проправителствени гласове се опитаха да обвържат случая с арестувания Сяргей Циханоуски.

Според анализатори позицията на Лукашенко е била изненадваща и за Кремъл, предвид изключително близките отношения между Русия и Беларус, практически условната граница между двете държави, както и партньорството им като основателки на Евразийския съюз. Арцьом Шрайбман обаче припомня, че Александър Лукашенко е отправял не една агресивна критика към Москва в миналото. Само преди година той разкритикува Русия, че се опитва да погълне Беларус чрез т.нар. интеграция, а назад в годините е отправял и обвинения в „държавен тероризъм“ при нарушение на газовите доставки.

„Той е много емоционален и непрекъснато прави подобни изявления – това е част от стратегията за преговори. Напоследък обаче отношенията между двете държави стават все по-прагматични и противоречията нарастват“, коментира анализаторът.

Анастасия Илина подчертава, че често първите задържани на антиправителствените демонстрации са журналистите – за да се предотвратят излъчванията на живо.

„Брат ми, който работи като репортер, беше сред арестуваните в един от първите подобни случаи“, споделя тя. „Най-важният въпрос за журналистите и наблюдателите, които работят в чужбина, не е резултатът от вота – него така или иначе го знаем предварително. Важният въпрос е дали ще имаме интернет връзка“, коментира Илина седмица преди изборите.

Нейните опасения се оправдаха напълно – в изборния ден и след това в много части на Беларус интернет връзката е спряна, съобщава се и за прекъсвания на тока в някои части на Минск. Заради тези проблеми Радио „Европа“, местният клон на „Свободна Европа“, възстановява излъчването си на средни и къси вълни, за да имат хората достъп до информация от независима медия.

Алтернативното преброяване

Проблемът с информационното затъмнение не засяга само медиите, а затруднява и работата на онлайн платформата ZUBR. Това е инструмент с генерирана от гражданите база данни за вота в Беларус и целѝ да представи по-реалистична картина спрямо правителствените екзитполове, тъй като независимите социологически проучвания са забранени. Платформата съдържа данни за целия апарат, който провежда изборите – от Централната избирателна комисия до членовете на секционни комисии по места. Целта на създателите му е да се бори за прозрачни и честни избори.

„От една страна, призоваваме гласоподавателите да посочат своя вот и дори да споделят снимка на бюлетината, с която са гласували. Така ще се опитаме да представим по-реалистични числа, защото изборните данни обикновено се фалшифицират от правителството“, обяснява Вика Андрухович. Тя е част от екипа от над 40 доброволци, които разработват и поддържат ZUBR от Вилнюс.

В началото някои програмисти от екипа работят от Минск, но за изборите всички са се събрали в литовската столица от съображения за сигурност.

„Много е опасно да работиш по такъв проект от Беларус. Все още имаме партньори и наблюдатели вътре в страната, но към момента доста от тях са арестувани и е много трудно да поддържаме актуални статистики“, обяснява Андрухович три дни преди вота. Домейнът на платформата е регистриран в Индия, за да бъде затруднено евентуалното му превземане.

„От друга страна, призоваваме всички независими наблюдатели да се регистрират и да докладват за нарушения на секционните избирателни комисии, включително имената на конкретните хора, които нарушават закона“, допълва тя.

Анастасия Илина не е изненадана от данните за нарушенията – като кандидат на местните избори в родния си град Брест през 2001 г. и като наблюдател на президентските избори през 2006 г. тя е видяла с очите си как работят механизмите на режима. „Тъй като ползват различни урни за предварителния вот и вота в последния ден, най-често подменяха съдържанието на урната с предварителния вот. В последните години обаче просто пишат каквото трябва в протоколите, независимо от бюлетините“, разказва тя.

Илина отбелязва, че е от ключово значение дали секционните комисии ще се подчинят на спуснатите от правителството заповеди. Комисията в една столична секция обаче публикува протокол, който рязко противоречи на официалните данни и разкрива голяма преднина за Циханоуская – с 1989 гласа срещу 255 за Лукашенко.

Диктатор без подкрепа

„Проблемът не е просто в това, че Лукашенко получава все по-малко подкрепа – проблемът е, че това вече е видно за всички. Ето защо действията на властите се възприемат като мерки на непопулярен лидер, който се опитва да се задържи на власт на всяка цена, а това ядосва опонентите му още повече“, коментира политическият анализатор Арцьом Шрайбман.

Само преди два месеца никой не би прогнозирал толкова изненадващо развитие на предизборната кампания в Беларус. „За първи път Лукашенко губи подкрепата на обикновените хора, губи своите гласоподаватели. Само за две седмици те заобичаха Святлана Циханоуская. За всички тези години тя е първият политик, който успява да спечели любовта на толкова много хора“, посочва Анастасия Илина и допълва, че този феномен трябва да анализират не толкова социолози, колкото психолози.

Избори по време на пандемия

Александър Лукашенко демонстрира краен нихилизъм по отношение на пандемията от COVID-19, като не наложи никакви мерки за ограничаване на заразата и препоръчваше на народа си да пие водка и да ходи на сауна, за да се предпазва от коронавируса. Дори футболното първенство на Беларус продължи да се играе, и то пред публика, през цялото време. Според официалните данни в страната до този момент има регистрирани около 70 000 заразени и 600 починали от коронавируса, но редица наблюдатели гледат на тези данни с голяма доза скептицизъм и смятат, че реалната ситуация е много по-сериозна. В същото време режимът използва именно пандемията като мотив да ограничи достъпа на международни наблюдатели до изборния процес в страната.

„Беларусите от години са много изморени от тази система, но пандемията повлия и на по-възрастното поколение. Хората усетиха несигурност заради нежеланието на режима да се опита да ги предпази“, обяснява юристката Енира Браницкая. „Много хора оцениха подхода на Лукашенко като пренебрежителен и бяха искрено фрустрирани от поведението му“, смята и Арцьом Шрайбман, който припомни, че пандемията заварва Беларус в края на 10-годишна стагнация – все фактори, които изкарват на улицата дори доскорошни поддръжници на президента.

Има ли връщане назад

Макар че ситуацията в Беларус се развива според прогнозите за манипулирани изборни резултати, големи протести и брутален отговор на силите за сигурност, на прага на своя шести мандат президентът Лукашенко се намира в неудобна ситуация и нов контекст. Заради безпрецедентната политическа активност сред гражданите огромен брой хора разбраха от личен опит как работи системата. „В предишни години това чувство се споделяше от ограничен кръг хора от опозицията, от журналисти, от средната класа – докато сега стана повсеместно, а този личен опит трудно ще бъде заличен“, обяснява Шрайбман.

Тези хора са както от новото поколение, което използва алтернативни канали за информация и има естествен порив за участие в обществения живот, така и от по-възрастните поколения, уморени и разочаровани от 26-годишния авторитарен режим. „В моята страна ще има промяна. Дори да не стане на тези избори, имаме надежда, че няма да се наложи да чакаме още пет години. Президентът изглежда паникьосан и определено няма образа на победител“, смята журналистката Анастасия Илина.

Енира Браницкая не вярва, че промяната в Беларус ще дойде чрез избори. „Интересно е, че толкова много хора поискаха да защитят правата си. Ако тази енергия се задържи и те продължат всеки ден да се борят за правата си, един ден ще узреем за друг тип избори“, надява се тя.

„Да заема позиция – за мен това е отговорност като гражданин и като човек. Защото това, което се случва в Беларус, е нечовешко – категорична е Вика Андрухович. – Гражданите на Беларус заслужават честно правителство, което ги уважава. Хората с мнение не бива да се чувстват застрашени. Децата им заслужават да растат в свободно общество и да не се налага да минават през това, през което минаваме ние днес.“