Над две седмици гладна стачка. Кого и защо обвинява Абдулрахман ал-Халиди

Абдулрахман ал-Халиди е саудитски дисидент, който кандидатства за убежище в България. В „Тоест“ публикувахме интервю с него през март 2024 г. Вече 32 месеца той е затворен в Центъра за задържане на чужденци в Бусманци. За Ал-Халиди се застъпват множество международни правозащитни организации.

В края на март 2024 г. той съобщи, че е бит от работещи в Бусманци полицейски служители. От МВР отрекоха – според Вътрешното министерство Ал-Халиди се е самопребил.

В края на юни Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за втори път отказа да предостави статут на саудитския дисидент, след като Върховният административен съд (ВАС) реши, че първият отказ трябва да се преразгледа. Саудитецът обжалва.

Още през януари т.г. обаче ВАС е постановил, че Абдулрахман ал-Халиди трябва да бъде незабавно освободен. ДАБ отказа да се съобрази с това решение, защото според ДАНС той е заплаха за националната сигурност. Същата причина е посочена и като последно основание за второто отрицателно решение на ДАБ по неговия случай.

Важно е да се отбележи, че принудителното задържане и отказът за предоставяне на бежански или хуманитарен статут са различни неща и за тях си има отделни дела. Ако някой не е получил статут, това не е основание той да бъде държан затворен неограничено време. Дори ако институциите смятат, че този човек може да е заплаха за сигурността. Това постановява през 2009 г. Съдът на ЕС.

На 5 юли Ал-Халиди обяви гладна стачка, чиято цел е да бъде пуснат на свобода. Десет дни по-късно разпрати до медиите отворено писмо, в което разказва за своя случай. Тогава някои от тях написаха, че е започнал гладна стачка.  

За втори път вземам интервю от Абдулрахман ал-Халиди, защото смятам, че е важно хора в неговото положение да имат възможността да говорят със собствения си глас, вместо други да се изказват от тяхно име. Разговорът е кратък, защото с оглед на състоянието му сведох доуточняващите въпроси до минимум.

Не харесвам журналистическия въпрос „Как се чувствате?“, когато е насочен към пострадали, жертви и техните близки. В конкретната ситуация обаче за мен е важно да го задам. Как сте след повече от две седмици гладна стачка?

Докато се боря и се противопоставям на тази несправедливост и докато се стремя към свобода, съм добре. Несъмнено имам симптоми, свързани с гладуването, като рязка загуба на тегло, замаяност, болки в костите, но те не са нищо в сравнение с психическия ад, в който живея вече три години.

Как се отнасят с Вас служителите в Бусманци? Опитват ли се да Ви накарат да се храните?

Към момента показват безразличие. Не назначават например медицински прегледи. Преди седмица помолих за изследване на кръвната захар, но то не беше направено. Що се отнася до мен, и аз не се интересувам от реакциите им. Това, което има значение, е да стана свободен и да имам пълни права – като човешко същество. Иначе предпочитам да умра, вместо да търпя системно унижение.

Как е семейството Ви в тази ситуация?

Семейството ми, и по-специално баща ми, е част от властта [в Саудитска Арабия] и е много лоялно към монархията. Баща ми е генерален секретар на Върховния съд и на Висшия съдебен съвет. Той е назначен с кралска заповед лично от краля. Майка ми е смятана за една от [важните] фигури, работещи в академичния сектор в Кралството, а лица на такива позиции са много лоялни.

Преди не искахте да говорите за родителите си.

Да, не исках да ги въвличам. За съжаление, семейството ми заема позиция против мен, в полза на монархията.

Какъв е коментарът Ви за новия отказ на ДАБ за предоставяне на убежище?

Преди 126 години френският писател Емил Зола пише [отвореното си писмо до френския президент] „J’Accuse...!“  [„Аз обвинявам!“]. Причината за това писмо е несправедливото осъждане на капитан Алфред Драйфус по изфабрикувани обвинения, поради които той е пратен в затвор на Дяволския остров. Днес аз обвинявам ДАБ и ДАНС, че нарушават европейските разпоредби и законодателство, както и международни споразумения, като Женевската конвенция от 1951 г. и Директива 2013/33 на ЕС.

И българската Конституция постановява: „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.“ Злоупотребата с правомощия и манипулативното тълкуване на ясни закони с умишлената цел да се създадат страдания за бежанците – това е осъждано няколко пъти от Върховния [административен] съд и Европейския съд.

Може ли да конкретизирате: какви са основанията за критиките Ви към ДАБ и ДАНС?

ВАС е постановил, че решенията на ДАБ трябва да са независими от тези на ДАНС. Вместо това ДАБ [позовавайки се на ДАНС, за да обоснове решенията си] няколко пъти нарочно нарушава и погрешно тълкува закона, вместо да го прилага.

Обвинявам и ДАНС, че с претенцията си за „защита на националната сигурност“ [де факто] се включва в транснационални репресивни действия. [Аргументът за] „защитата на националната сигурност“ изобщо не е [нещо] равносилно на обвинение в престъпление!

Обвинявам също МВР и прокуратурата, че манипулират и прикриват фактите, за да защитят корумпираните и замесените лица. И че са на страната на полицейското насилие срещу мен, а не на неутрална позиция за постигане на справедливост и сигурност.

Лято е. Много хора са на почивка. България се е запътила към поредни парламентарни избори наесен, президентът Байдън реши да не се кандидатира за втори мандат, а на Историческия парк му се вижда краят. В този наситен със събития период е разбираемо, че малцина биха се заинтересували от гладната стачка на един саудитски бежанец. И все пак става дума за човешки живот. Както и за функционирането на българските институции, които демонстрират „избирателна пропускливост“ не само спрямо чужденците, а и към българските граждани. 

Затова има смисъл да се напомня за подобни случаи.