Наследството на минералните бани – общо благо, но не съвсем

В условията на все по-чести водни и енергийни кризи се очаква управлението на минералните води и свързаната с тях инфраструктура да е приоритетно за държавните и местните политики. Скорошни събития в България обаче подсказват, че това богатство ще става все по-малко достъпно, а управлението му – без гражданско участие.

Как можем да опазим материалното и нематериалното наследство, свързано с минералните води, в условия на сложна политическа и икономическа обстановка? Как може да бъде възстановен и запазен достъпът до инфраструктурите за лечение и отдих и има ли примери, които да следваме?

8 от 9 вида минерални води в един град! Но… без достъп до тях

През 2007 г. Столичната община изготвя Стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина (геотермална енергия). В съпътстващата карта са отбелязани локациите на над 30 планирани обекта – минерални бани, балнеоложки центрове, градски и крайпътни плажове. Днес, 15 години по-късно, актуална карта на работещите съоръжения би съдържала един-единствен обект – банята в Панчарево, ако не броим импровизираната къпалня в село Железница, поддържана с усилията на доброволци.

В страната достъпът до минералните води може да се опише като прогресивно изчезващ. Голяма част от все още работещите бани и балнеосанаториуми се намират в аварийно състояние, а най-старите бански постройки са попаднали в полезрението на регионални стратегии за развитие на туризма. Някогашната балнеолечебница при Бургаските минерални бани днес е музей, в който новоизваяни мраморни курни се пълнят с „усещане за вода“ под формата на прожекция в синьо. Този привидно безобиден пример се появява на фона на конфликти за правото на достъп до ограничения ресурс, които рядко се решават в полза на обществения интерес.

Спасение отвън или решение „отдолу нагоре“

Прехвърлянето на управлението на публична собственост и ресурси в ръцете на частни инвеститори е все още най-често предписваният „лек“ в условията на несвършващ Преход. Несигурната икономическа обстановка и ограничените средства, с които разполагат общините, са обичайният аргумент за „освобождаването“ от публична собственост. Но възможни ли са други подходи и какви са те?

Румънската гражданска инициатива Herculane Project развива дейността си в сходна на България среда, а както разбираме от Оана Кирила – архитект и основател на проекта, трудностите, с които се бори екипът ѝ, в някои случаи са значително по-сериозни от тези, които познаваме тук. Herculane Project е иницииран от неправителствената организация Locus Association през 2017 г. с две обективни цели: възстановяването на емблематичната баня „Нептун“ и оживяването на историческия център на балнеокурорта Байле Херкулане, който се намира в Югозападна Румъния.

В Румъния, подобно на България, балнеологичната инфраструктура започва да запада след 1989 г. Според Оана Кирила основната причина е приватизацията на държавните имоти, в която държавата е губеща, а голяма част от сделките се оказват обект на корупционни практики. Състоянието на рушащата се баня „Нептун“ също е резултат от тези продължаващи няколко десетилетия процеси – общината е собственик на сградата, но не притежава земята, върху която е построена тя, а термалният извор е даден на концесия на трето лице. Банята е изоставена от 30 години насам.

В развитието на курорта в последно време са замесени интересите на високопоставени политици, много от които впоследствие се оказват на подсъдимата скамейка. Румънският политик и бизнесмен Йосиф Армаш е осъден за злоупотреба със служебно положение, за създаване и ръководене на организирана престъпна група и за присвояване и изкуствено фалиране на курорта Байле Херкулане, като е нанесъл щети за близо 30 млн. евро.

Работата на Herculane Project е затруднена и от честите смени на правителствата – в рамките на пет години на активистите от Locus Association им се налага да работят с пет различни министри на културата, което често означава започване отначало. Оана Кирила описва процеса като бавен и труден най-вече заради законовите пречки, свързани със собствеността на имота. Сградата е недвижима културна ценност от най-висока степен (обявена през 1980 г.), но неизяснените взаимоотношения между собствениците възпрепятстват и държавните инвестиции, и кандидатстването за европейско финансиране.

Въпреки този невъзможен сбор от обстоятелства Locus Association стартира своята инициатива преди пет години и успява да набере дарения на стойност 90 000 евро за спасително укрепване на сградата на баня „Нептун“. Проектът ангажира и местната общност, и посетителите на града, а чрез летни училища за опазване на архитектурното наследство активистите започват да подготвят младо поколение от специалисти, за които се надяват да допринесат към опазването на емблематичната сграда в бъдеще.

В момента състоянието на сградата все още е аварийно, а тази година тя влезе в списъка на седемте най-застрашени обекта на културното наследство в Европа – инициатива, стартирана през 2013 г. от Europa Nostra заедно с Института на Европейската инвестиционна банка и Съвета на Европейската банка за развитие.

Активистите от Locus Association вече търсят подкрепа за следващата си цел – провеждането на международен архитектурен конкурс, който да осигури възможно най-добрия експертен потенциал за възстановяването на баня „Нептун“. Според Оана Кирила проектът ще бъде успешен тогава, когато в него се включат три основни участници – държавата, частните инвеститори и гражданите, като нито един от тях не може да бъде заменен в процеса.

Градските бани принадлежат на града

Два европейски примера за успешно управление на минерални бани водят към едно съвсем просто решение – запазване на общинската собственост.

Общинските бани в Страсбург отварят врати след обновяването им през есента на 2021 г. Проектът е възложен след конкурс на студио Chatillon architectes и е реализиран в рамките на три години. Сградата на минералните бани е собственост на град Страсбург, възлагането и контролът върху реализацията на проекта се осъществява от общинската компания Société publique locale (SPL) des Deux-Rives, а оператор е специализираната в управлението на спортни обекти Equalia, със сключен договор за период от 9 години. Стойността на проекта възлиза на 33,5 млн. евро, а основните услуги се запазват на същите цени и след обновяването на баните, с билети, започващи от 1,50 евро на посещение.

Друг добър пример са баните в Будапеща, които се стопанисват от общинската компания Budapest Gyógyfürdői és Hévizei ZRT. Те преминават под управлението на Общината още в средата на XIX век, а през 1933 г. собствеността им е окончателно консолидирана под името „Термални бани и медицински извори на столичния град Будапеща“. Днес компанията се грижи за 12 обекта, най-старите от които са османски постройки, датиращи от XVI век. В последната година преди пандемията – 2019-та, в периода между януари и март, баните са посетени от близо 1 млн. души, а приходите за същия период възлизат на 12 млн. евро, които остават в града.

„София – бански и климатически център“

Това заглавие в сп. „Сердика“ от 1947 г. ни напомня за вече позабравени общи блага, които обаче са били важна част от благоустрояването на столицата. По това време в града работят минералните бани в Княжево, Горна баня, Овча купел, Банкя, Лозенец, Панчарево, Железница – и разбира се, Централната баня в София.

Минералните бани в България в повечето случаи са общинска собственост – едно добро условие за тяхното бъдещо възстановяване, което обаче е поставено под въпрос заради неудачни концесионни процедури или предоставянето им за ползване за други цели. Към момента в Столична община работи един-единствен експерт в областта на минералните води. Минералните бани и извори на града обаче имат нужда от ясна дългосрочна стратегия, каквато може да бъде изготвена от мултидисциплинарен екип в рамките на специално създадено за целта общинско предприятие.

С наближаването на местните избори минералните извори и възстановяването на баните несъмнено ще бъдат използвани за уплътняване на политическия дебат. Въпросът е дали сме съгласни бъдещето на споделеното ни наследство да бъде отново обект на фрагментирани предизборни решения, или на добре обмислена стратегия, в чийто център е действително общественият интерес.