Националистическият завой на Петър Москов

Протестиращите в България отричат партиите на статуквото. Те викат: „Смяна на системата!“, но не знаят с какво искат да сменят сегашната. Пък и не са длъжни. Те просто не харесват стандарта си на живот, сравняват го с този на обществата в клуба на богатите в ЕС и понеже не виждат перспектива да го постигнат в рамките на собствения си живот, са гневни и се радикализират.

Антисистемните партии

В Европа те се появиха в резултат на задълбочаването на пропастта между бедни и богати, на декласирането (вместо на увеличаването) на средната класа, на маргинализирането на огромни групи от хора, както и на няколкото вълни от имигранти в последните десет години. Така крайнодесните политически организации, като холандската Партия на свободата, Партията на свободата на Австрия, Партията за независимост на Великобритания (която предизвика Дейвид Камерън да направи референдума за Брекзит), „Националният фронт“ на Марин Льо Пен във Франция (преименуван на „Национален съюз“ в средата на тази година), „Алтернатива за Германия“ и „Шведски демократи“, са в националните парламенти на своите държави. А някои ги и управляват – като „Фидес“ в Унгария или „Северна лига“ заедно с лявото Движение „5 звезди“ в Италия. В Гърция пък от 2015 г. на власт е Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА). Опасна тенденция е навлизането на екстремисти, расисти и откровени фашисти в част от тези партии. Преди дни Найджъл Фараж обяви, че напуска Партията за независимост заради нарастващата ѝ радикализация.

В този общоевропейски и световен контекст на възход на популистите не се вписват социологическите прогнози, според които в следващия български парламент няма да попаднат други партии, освен трите системни – БСП, ГЕРБ и ДПС. Партиите от т.нар. коалиция „Обединени патриоти“ претърпяха фиаско в управлението си с ГЕРБ и в опитите си да запазят потъващия кораб. Още повече след скандалите с вицепремиера Валери Симеонов по повод отношението му към майките на деца с увреждания и тези с Красимир Каракачанов, свързани с разкритията около ДАБЧ и търговията с българско гражданство. Не стихват вече месеци и вътрешните битки за това кой да води бащина дружина и да задава тона в коалицията им. В резултат на всичко няма яснота в какъв формат ще се явят националистите на изборите за Европейски парламент догодина. Сигурно е само едно: няма други центростремителни сили, които да запазят тези партии заедно, с изключение на една – алчното им властолюбие.

Българските заявки

Вчера, по време на конференция на групата на европейските консерватори и реформисти, Николай Бареков обяви новия си политически проект „Обединени консерватори“. Според него „българите са отдадени на консерватизма по рождение и са закърмени от майките и бабите си с него“ и понеже има опасност „България да бъде подмината от консервативната вълна, която залива Америка и Европа“, той се заема това да не се случи. Бъдещата формация е отворена за всички, които искат да поставят началото на българския консерватизъм, а от досегашната националистическа коалиция добре дошъл в него е само Волен Сидеров и „Атака“. Защото „сбирщайнът „Обединени патриоти“ и либералната ГЕРБ“, по думите на Бареков, нямат нищо общо с консерватизма и само са го оцапали.

Преди близо месец Бареков и Сидеров направиха заявка за нов Консервативен алианс в Брюксел с амбицията да спечелят четири депутатски места в новия Европарламент. С него журналистът популист ще се опита да повтори мандата си, а лидерът на „Атака“ – да намери спокоен пристан за себе си и семейството си. И макар партньорите на Сидеров в „Обединени патриоти“ да се съмняват, че този брак по сметка би се състоял, както и че Волен би оставил питомното, за да гони дивото, няма гаранции, че тщеславието и кризата на възрастта няма да му изиграят лоша шега. А ако дяволът продължи да го изкушава, че е велик и е време и Европа да чуе гласа му, не е изключено да реши да премери ръст с останалите националисти като техен опонент на европейските избори. Но за последното му решение, както знаем, думата имат други.

В последните дни чухме намерение за реализацията на още един консервативен политически проект. За съдружници в него Петър Москов, бивш здравен министър в предишния кабинет „Борисов“ от квотата на Реформаторския блок, е избрал лица от галерията на „Патриотите“. Но понеже всичко на този етап е само въпрос на намерения, Москов намекна публично, че би си партнирал с хора като Валери Симеонов, защото е от тези, „които могат да стоят зад действията си“. И вършат работа. Положителна беше също оценката му за Красимир Каракачанов. Волен Сидеров обаче видимо не получава одобрението на някогашния реформатор. Сред съмишлениците му някои разпознаха Ивайло Нойзи Цветков от бившата формация „Нова република“ и доктор Любомир Канов, психиатър и политически емигрант в САЩ.

Петър Москов

Наближаващият 50-те години лекар анестезиолог е от стар демократичен род. Атанас Москов (брат на дядо му) е сред най-известните фигури на социалдемокрацията в България. След 9 септември 1944 г. е захвърлен от комунистите в лагера в Белене. Майка му – Емма Москова, е дългогодишна директорка на Националния институт за паметниците на културата и министърка на културата в правителството на ОДС.

Цялата политическа кариера на Петър Москов е свързана с партията на Иван Костов „Демократи за силна България“. През 2014 г. Москов става министър на здравеопазването от квотата на Реформаторския блок. Остава на поста дори когато управленската коалиция с ГЕРБ се разпада след излизането на реформаторите от нея. Мандатът му като министър е спорен и белязан със скандали. Въвеждането на пръстовия отпечатък като вход в болниците беше незаконно и поради това отменено, а през пролетта на 2017 г. ВАС го потвърди със свое решение. НЗОК обаче плати близо половин милион лева за разработването на системата, а всяка болница беше задължена да закупи чекиращи устройства с единична цена 286 лева. Шумен беше и скандалът, който министърът създаде с расисткото си изказване по повод зачестилите побои над лекари в спешните центрове. През юни започна и делото срещу него и още няколко обвиняеми за ваксините „Пентаксим“, „Еувакс Б“ и „Тетадиф“, внос от Турция, които според прокуратурата са ощетили държавния бюджет с над 320 000 лева.

Каква ще бъде новата консервативна партия?

Петър Москов не каза много, но достатъчно. По думите му, тя не трябва да е „още от същото“ като досегашните партии вдясно (особено „Да, България!“), „притоплящи либералния дневен ред“. „Алтернативата трябва да бъде наистина с дясна политическа програма, с отказ от продължаване на либералния разказ и с ясна защита на националния интерес. Мисля, че проевропейски настроените патриоти имат място в такова обединение“, коментира пред няколко медии някогашният зам.-председател на ДСБ. А Николай Бареков го нападна жлъчно във Facebook: „Събраха се остракираните да правят „консервативен“ проект и да бягат в Брюксел“, което явно издаде гнева му, че и други са се сетили да заложат на печелившата в момента карта.

От първите опити на Москов да очертае профила на бъдещата политическа формация става ясно, че той търси сила от новия вятър, задухал от Запад. Само че не чухме от него отказва ли се от класическите консервативни идеи, които споделят неговите доскорошни съпартийци от „Демократи за силна България“. И ако е така, в името на какво го прави? В „Писмо до моите консервативни приятели“ Радан Кънев поставя най-важните въпроси, свързани с истинския консерватизъм и популистките политически ментета, и предупреждава, че никой не може да надцака Сидеров и Пеевски: „Откажете се. Това е загубена битка. Където вие издадете сайтче, Волен ще пусне телевизия. Където свенливо критикувате ЕС, той ще разкрие световния еврейски заговор. Където предложите малка популистка мярка, той ще обещае национализация.“

Ще бъде ли реализиран успешно проектът на Петър Москов?

Днес е трудно да се направи вярна прогноза, още повече че протестите на улицата ще катализират създаването на нови антисистемни партии. За хората, които помнят неговото политическо минало в ДСБ, е най-малкото странно да чуят, че иска да прави друг консервативен проект с популистки националистически формации. И Радан Кънев е само един от тях.

Тук е мястото да се каже, че нито НФСБ, нито ВМРО ще се откажат от своята идентичност и самостоятелен живот. Това на практика означава, че Петър Москов ще трябва да направи сам своята партия, а после да я самопредложи на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов за създаването на коалиция. Петър Москов трябва да съобрази и антиевропейската риторика на избраните от него бъдещи съюзници и залитането особено на някои от тях към Русия в геополитическата им ориентация. Ако управленската коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се разпадне, тонът на националистите срещу Европа ще се втвърди. А присъединяването към тях на един отказал се от убежденията си демократ няма да ги направи по-силни. Но със сигурност поставя неговото политическо бъдеще на карта.

Заглавна снимка: Стопкадър от предизборен клип на Реформаторския блок от 2014 г.