Национално съгласие… Някой виждал ли го е?

След заредили се едно след друго социологически проучвания, в които ГЕРБ пак е първа политическа сила, партийният лидер Бойко Борисов извади от джоба си призив за национално съгласие – за да „се измъкнем от катастрофата, в която сме“. Дори предложи да е под егидата на президента Радев – понеже носи отговорност за тия, дето е довел на власт. Като че ли може да има отговорник по консенсуса в държава, която винаги се разделя на победили политици и провалени политици.

Не беше ли това любима мантра на ДПС – правителство на националното съгласие, – която Движението от години периодично лансира? Каквото било – било, сядат политиците, разбират се за едни приоритети и тръгва програма за ускорено икономическо развитие. В български вариант това би означавало едни партии да се съгласяват с други, защото „приоритетите ми са по-добри от приоритетите ти“, „олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти“ и т.н. Във варианта на Бойко Борисов със сигурност означава всички да са съгласни с Бойко Борисов.

„Национално съгласие“ е напълно изтърбушена от съдържание фраза – всички говорят за него, обаче никой не го е виждал. Ако приемем, че депутатите са представителство на част от нацията, то техният консенсус по дадена тема би бил национално съгласие. Но на последните няколко вота те представляват все по-малка част от тази нация, следователно и единодушието им не би било „национално съгласие“.

В управленската коалиция съгласието също е дефицитна стока – заменено е от компромиси в името на споделената власт. Къде по-дребни, къде по-големи. Например от лидера в коалицията „Продължаваме промяната“ са наясно какво разпищолване е в държавните горски стопанства и какви ги върши БСП, но не ѝ навлизат в „ловните полета“. Оставили са и лидерката Корнелия Нинова да играе една лоша имитация на Мая Манолова като вицепремиер и министър на икономиката.

„Демократична България“ предлага да се изпрати оръжие за Украйна, но не настоява на всяка цена и няма да излезе от коалицията, ако не стане. Значи прави компромис с убедения си и промотиран евроатлантизъм, след като БСП заплаши с напускане. В действителност компромисът е направен по-отрано, още когато ДБ се съгласиха да влязат в коалиция с политическа сила, известна със своите симпатии към режима на Путин.

„Ако днес има избори в България, ще ги спечели Владимир Путин“, каза в предаването „Панорама“ на БНТ съпредседателят на ДБ Христо Иванов. А по какво личи, че не ги е спечелил? Хибридната пропаганда на Русия така и не е дефинирана като заплаха за националната сигурност, което означава, че няма как да бъде мобилизиран ресурс за противодействие. Вярно, изгонени бяха руски дипломати, но руската посланичка Елеонора Митрофанова не бе експулсирана за арогантността си и обидите си към българите.

Премиерът Кирил Петков се надяваше, че след като българският посланик в Москва Атанас Кръстин бе извикан в края на март в София „за консултации“, ще последва реципрочно действие спрямо Митрофанова. Но това не се случи. А правителството премълча, че Кръстин се е прибрал обратно в руската столица. Помнят се и вътрешнокоалиционните разпри за българския батальон, който да засили източния фланг на НАТО, както и смяната в 12 без 5 на кандидата за военен министър проф. Тодор Тагарев с представителя на България в НАТО Драгомир Заков поради несъгласие на БСП.

От гледна точка на политологията националното съгласие е принцип в политиката и бива издиган от партии или правителства при особено тежки обстоятелства, при социално-политическа безизходица. Например национално съгласие би било необходимо за реформирането на пенсионната система, тъй като е процес с дълъг хоризонт. Съгласието би означавало, че този процес е необратим и промените няма да бъдат коригирани или обезсмислени от следващо правителство.

Когато Борисов говори за национално съгласие, някой може да се подведе, че се е преобразил в йерофант. Обаче си е същият автократ, зареден и с желание за мъст след ареста си. Иска съгласие – и веднага след това казва, че „без да си замине Кирил Петков, не могат да говорят по никаква тема с нас“. Явно съгласието започва с изпълняване на условия, поставени от ГЕРБ.

По каква тема изобщо може да се говори с ГЕРБ, които си връщат предишното самочувствие и наглост, наблюдавайки провалите на управляващите и липсата на елементарна коалиционна култура? Най-вероятно ще „помагат“ с каквото и както могат на процесите на разпад в коалицията и ще чакат на пусия, докато ДПС гледат сеир. Борисов и партията му се окопитиха от изборните загуби и вече са минали в настъпление.

Пушилката с арестите на лидера на ГЕРБ, пиарката му Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов трая от ден до пладне, а протестите на пътните фирми в цялата страна не спират – с тежки машини и работници, които не са получавали заплати от месеци (независимо колко са прибрали онези, които им възлагат работа). Правителството е с вързани ръце – не е доказало, че договорите са нередовни (макар миналата година Кирил Петков и Асен Василев да им посветиха няколко пресконференции), и ще трябва да изплати парите, на първо време 50%, а след проверка на парламентарната Регионална комисия – и останалата половина от сумата. Сто процента от парите обаче ще си получат фирмите, които са поставяли маркировки, пътни знаци и мантинели.

Освен това от ГЕРБ са изискали и получили от Министерството на енергетиката текста на меморандума с офшорките Gemcorp Holdings и IP3 International. На нарочна пресконференция Бойко Борисов и Делян Добрев запитаха защо, след като няма обвързващи задължения, страните ще се отнасят до международен арбитраж, кой стои зад офшорките, как така са им обещани държавни и общински активи и съфинансиране за енергийни проекти във всички сфери – комплекса „Марица Изток“, столичната „Топлофикация“, интерконектора с Гърция и др. Наред с това призоваха правителството да прекрати меморандума и не пропуснаха да го критикуват за провала на акцията по изкупуване на зърно.

Историята с Gemcorp не свършва дотук – парламентът одобри предложението на ГЕРБ парламентарна анкетна комисия да провери не само меморандума, но и всички останали меморандуми и писма за намерения от служебните кабинети насам. А докато българските спецслужби разнищят офшорките за последните пет години – проверка, обещана от премиера Кирил Петков с неизвестен краен срок, разследващият сайт BIRD ги изпревари с ново разкритие.

Изданието първо писа за руската следа в Gemcorp, създадена с пари на руски олигарх и управлявана от кадър на руската ВТБ, известна като „банката на Путин“. BIRD продължава, като извади на бял свят участие на Gemcorp във фирмата за батерии OCSiAl, в която основни акционери са руски банкер, свързан с олигарха Роман Абрамович, и назначен от Путин съветник по предприемачество. Разследването идва на фона на уверенията на правителството, че няма руснаци и нищо, свързано с батерии, в меморандума за инвестиции. Самият меморандум обаче стана медийно достояние и от написаното в него се вижда, че е побрал всички бъдещи проекти в енергетиката в себе си.

ГЕРБ се активизираха и по инициативата и за изпращане на оръжие в Украйна. Темата отново влезе в дневния ред, след като Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката, уволни ръководството на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“, а на визита в България бе министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който също е поставил този въпрос. В отговор се чу нелепото и глуповато обяснение на външната министърка Генчовска, че България била „малка държава“. Двама бивши външни министри – Екатерина Захариева и Даниел Митов, понастоящем депутати от ГЕРБ, поискаха от правителството ясна позиция относно изпращането на оръжие.

Макар от ДБ най-напред да поставиха този въпрос, а ГЕРБ ги последваха, в името на коалиционния мир от градската десница си замълчаха – до вчера, когато излязоха с декларация, с която поискаха помощта за украинските бежанци да не спира и да бъде предоставена военно-техническа помощ на Украйна. След като манкираха и отлагаха разглеждане на военната помощ за Украйна в парламентарните комисии, вчера исканията и на ДБ, и на ГЕРБ за оръжието бяха отхвърлени от Комисията по външна политика. Забележителното е „коалицията“, гласувала срещу тях – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. И това ако не е Путинова коалиция!

На този фон предложението на съпредседателя на ДБ Христо Иванов за обединение по темата за конституционните промени, свързани с реформата на правосъдието, е повече пиар, отколкото реална стъпка. Не го прави за първи път, но със сигурност си дава сметка, че е невъзможно. Оглавяваната от него временна парламентарна комисия за промени в основния закон беше бойкотирана от опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ постави условие да има съпредседател и след като не го получи, отказа участие. Комисията изобщо не е заседавала, откакто бе създадена през февруари. Голяма е вероятността и така безславно да приключи, тъй като вече не е сигурно и съгласието по конституционните промени в самата управляваща коалиция. По всичко личи, че президентът е изоставил своя конституционен проект – или пък го пази за ново управляващо мнозинство.

А в последните си публични изяви Борисов го ласкае. По-рано през април например той заяви, че от ГЕРБ са сгрешили, като са подценили Румен Радев. „Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина“, каза Борисов в Добрич. Прелюбопитно. Досега лидерът на ГЕРБ е превъзнасял Живков, Сакскобургготски и Доган.

За месеците в опозиция ГЕРБ се показаха по-големи евроатлантици, отколкото за десетилетието си на власт, когато се държаха като московски пудели. А откакто избухна войната в Украйна пък Радев започна да възпира евроатлантизма си и да се изявява повече като протеже на ген. Решетников, с което се прочу в началото на политическата си кариера. Например никога не назовава войната в Украйна като започната от Кремъл, а използва метафората „братоубийствена война“. При поредното му изявление украинският външен министър го поправи: „Ако с Русия сме братски народи, то е като Каин и Авел.“

Може пък Борисов и Радев да готвят някакво национално съгласие. В политиката невъзможни съюзници няма.

Заглавна снимка: © Цветомир Петров / БТА