Не пълно щастие, а редовно правителство

Щастието е силно надценено, смята приятел на авторката на настоящата статия. Вероятно не всички са съгласни, че този възглед важи за личния живот, но няма спор, че той е валиден за политиката. Повод за тези екзистенциални размисли е фактът, че България има редовно правителство – за първи път от близо година (кабинетът на Кирил Петков приключи краткото си съществуване през август 2022 г.). Това е второто редовно правителство за последните две години, като за този период служебните кабинети са общо четири.

Кой не е щастлив?

Трудно можем да се сетим за някой, който да е щастлив от новия кабинет на Николай Денков и Мария Габриел, но без затруднение можем да изброим мнозина, които не са. Не е щастлив президентът Румен Радев, защото България вече няма да е президентска република, в каквато де факто се беше превърнала, и той няма да може повече да прокарва интересите си безконтролно. Заедно с него не са щастливи и във „Възраждане“ и БСП, защото поредните избори се отлагат, а пред сближаването на България с Русия възникват сериозни препятствия.

Не са щастливи в ДПС, защото новото правителство разполага с мнозинство и без тях. И в ИТН, защото взривяването на парламентарната демокрация се отлага. Не е щастлив и независимият депутат Радостин Василев, защото след записа от закритото заседание на ПП, който той направи и изнесе, правителство все пак ще има, а на него все пак прокуратурата му повдигна обвинение (не за незаконния запис, а за изнудване на депутатка от ИТН).

Ала също така не са щастливи и политическите сили, които стоят зад новия кабинет. Няма как да са щастливи в ГЕРБ, защото те спечелиха изборите, а правителството става възможно с втория мандат. Мария Габриел ще трябва да стиска зъби и да чака девет месеца, докато ѝ дойде редът да оглави правителството, ако то изобщо оцелее дотогава. В ПП също не горят от щастие, защото в името на редовното правителство се съюзяват с доскорошния си най-голям враг. Да не говорим за ДБ, които играят доста второстепенна роля в сложната конструкция.

Избирателите на ГЕРБ и ПП–ДБ имат основания да се чувстват огорчени. Първите – защото партията, на която симпатизират, се съюзява с онези, които изгряха политически с амбицията да ѝ видят сметката и арестуваха председателя ѝ. Вторите – защото борбата с корупцията и за съдебна реформа досега е била срещу ГЕРБ и срещу определени личности, символизиращи завладяната държава – и то не толкова Гешев, колкото Борисов и Пеевски.

Политиката като променяне на света

Целта на огласяването на записа от закритото заседание на ПП беше да нанесе щети; и то действително нанесе. Не би и могло да е иначе – когато един разговор не е публичен, в него е естествено да има неща, които не са за пред публика. И такива, които не са изговорени с цел да се харесат на аудиторията. А когато определени фрази умишлено са извадени извън собствения си контекст и поставени в друг, щетите стават още по-големи.

В същото време обаче записът в своята цялост се оказа и полезен, защото от него става ясно как ръководството на ПП вижда смисъла от участието на партията в политическия живот на страната. На първо място, виждаме рядко срещана саморефлексивност. Съпредседателите на партията си дават сметка за реалната ѝ електорална тежест, както и за собствените неотдавнашни илюзии. „Ние се чувствахме, че сме някакви гении, а то цялата [държавна, б.а.] машина е работила за нас“, казва Кирил Петков по повод победата на ПП на изборите през ноември 2021 г.

Осъзнаването на реалната ситуация е свързано и с отчитане на рисковете за маргинализирането на ПП, ако състави правителство с ГЕРБ, без още да е успяла да изгради стабилни структури по места. Според Петков политическото дълголетие не бива да е самоцел, а трябва „нещо да направим с това дълголетие. Не виждам за себе си смисъл да стоим живи, без да имаме възможност да променяме света“.

Такова разбиране за политика е комай безпрецедентно в България. Досега сме свикнали целта на властта да е концентрация на още повече власт и лично обогатяване. Пък Петков дори не възприема като нещо фатално, ако в резултат на опитите си да постигне промяна, партията престане да съществува:

Аз […] наистина се кефя на позицията, че ние сме спасителите на България – сега и завинаги. Но истината е, че най-вероятно не е така. Истината е, че вълната сигурно ще дойде след 4–5 години. Аз лично мисля, че една от големите ни победи […] е, че показахме, че има и някакъв друг модел […]. Давам си сметка колко е важна и съдбовна нашата роля в момента, но не мисля, че след нас е само потоп. Мисля си, че има и други таланти. […] Ние си знаем кои сме, но не сме единствените.

За боба, лещата и пържолите в политиката

На записа от заседанието се чува и Христо Петров (Ицо Хазарта), който резюмира ситуацията, пред която е изправена ПП:

Вариантът, който обсъждаме в момента, […] при всички тия рискове има шансове да успее. […] Останалите варианти, които имаме, сме 100% сигурни, че няма да успеят. Тоест ние сме в положението […] на хората, които са в ресторанта, в който има боб и леща, и ние часове наред се молим и обсъждаме как да си поръчаме пържола. Няма да има пържола в ресторанта.

Разбира се, щеше да е по-добре ПП и ДБ да могат хем да останат принципни докрай, хем да управляват, радвайки се на комфортно мнозинство. Но вотът на българските избиратели прави този вариант невъзможен – резултатът от нашия избор е боб и леща, а не пържола. Отиването към нови избори допълнително би засилило позициите и на „Възраждане“, и на президента, а това би означавало още по-голямо отдалечаване от ЕС и още по-силно сближаване с Русия.

Според прогнозата на Асен Василев „проруските сили ще вземат превес в следващите 18 до 24 месеца, за първи път от 1996 г. Въпросът е дали те ще ги вземат, след като сме в еврозона и Шенген, тоест количеството щети, които могат да нанесат, са по-малки или повече“. Влизането в еврозоната и в Шенгенското пространство е не само цел за ПП и ДБ, а и залог за това дали европейските партньори на ГЕРБ ще продължават да подкрепят партията на Борисов, залог е и за имиджа на доскорошната еврокомисарка Мария Габриел. Затова може да се очаква, че ГЕРБ ще играе проевропейски, въпреки че до неотдавна Борисов прокарваше интересите на Путин.

Вярно е, че преди три години протестите бяха против ГЕРБ и с подкрепата на президента, а днес ситуацията се е обърнала. Това обаче не означава безпринципност, а напротив – и в двата случая протестите са срещу безконтролната власт, чиято и да е тя. Може би затова и избирателите гласуват за „боб и леща“ вместо за „пържоли“. Да си припомним правителството на ОДС, което през 1997 г. спечели с внушително мнозинство и бързо се научи да злоупотребява с абсолютната си власт.

Че се задават сериозни и дълбоки промени, се вижда от процесите на разпад, които вървят в задкулисието. Висшият съдебен съвет изведнъж съзря нередности в действията на главния прокурор; разкол вътре в самата прокуратура; активират се дела, стоящи „на трупчета“ от години; хвърчат депутатски имунитети; представители на подземния свят свидетелстват едни срещу други и срещу ръководители на прокуратурата; смърт на две издирвани лица за две седмици; мейнстрийм медиите започват да отразяват теми, които доскоро са били практически табу (от 2020 г. до неотдавна например bTV споменава „Осемте джуджета“ в общо четири материала, а само от 28 май до 4 юни 2023 г. – в девет).

Ясно е, че ротационното правителство на ПП–ДБ и ГЕРБ е крехка конструкция, плод на тежки компромиси. Такъв беше и предишният редовен кабинет между ПП, ДБ, БСП и ИТН. За втори път ПП успяват да сформират в рамките на мандата си кабинет при почти невъзможна ситуация. От друга страна, има и нещо положително в обстоятелството, че партиите в ротационното правителство си нямат доверие – това е своеобразна мярка срещу ояждането във властта. Затова и не е толкова лошо, че избирателите не са щастливи от постигнатия компромис и са свръхкритични. Това се нарича граждански контрол.