Неосигурените бременни и родилки, или цената на безразличието

Всяка десета жена във фертилна възраст у нас не е здравноосигурена. Сред ромските жени във фертилна възраст делът на неосигурените е 40,6%. Данните са от изследване от 2019 г. на „Алфа Рисърч“ по поръчка на Сдружение „Ларго“. През 2018 и 2019 г. делът на неосигурените жени сред всички родилки е 11,5%, а в периода 2017–2020 г.

повече от половината жени без здравни осигуровки раждат, без преди това да им е извършен нито един гинекологичен преглед.

На ¾ от тях не са им правени никакви предварителни изследвания. Данните са предоставени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по силата на Закона за достъп до обществена информация.

Цената на отказа от грижа за неосигурените бременни жени и родилки е тема на нов доклад на Сдружение „Ларго“, озаглавен „Цената на безразличието (обосновка на необходимостта от осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки)“. Докладът е по проект „Наредба 26 в действие: за повече здрави бебета и щастливи майки“, финансиран от Тръста за социална алтернатива, който не носи отговорност за съдържанието на доклада. Освен на „Алфа Рисърч“, в него се анализират данни и на НЗОК, Министерството на здравеопазването (МЗ), Националния статистически институт и Националния център по обществено здраве и анализи.

Наредба №26 на МЗ урежда предоставянето на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и извършването на изследвания на деца и бременни извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. По силата на Наредбата неосигурените жени имат равни права с осигурените да родят. Тоест не трябва да плащат, за да получат акушерска помощ, и могат да изберат в коя болница да бъде раждането. Но докато осигурените бременни имат право на 12 прегледа, а ако бременността им е рискова – на 14,

на неосигурените се полага само един преглед,

както и пакет от изследвания, който е крайно недостатъчен, за да се предвидят евентуални усложнения. Тъй като полагаемият преглед е един, бременните пристъпват към него (ако изобщо го правят) най-вече към края на бременността си. Така могат да го съчетаят с избор къде да родят. При това обаче възникват поне два сериозни проблема. Първият е, че когато прегледът е само един, не може да има проследяване на бременността. Вторият е, че късно направеният преглед може само да диагностицира някои сериозни усложнения, които биха се избегнали, ако беше извършен по-рано.

Тези предотвратими усложнения водят до сериозни, а понякога и фатални последствия. Например преждевременни раждания, мъртвородени деца, бебета с редица увреждания, някои от които тежки, ранна детска смъртност. Дори една елементарна и лесно лечима вагинална инфекция може да доведе до толкова страшни резултати. А по данни на Евростат от 2018 г. Румъния и България са страните в ЕС с най-голям дял на бебета, починали преди да навършат една година.

Защо повече от половината бременни жени без здравни осигуровки не се възползват и от единствения преглед, който им се полага?

Да не забравяме, че повечето от тези жени живеят в бедност и социална изолация. Те нямат основание да разчитат на добро отношение от институциите и съответно да им имат доверие, а много от тях дори не знаят, че им се полага тази здравна грижа. Нямало е кой да им каже. А на много места няма лесен достъп до гинеколог – или няма гинеколози, или отказват да работят с неосигурени жени въпреки застъпничеството на здравните медиатори.

За да се компенсират тези проблеми, между 2014 и 2020 г. в България се изпълняваше Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве. Нейният фокус беше върху информирането на младежи, бременни и майки, както и върху профилактиката и подкрепата – медицинска и психологическа – за тях, техните деца и семейства. При целия си бюджет от 130 млн. лв. програмата се осъществяваше само в областните градове и нерядко „колкото да се усвоят едни пари“, но от нея имаше и известна полза. Бяха изградени 31 здравно-консултативни центъра, обучиха се специалисти, закупиха се кувьози за недоносени бебета и други видове оборудване и апаратура. И макар на практика да липсваше информационна кампания за съществуването на центровете, някои жени стигнаха до тях и получиха преглед и информация.

От началото на 2021 г. обаче Националната програма няма финансиране, макар на теория да е удължена. От това следва, че ако продължи да липсва финансиране, още повече бременни жени без здравни осигуровки няма да си направят никакви изследвания и нито един преглед преди раждането. И съответно

ще има още повече недосени бебета, мъртвородени деца, бебета с увреждания и ранна детска смъртност.

На пръв поглед икономическата логика е, че НЗОК се източва, ако „налива“ същото количество пари за неосигурените бременни жени, каквото и за осигурените. От анализа на „Ларго“ обаче се вижда, че в действителност евтиното излиза твърде, твърде скъпо. Ето един пример:

Бактериалната вагиноза се среща при една четвърт от родилките, при които е установена инфекция. Лечението ѝ е евтино – метронидазол може да се купи за 2,21 лв., тинидазол – за 6,55 лв., а най-достъпните пробиотици – за около 6 лв. Дори повечето жени в крайна бедност могат да намерят толкова пари, особено с помощ от роднини и близки. Не се ли установи вагинозата обаче и не се ли лекува, последствията може да излязат твърде скъпо, и то не (само) за майката, а и за здравната ни система.

Според Националния рамков договор (НРД) към 2021 г. грижата за здраво новородено струва 340 лв. Ако бебето е с леки усложнения, сумата става 6058 лв. Ако усложненията са средни, Здравната каса плаща по 30 497 лв. на новородено, а ако са тежки – по 48 517 лв. С други думи,

от здравните ни осигуровки се плащат до близо 50 000 лв. за лечение на бебе заради последствия от предотвратими усложнения.

И то – без да броим сумите за лечение след изписването на детето от родилното отделение, които може да бъдат астрономически.

От „Ларго“ пресмятат:

За тази година НРД предвижда 63,5 млн. лв. за болнична грижа за новородени бебета. Ако се родят 55 000 бебета и всички те са напълно здрави, сумата за техния болничен престой би била три пъти и половина по-малка – 18,5 млн. лв. Ако обществото ни инвестира в профилактика и разходите за бебета с усложнения заради предотвратими заболявания по време на бременността намалеят само с 5%, здравната система ще спести близо 3 млн. лв. Ако делът на усложненията спадне с 15%, ще спестим 18 млн. лв. – точно толкова, колкото биха били всичките ни публични разходи, ако математически допуснем, че всички бебета се раждат напълно здрави.

В доклада се предлагат различни варианти за профилактика на бременни жени без здравни осигуровки. Пакет от 4 прегледа плюс необходимите изследвания за всички неосигурени бременни ще излезе общо 602 000 лв., от 8 прегледа и изследвания – 1 204 000 лв., а ако правата на осигурените и неосигурените бременни се изравнят – 1 220 000 лв. Ако се реализира най-щедрият вариант с изравняването на правата и това доведе до предотвратяване само на 5% от усложненията, здравната ни система ще е на плюс с 2 636 000 лв. Междинният пакет от 8 прегледа и необходимите изследвания, предлаган от „Ларго“, струва едва 172 лв. на бременна жена. Сравнете тази сума с онези близо 50 000 лв. за грижа за новородено с тежки усложнения. Или дори с онези 6058 лв. за следродилна грижа за бебе с леки усложнения.

Възниква логичният въпрос:

Защо държавата не инвестира осигуровките ни в превенция, а предпочита да плаща многократно повече заради последствията от липсата ѝ?

Отговорът се крие в разпространената у нас нагласа, според която изпадналите от социалната система трябва да бъдат наказвани заради това, че са изпаднали. Независимо кой плаща сметката накрая. „Ами да си възстановят здравните права, кой им пречи?“, биха казали мнозина. Само че в България е пословично трудно за някой оказал се в бедност да възстанови здравноосигурителните си права, ако веднъж ги е загубил. Ако за три години не си платите четири месечни вноски, преставате да сте осигурени. Освен ако не платите всички здравни вноски за пет години назад. По този повод в доклада на „Ларго се казва:

Почти една от всеки пет жени във фертилна възраст живее в домакинство с месечен доход от под 300 лв. (прагът на бедност у нас през 2021 г. е 369 лв.). 44% от ромските жени в детеродна възраст са с доход от под 200 лв. на месец на член на домакинството. Резултатите от общностния здравен мониторинг, който сдружение ЛАРГО провежда ежегодно в кв. „Изток“ на гр. Кюстендил, показват, че като общо правило бременните жени от уязвимите социални групи и техните семейства предпочитат да платят здравните осигуровки със задна дата винаги когато имат такава възможност. Но към настоящия момент сумата възлиза на около 1300 лв., което е недостижимо за домакинства с доходи от под 300 лв. на месец, в каквито живеят три четвърти от ромските жени в детеродна възраст.

Наказателната мярка с плащането на вноските за пет години назад дължим на бившия здравен министър Петър Москов.

Днес той е председател на Консервативното обединение на десницата (КОД), на чийто сайт пише с едри букви: „Свобода и всекиму своето!“. „Всекиму своето“ е принцип от римското право, загубил обаче легитимността си, след като е поставен на входа на концлагера в Бухенвалд. На последните парламентарни избори КОД взе едва 0,29% от гласовете, но стореното от Петър Москов остава.

За Москов бедните са си виновни, че са такива, особено ако са роми. В края на 2014 г. той написа във Facebook следното по повод ромите (оригиналният правопис е запазен):

До тук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат.

За това свое изявление той беше даден под съд, но прокуратурата отказа да образува дело с аргумента, че омразата не е била единствената цел на думите му.

Планът на Петър Москов да накаже бедните (и особено ромите) беше дори по-радикален –

той искаше за възстановяване на здравните права да се плаща за целия период от началото на задължителното осигуряване, тоест от 2000 г. насам. По времето на предложението му това бяха 15 години, а днес вече биха били повече от 20. Това би означавало практически пълна невъзможност за възстановяване на правата. Накрая се постигна компромисен вариант между плащането за три години назад, каквото беше изискването, прието в края на 2009 г., по времето на първото правителство на Бойко Борисов (здравен министър тогава е Божидар Нанев), и предложението за периода от 2000 г. насам. И годините станаха пет.

Москов твърдеше, че влизането в сила на мярката от 2016 г. ще стимулира хората да възстановят правата си до края на 2016 г. по старите правила, но мярката имаше минимален ефект. Който нямаше пари да плати за три години назад, не успя да си възстанови правата. И изпадна още по-категорично от здравната система.

Защо трябва да се припомнят тези факти?

Здравноосигурителната ни система не е природен факт. Тя е създадена от хора, които носят отговорност. В резултат от техните дискриминационни и расистки решения значителна група хора у нас са практически изхвърлени от здравната система. Сред тях има хиляди бременни жени, които са лишени от достъп до адекватни медицински грижи. И вместо да се инвестира в превенция, всички плащаме многократно повече за последствията.

Отказът от грижа за неосигурените бременни и липсата на финансиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве са сред последствията от участието в поредица от правителства на националисти, които мразят ромите. И не искат държавата по никакъв начин да съдейства за това да се раждат ромски деца. Подобни политики са не само финансово неизгодни, но най-вече антихуманни.

Да не забравяме обаче, че не само ромите изпадат в бедност и не могат да възстановят здравните си права.

Това може да се случи, ако не на всеки, то на много хора. По време на пандемията от COVID-19 например мнозина у нас останаха без доходи и без да могат да разчитат на компенсации. В същото време, ако възстановяването на здравните права е по-достъпно, повече хора ще плащат осигуровките си и съответно ще има повече пари в Здравната каса. И неосигурените бременни жени също ще бъдат по-малко.

Правилата са създадени от хора и пак хора могат да ги променят. Нужни са само добро желание и мисъл за последствията.

Заглавна снимка: Bethany Beck / Unsplash