Нова бодра смяна. Всички, навсякъде, наведнъж

Нови хора в беззъби регулатори. В следващите месеци мнозинство(то) в 51-вия парламент ще подмени стотина души в органи, чиито мандати са изтекли. Този процес започва в третата седмица от избора на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС), без да бъде анализирана досегашната ефективност на законите, регулиращи съответните сектори. 

„Вратите“ в тях остават точно толкова отворени, че да не бъдат сериозно застрашени ничии интереси. Истината е проста: мнозинството сменя едни лоялни изпълнители с други, за да надзирават процесите по същите стари правила и със същата безпомощност. Нито една политическа сила не предложи да бъде анализирано законодателството, създало регулаторите, което функционира на остарели принципи и с пробойни в ущърб на действителните ползи за обществото.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Сметната палата, Фискалният съвет, Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът към него, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), подуправителят на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Здравната каса, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и т.н. – почти няма орган, чиито членове да не са изкарали още половин мандат, че и отгоре, след изтеклия. 

Опозиционната коалиция ПП–ДБ критикува бързината, с която се действа – сроковете за номиниране са едва 7–14 дни. Според Лена Бориславова (ПП–ДБ) се нарушава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който председателят му трябва да предложи график за попълване на регулаторите в началото на всяка сесия.

Ако пак имаме избор на регулатор с по един кандидат, с ярки политически кадри или с такива, които са роднини на ярки политически кадри, обществото отново няма гаранция и увереност, че тези регулатори ще реагират справедливо.

Преди година обаче тогавашното мнозинство, чиято кръстница стана Бориславова с есемес за сглобката, само за осем дни избра двама съдии в Конституционния съд – номинацията беше на 11 януари, гласуването в пленарната зала – на 19-ти. Единият беше предложен от ГЕРБ–СДС – тогавашната председателка на парламентарната им група Десислава Атанасова. А другият – бившият върховен съдия Борислав Белазелков, беше издигнат от ПП–ДБ. 

Само преди дни Министерският съвет взе на подпис решението Атанасова да бъде представителка на България във Венецианската комисия, а Белазелков – неин заместник. Изборът предизвика недоволство сред общността на юристите с аргументи, че има много по-големи авторитети от тях, а други заподозряха жест към ПП–ДБ. Сред позициите за попълване е и тази на конституционен съдия от квотата на парламента, за която също са приети процедурни правила. 

Предстои разпределянето на огромната власт, която дават регулаторите – контрол върху пазари за милиарди и върху съдебната система за години напред. За ВСС, който назначава, премества, оценява, налага дисциплинарни наказания и освобождава съдии, прокурори и следователи, и за Инспектората, са необходими 160 гласа. За всички останали позиции трябва обикновено мнозинство. 

Съчлененото от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Доган управляващо мнозинство разполага с общо 126 гласа и несъмнено (ще) преговаря с други от парламентарно представените политически сили за съдебната власт. Кои от тях ще получат шанс за свои представители във ВСС за следващите пет години, а с това и възможност да интронизират както бъдещия главен прокурор, така и председателя на Върховния административен съд? ПП–ДБ, „Възраждане“, ДПС на Делян Пеевски? Заради малкия размер на групата си – 12 депутати, МЕЧ е извън тази сметка.

Първоначално изборът на членове на ВСС и Инспектората беше обявен за приоритет, но изглежда, че преговорите вървят и техният изход зависи от гласуванията за бюджета, който ще внесе кабинетът „Желязков“. На преден план излязоха други регулатори – подуправител в БНБ за „Банков надзор“, двама заместник-председатели на Сметната палата, председател и четирима членове на Фискалния съвет, КФН, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Първите трима от тази серия са и в списъка с потенциални кандидат-премиери, където ги подреди шестата поправка на Конституцията. 

Какво прави впечатление? Големият отсъстващ – Антикорупционната комисия, която е тричленка с мандат от 6 години. Изглежда, за нея не е намерено разбирателство, въпреки че изборът е с обикновено мнозинство от половината от присъстващите в пленарна зала, и така този „приоритет“ остава на заден план засега.

Следващата седмица процедурните правила, които ще определят как ще бъдат избирани новите членове на регулаторите, влизат за одобрение в пленарната зала. Това е първата работа, с която се зае управляващото мнозинство, далеч преди да са избрани заместник-министрите и областните управители. Но техните назначения също започнаха, макар да липсва официална информация от Съвета за съвместно управление. В него участват по трима души от ГЕРБ–СДС, БСП– Обединена левица и ИТН, а формацията на Доган разполага с двама представители, чиито гласове имат еднаква тежест с останалите. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче уверява, че назначенията на заместник-министрите (първите шестима са факт) са съгласувани с коалиционните партньори. 

Не знам какво се договарят в Съвета за съвместно управление. След като имаме мнозинство, не ни трябва подкрепа от другите партии. Не виждам с кои други партии ще можем да постигнем по-голямо мнозинство за избор на регулатори. ПП–ДБ затвориха с ритник пътя си към ГЕРБ и така затвориха с ритник конституционно мнозинство. Сега как няма да участват, когато е за постове. Ние знаем, че те са „за“ постовете.

Бившата шефка на НАП Галя Димитрова, по чието време изтекоха личните данни на 5 млн. българи, е назначена за заместник-министър на финансите, пише Mediapool.bg. Правителството назначи и първите трима областни управители в Хасково, Търговище и Шумен на мястото на напусналите след призива на Пеевски.

Формализъм на държавните одитори

Политиците, или поне част от тях, са наясно с пробойните в законодателството, които отслабват обществената полза от регулаторите. Но те остават влиятелни заради потенциала си да бъдат използвани като инструмент за политически натиск и за услуги към определени бизнес кръгове. В името на подбор на професионалисти с интегритет, за техни членове Народното събрание би могло да въведе конкурсното начало.

Годишните одити на Сметната палата например са формални, държавните одитори, които отговарят за контрола върху публичните финанси и одита на институции, разходващи бюджетни средства, внимателно подбират кого да проверяват – също и кога. Одитите често се извършват със закъснение, което означава, че злоупотребите се разкриват твърде късно, когато щетите вече са нанесени. Липсват механизми, с които да се изискват незабавни действия от институциите, а макар да проверява и общините, Сметната палата рядко разкрива сериозни нарушения. Докладите се изпращат в прокуратурата и там приключва всичко.

Дори когато установи нарушения, Сметната палата не може да гарантира, че препоръките ѝ ще бъдат изпълнени. А поради избора на ръководството на Сметната палата от Народното събрание остават рисковете за политически натиск и селективност в проверките.

Натиск върху КЕВР и бухалката КЗК

За КЕВР политическият натиск при определяне на цените трудно би се доказал. Но Комисията трябва да има механизми за гъвкавото им регулиране, за да се избегнат резки поскъпвания. Водните и енергийните дружества трябва да са задължени да инвестират в подобряване на услугите, а не само да вдигат цените. От значение е КЕВР съвестно да следи дали заявените инвестиции наистина са направени. 

КЗК пък е регулатор, който се задейства основно при обществен скандал, а резултатите от дейността ѝ трудно могат да се нарекат полезни за обществото. Освен това, както и другите органи, се използва за бухалка по неудобни за статуквото бизнеси. Към монополисти като „Лукойл“ обаче традиционно е била милостива години наред и прогледна за господстващото му положение едва през 2023 г., налагайки глоба от 195 млн. лв., което компанията обжалва. 

Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) използва неясни критерии за определяне на господстващо положение на даден пазар, което води до субективност в решенията на КЗК и затруднява доказването на злоупотреба. Наред с това ЗЗК не регулира ефективно вертикалните ограничения (споразумения между доставчици и търговци, които могат да ограничат конкуренцията) и това позволява по-големите компании да влияят върху пазара, а санкциите се избягват.

Глобите, които КЗК налага, често не са достатъчно ефективни за големи компании, особено в сектори с олигополна структура. Съдебният контрол върху решенията на Комисията води до забавяния, което прави санкциите по-малко ефективни. Въпреки че ЗЗК криминализира картелните споразумения, доказването им е трудно, тъй като липсва ефективен механизъм за събиране на доказателства. Критериите за оценка на сливания и придобивания невинаги гарантират, че новите структури няма да доведат до монополни или олигополни форми на конкуренция.

Εдин твърде важен подуправител

Макар България да е член на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ), постът на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, остава изключително важен, нищо че част от надзорните функции се изпълняват от ЕЦБ. Скоро изтича мандатът на Радослав Миленков, избран на този пост през 2019 г., след като дотогава управляваше Фонда за гарантиране на влоговете.

Въпреки че ЕЦБ упражнява надзор над най-големите банки в България, БНБ запазва ролята си на пряк надзорен орган за по-малките банки, които не попадат под директния контрол на Франкфурт. Именно националният надзор е отговорен за ранното идентифициране на проблеми и за поддържането на стабилността на банковата система. Всички българи платиха цената от над 4 млрд. лв. за аферата „КТБ“, при която „Банков надзор“ не беше на мястото си.

След като България се присъедини към Европейския банков надзор през 2021 г., БНБ работи съвместно с ЕЦБ и участва в надзорните процеси. В случай на банкови сътресения националният надзорен орган трябва да действа незабавно, даже преди ЕЦБ да се намеси. БНБ е отговорна за надзора върху мерките за възстановяване и преструктуриране на банки заедно с Единния съвет за преструктуриране (SRB). Предвид приемането на еврото, БНБ прие наредба за осигуряване на спешна подкрепа на български банки, ако изпаднат в ликвидна криза след присъединяването към еврозоната. 

За другите регулатори също има големи апетити. Към края на 2021 г. общият размер на активите под надзора на КФН – капиталови пазари, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, възлиза на над 46,6 млрд. лв., а през 2023 г. само активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 21 млрд. През януари Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) препоръча на КФН да затегне проверките си за платежоспособността на застрахователите по повод случая с „Eвроинс“ в Румъния.

Мястото на управител на НЗОК отдавна привлича много интереси. За 2024 г. бюджетът, разпределян от Касата, е 8,1 млрд. лв., от които за болниците е предназначена над ¼ от него и повече от 2 млрд. лв. са за лекарства. Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов, излъчен от ПП–ДБ, изтича през март. Парламентът го отстрани от поста миналата пролет с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, но по-късно беше възстановен с решение на Конституционния съд. Сега тези сили управляват заедно и могат да изберат кандидата, за когото се договорят.

Запълването на всички места в регулаторите и съдебната власт ще е резултат от множество сделки и плаващи мнозинства. Политическите сили в 51-вия парламент едва ли искат да пропуснат шанса да се включат в голямото наддаване – друг няма да има. Въпросът е какво са готови да извършат срещу отдаване на една или друга позиция. Тази готовност ще бъде тествана с предстоящото разглеждане на бюджет 2025. Вече се разбра, че като инструмент на парламентаризма вотът на недоверие отпада. Наскоро ПП–ДБ заплашиха, че могат да го внесат, но явно не бяха изчислили, че за да съберат необходимите 48 подписа, ще трябва да потърсят липсващите им 11 народни представители от „Възраждане“, Пеевски или МЕЧ – все невъзможни опции.

А за преглед и промяна на законодателната рамка никой не мисли. Работещите институции са най-голямата заплаха за политическия монопол и олигархията.