Новият сезон на „Шоуто на популистите“

Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие. И не само системните.

Преди дни Мая Манолова обяви на свикан от нея протест пред Министерския съвет, че е време за смяна на караула, а себе си посочи като единствената алтернатива на това управление.

Само че бившият омбудсман и кандидат за кмет на столицата не е нов, а стар системен политически играч с биография, която поражда повече недоверие, отколкото доверие. А нейното изявление „Ние, гражданите, ще се превърнем в първата политическа сила на държавата“ не е нищо повече от една декларация с вътрешно противоречие, тъй като не може гражданите да са едновременно субект и обект на властови амбиции.

Манолова не каза как ще смени караула на събраното на площада множество, но е ясно, че в условията на демокрация, макар и фасадна, политическа власт се делегира само през избори. Дамата с неувяхващата слава на червено острие в битността ѝ на депутат от БСП заяви при учредяването на „Изправи се.БГ“, че гражданската платформа няма да става партия, но ще участва в избори. И сега го потвърди. Това на практика означава, че Манолова ще търси ракета носител и е много вероятно това да бъде ДБГ, с която тя се яви в широка коалиция на местните избори за кмет на София. Понеже „лявото“ и „дясното“ загубиха легитимност като икономически и политически практики, а изборите отдавна не са състезание на платформи и идеи, подобен „брак по сметка“ не поражда въпроси, щом ползите са добре пресметнати. Манолова, естествено, се прицелва в таргет групата на традиционно левите избиратели, изгубили доверие в БСП. Но посланието „Изправяме се, за да защитаваме интересите на обикновените хора, защото не желаем партии да говорят от наше име“ разширява възможността да получи и по-широка обществена подкрепа.

Още като омбудсман Мая Манолова се опитваше да монополизира правото да говори от името на гражданите, тази роля ѝ хареса и сега не иска да се откаже от нея. Като обществен защитник тя имаше лостовете да оказва натиск върху институциите и да подкрепя различни каузи, а сега като политик, който се стреми към властта от и във името на гражданите, трябва да излезе с алтернативна управленска програма. Вместо това

тя ни предлага план с 19 мерки, с които за 19 месеца трябва да се излезе от кризата, породена от COVID-19 и от управленската немощ на кабинета „Борисов 3“.

В центъра на този план е програмата „Работа за всеки“, която трябва да осигури 200 000 работни места – само срещу 2,5 млрд. лв. Сигурно на Манолова този план ѝ се вижда особено атрактивен, само че той ще има същия ефект и въздействие върху избирателите, какъвто имаше „Визия за България“ – алтернативната управленска програма на БСП. Просто защото партийните програми никога не са били интересни за народни маси, пък и те отдавна не им вярват. Да не говорим, че веднъж се уловиха на царското обещание да ги „оправи“ за 800 дни, с което Сакскобургготското величество издърпа килимчето под краката на дясното правителство на Иван Костов, но българите останаха с излъгани надежди. Ама никой не им е виновен, защото дума (макар и царска) дупка не прави.

Преди Мая Манолова, заявка да измете корумпираното правителство на Борисов направи Слави Трифонов – другият играч на терена на популизма, който говори от името на народа. След като съдът отхвърли предложението новата му партия да се нарича „Няма такава държава“, шоуменът реши да я кръсти „Има такъв народ“ и така я легитимира като широка народна партия. Социолози вече мериха шансовете ѝ за влизане в парламента и ги оцениха не само като реални, но дори с възможности да се превърне в трета политическа сила, ако измести от това място ДПС, което през всичките 30 години на Прехода държи ключа за оцеляване на всяко правителство.

Ако Мая Манолова реши да се качи на ракетата на Слави, вместо да избере за партньор ДБГ, коалирането на две популистки формации би могло да доведе до неочакван резултат, но незадължително до очаквания от бившия омбудсман и шоумен. Защото и в популистките предизборни обещания е необходима мярка, иначе ефектът може да е обратен.

Дуото „Трифонов–Манолова“ е възможно както всеки друг предизборен формат в една напълно безпринципна битка. В нея програмите, идеите и политическата принадлежност към едно или друго европейско семейство са последното, от което зависят крайните резултати. Затова не е изключено Борисов да отправи към Трифонов по-добра оферта и тя да е за участие в управленска коалиция. Тогава „Има такъв народ“ ще седне на отрупаната с европейски благини маса заедно с „Граждани за европейско развитие на България“, макар че това ще е началото на края на шоуменската партия. А Трифонов ще е поредният популист, погълнат от огромната паст на Борисов.

Към днешна дата предсрочните избори изглеждат нереалистични. Затова пък шансовете на ГЕРБ да ги спечели са по-големи.

Първо, защото продължава инерцията на общественото одобрение на начина, по който кабинетът се справи с пандемията от COVID-19. Второ, защото хората, макар и останали на улицата, без работа, в тези няколко месеца, все още не са изпаднали в остра безизходица от липсата на средства. Идва лято, няма високи сметки за ток и парно, горивата поевтиняха, а има и обещания от кабинета за още по-ниски цени след изграждането на веригата от държавни бензиностанции.

След зимата ситуацията ще бъде друга, Борисов добре знае това и без политологически и социологически прогнози. Затова няма да е изненада, ако сега той сам предизвика ситуация за предсрочни избори – идеи и инструменти за това не му липсват. Това ще е битката на живота на премиера, защото този път залогът е изключително голям. Става дума за около 30 млрд. евро, които се очаква да получи България в рамките на следващия седемгодишен програмен период от бюджета на ЕС. От тях 11,7 млрд. ще са от общия европейски дълг, който Съюзът възнамерява да поеме за справяне с последиците от COVID-19, останалите ще дойдат по линия на европейските фондове. При такъв залог съвсем очаквано е битката да бъде ожесточена и водена с всякакви позволени и непозволени от закона средства. Още повече че съвпада със завладяването и преразпределянето на бизнеси в България, което няма да мине без жертви.

Освен битка за пари, тези избори ще са и битка за оцеляване за националистическите формации или поне за част от тях, от които и Манолова, и особено Трифонов ще отрежат жива плът. В същото време шансовете на БСП да спечели следващите парламентарни избори изглеждат все по-илюзорни на фона на вътрешните противоборства в партията и на пропилените от сегашното ръководство възможности да извлече политически дивиденти от коронакризата и ударите, които тя нанесе върху икономиката на страната. Борисов иззе от социалистите инициативата за сваляне на ДДС, макар и само за отделни браншове, и няма да е никак чудно, ако започне предизборно дебата и за промяна на преките данъци, сигнал за което вече даде финансовият министър Владислав Горанов. Ако и сега БСП остане втора политическа сила, това ще ѝ отреди ролята на вечна опозиция и ще намали свежите попълнения в редиците на социалистите, понеже българинът обича да членува в управляващата партия, където потоците от пари не свършват.

Макар и в условията на по-силна конкуренция, ДПС не е изгубила шансовете си да се пребори за третото място

и партията ще направи всички усилия да запази позицията си на балансьор, а оттам – и на скрития ковчежник в управлението. Не е тайна, че кариерата на Владислав Горанов започва още преди да се е дипломирал в Стопанската академия в Свищов, като експерт по извънбюджетни сметки и фондове и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което от години се управлява от ДПС. А след влизането ни в ЕС това ведомство управлява програмите, финансирани с най-много средства от европейските фондове. Затова Доган имаше дързостта да изрече през юни 2009 г., на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, прословутата фраза „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Тази роля Доган си запази и до днес, но вече делегира част от правата си на Делян Пеевски, който зададе новия стил на управление на ДПС не като партия, а като бизнес корпорация.

Бъдещето на властта в България е неясно на фона на започналата икономическа криза и предстоящите социални брожения в света. Променената реалност след края на пандемията неминуемо ще създаде условия и за раждането на нови идеи и доктрини. А както твърди Евгений Кънев, може би предстои и предефиниране на „лявото“ и „дясното“, ако демокрацията оцелее.

Заглавна снимка: Бойко Борисов и Мая Манолова по време на конференция за двойния стандарт при храните в ЕС през април 2018 г. Източник: Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС