Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

В днешно време възприемаме Тунис като все по-популярна средиземноморска дестинация със слънчев климат, алтернатива на стандартните Гърция, Турция и Хърватия за лятна ваканция. По стечение на обстоятелствата обаче северноафриканската държава е изиграла ключова роля в историята на моето семейство в близкото минало. В края на 70-те и началото на 80-те години Тунис се нуждае от квалифицирани специалисти в редица сфери – например лекари, учители и проектанти, които наема по силата на междудържавни споразумения, включително и със социалистически страни като България.

Между семейните разкази и реалността

През 1979 г. моите баба и дядо преподават специализирани инженерни и архитектурни предмети в Строителния техникум в Пловдив (днес професионална гимназия „Арх. Камен Петков“). Решават да участват в програма за изпращане на учители в Тунис, одобрени са от държавата, изучават разговорен френски и с посредничеството на външнотърговското дружество „Техноекспорт“ заминават за пет години в крайбрежния Габес в южната част на страната.

Моят чичо е ученик в гимназиалния етап, затова се премества с родителите си, като завършва средно образование в международен лицей в столицата. Баща ми и майка ми са вече студенти и остават в България, но имат възможност да прекарат медения си месец в Тунис. В детските си години слушах увлекателни истории за далечна държава с изобилие от стоки в магазините, обширни пустини и поля, където виреят шафран, фурми и маслини. 

Превъртам лентата на живота почти три десетилетия напред и се намирам в самолета над Средиземно море, в началото на едноседмична ваканция, по време на която заедно с група приятели отсядаме в олинклузив хотели в курорта Хамамет и в града оазис Тузир. Първоначалното ми впечатление съвпада с епизодичните ми спомени от Българското Черноморие:

стотици туристи, закусващи, обядващи и вечерящи едновременно в огромни ресторанти, в които се приготвя разточително количество храна.

В тризвездните хотели, като този в Хамамет, обилността компенсира сравнително ниското качество на ястията и нерядко комбинацията от престояли продукти и пикантни подправки води до хранителни отравяния. Затова и не е учудващо, че значителна част от храната не се харесва на гостите, остават неизядена и се изхвърля. 

В Тузир ни настаняват в четиризвезден хотел и вкусът на традиционните гозби е осезаемо по-добър. Независимо от това, поведението на гостите не се променя особено – наличието на практически неограничено количество храна се явява своеобразна покана за преяждане и разхищение, което се доказва и от академичните публикации по темата. Ежедневната гледка на десетки чинии, препълнени с кускус, картофи и пилешко месо, които се озовават на боклука, ме подтикна да проуча проблема в малко по-широк контекст.

Ухание на жасмин и магазини с празни рафтове

„Жасминовата революция“ от 2010–2011 г., която дава началото на Арабската пролет и води до отстраняването на дългогодишния диктатор Зин Абидин Бен Али от президентския пост, избухва след емблематичното самозапалване на уличен търговец в Сиди Бу Зид. Причините за масовото недоволство сред хората са коренят във високите нива на безработица, широко разпространената бедност, корупцията, пропила властта, и не на последно място – в недостига на основни хранителни продукти. 

Прохождащият плурализъм в страната и опитите за либерален преход посредством поредица от демократични избори са рязко прекъснати от преврата през юли 2021 г., организиран от дошлия на власт две години по-рано президент Каис Сайед. Впоследствие парламентът и върховният съд са разпуснати и през юли 2022 г. е проведен референдум, бойкотиран от мнозинството граждани, чрез който формата на управление на Тунис се променя в изцяло президентска република. 

Политическата нестабилност през последното десетилетие води до непоследователни действия и хаотични решения в ключов за държавата сектор като земеделието. Към концептуалните проблеми се добавят негативните икономически последствия от пандемията COVID-19 и климатичните промени, които в местен контекст предизвикват намаляване на жизненоважните валежи през зимата и увеличение на летните температури с до 7–12 градуса. 

Официално изчислената безработица от 15,6 % (21,2 % при жените) в средата на 2023 г. и високата инфлация при храните (13,9 % през есента на миналата година) говорят, че значителната бедност сред местното население не може лесно да бъде изкоренена. Въпреки дългогодишната практика на правителството да отделя все повече средства, за да субсидира цените на основни храни, като брашно, ориз, олио и грис, от който се прави традиционният кускус, широко разпространените липси в магазините не могат да се преодолеят. Напротив, оказва се, че подобна политика всъщност е контрапродуктивна, защото изсмуква свежия паричен ресурс в хазната, необходим за осигуряването на продоволствена сигурност.

Въпреки тези негативни тенденции, в олинклузив хотелите липсват мерки за оползотворяване на остатъците от ястията, например чрез даряването ѝ на нуждаещите се хора посредством хранителни банки. Това е донякъде разбираемо в държава, в която практически не съществуват политики за устойчиво управление на хранителните ресурси, а въвеждането им само в конкретно място за настаняване е трудоемко и скъпо. Необходимо е да отчетем и ролята на европейските туроператори, които масово рекламират Тунис като бюджетна дестинация. Затова не е изненадващо, че

туристите очакват в ресторантите обилни порции на ниски цени, без да имат представа за трудностите, пред които са изправени местните жители. 

Възстановяването на ваканционното пътуване след края на епидемията от COVID-19 създава възможности за растеж на туристическата индустрия и в същото време увеличава желанието на бизнеса за бърза печалба, която по същността си е антипод на устойчивите практики. Туризмът допринася за около 5% от брутния вътрешен продукт в Тунис и е от изключителна важност за най-развитите крайбрежни региони, но липсата на наложени устойчиви практики в бранша задълбочава съществуващите в страната екологични проблеми. 

Пластмасата – спасение или непосилно бреме?

Когато пристигнах в Хамамет, носех със себе си метална бутилка за многократна употреба, която се оказа абсолютно безполезна през следващата седмица. Чешмяната вода в Тунис не се препоръчва за пиене от чужденци – вкусът е неприятен, нивата на добавен хлор и флуор са високи и консумацията може да доведе до сериозни стомашни проблеми. Поради тези причини в олинклузив хотелите и ресторантите се ползват огромен брой еднократни пластмасови бутилки за минерална вода.

За да придобиете представа за мащаба на отпадъците,

в един стандартен хотел с 800–900 гости за седем дни могат да се генерират между 10 000 и 15 000 бутилки, които се изхвърлят в огромни кошове.

За намаляване на пластмасовия отпечатък съществуват разнообразни възможности, като инсталиране на системи за пречистване на чешмяната вода чрез обратна осмоза или поне поставяне на диспенсъри за минерална вода, които гостите да ползват със свои чаши и бутилки. 

Според статистиката само между 4 и 7 % от отпадъците в Тунис се рециклират, всяка година се създават нови 2,6 млн. тона отпадъци, а екотаксите са прекалено ниски и не стимулират бизнеса да интегрира иновативни и екосъобразни решения. Неадекватната система за управление на отпадъците в държава със сух и горещ климат води до допълнителни проблеми – разпространение на заразни болести, като тиф, дизентерия и холера, замърсяване на ограничените подземни извори на питейна вода и опасност от пожари в нерегламентирани сметища близо до градовете.

Както по улиците на древния Картаген в близост до средиземноморското крайбрежие, така и по пътищата, водещи дълбоко в бедуинските територии на юг, видяхме огромно количество пластмасови боклуци, най-вече използвани бутилки и торбички. Кактусите, сред чиито бодли засядат стари найлонови пликчета, за жалост се оказаха една от най-често срещаните гледки по време на пътуването ни. Това, разбира се, не е изолиран проблем само в северноафриканската държава, доколкото плаващите гуми в реките и купчините изхвърлени отпадъци около популярните язовири често изумяват чужденците в България. 

Начините за справяне с пластмасовата криза са идентични за Европа и Африка – увеличаване на рециклирането и компостирането, намаляване на ползването на пластмасови изделия за еднократна употреба, заедно с по-високи данъци, които да отразяват реалното количество генериран боклук от домакинствата и бизнеса и да стимулират налагането на устойчиви практики.

За постигане на дългосрочни резултати в Тунис са необходими последователни усилия в различни сфери – повишаване на осведомеността сред гражданите, включване в процесите на всички заинтересовани страни, включително на неформалните събирачи на боклук, известни като barbechas, и засилване на отчетността и ефективността на общините.

Въпроси без лесни отговори

Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието на тази статия няма как да бъде еднозначен и окончателен. Екологичните проблеми имат комплексен характер и компаниите в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ дори при най-добро желание представляват само една брънка в скъсаната верига на устойчивото развитие в Тунис. Бизнесът може да има както позитивна, така и крайно отрицателна роля в подобни процеси, а

държавата е тази, която задава правилата и следва да изисква спазване на определен тип природосъобразни политики.

Моето северноафриканско пътуване ме научи, че проучването на старите фамилни истории е добра изходна точка при пътешествия в непознати държави, но най-важни са липсата на предразсъдъци и отвореното сърце за осъзнаване на предизвикателствата, с които местните хора се сблъскват в настоящето.