Опитът за подчиняване и контрол на вероизповеданията

Два проекта за изменения на Закона за вероизповеданията, приети в четвъртък от Народното събрание на първо четене, странно обединиха в залата леви и десни, либерали и националисти. Вносители на единия проект са ГЕРБ, ДПС и БСП, на другия – „Обединени патриоти“. И двата се появиха след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 19 април т.г. с идеята да се защитят традиционните вероизповедания от външни влияния и да се елиминират възможностите за радикализация на религиозна основа.

Какви промени предлагат новите проекти?

Основно – нов модел на финансиране на вероизповеданията, подобен на този, по който се издържат политическите партии. Така, според вече гласуваните предложения, право да получат държавна субсидия с таван до 15 млн. лева ще имат вероизповедания, към които принадлежи над 1% от населението на страната, по данни от последното преброяване. Средствата са определени за възнаграждения на свещениците, които ще са равни по размер на учителските заплати. Вероизповедания, които не отговарят на заложената в закона норма, ще получават, както и досега, субсидия чрез Закона за държавния бюджет, предназначена за поддържане на храмове и гробища.

Законопроектът на ГЕРБ въвежда забрана заплатите на свещеници да се изплащат от чужди дарения и предлага само православното и мюсюлманското вероизповедание да имат право да откриват духовни училища и висши учебни заведения. Забранява се финансирането на религиозните общности от чужди държави и лица, но по време на първо четене отпадна забраната те да декларират банковите си сметки и дарения. Остава задължението да се отчитат единствено за средствата от държавната субсидия и да информират Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет за дарения от чужбина.

Основно предложение в проекта на „Обединените патриоти“ е законът да дефинира понятието „религиозен радикализъм“. От партиите на Каракачанов, Сидеров и Симеонов искат забрана за международни контакти с организации, които разпространяват радикална идеология и забрана правото на вероизповедание да се упражнява за политически цели. В техния проект е заложено още изискването в храмовете да се служи единствено на български език и богослуженията да се водят само от българи, завършили теологичното си образование тук. А дипломите от чужбина да бъдат легализирани по Закона за училищното образование.

Реакцията на вероизповеданията

На предложените проекти и заложените в тях промени на досегашния закон реагираха остро със становища до Народното събрание и от Светия Синод на БПЦ, и от Главното мюфтийство, и от ръководствата на останалите вероизповедания, регистрирани в страната.

В отговор на законопроектите Светият Синод се позовава на разпоредби от Конституцията, свързани с религиозните общности, и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Както и на отменени от Конституционни съд разпоредби в Закона за вероизповеданията от 1992 г., една от които гласи, че „свещенослужители могат да бъдат само български граждани, честни и благонадеждни“.

От Синода възразяват и срещу употребата на общо понятие като „религиозен радикализъм“, за което няма ясно определение и липсва в правния мир. Митрополитите посочват, че не може да се използва специален закон като този за вероизповеданията, за да се осъществява правна защита от тероризма. Те предупреждават законодателя, че промяната на текстове в закона, които гарантират свободата и автономията на Църквата, създава сериозен риск от нарушаване на основни демократични ценности и компрометира дори добрите мотиви за законодателни промени. Своите несъгласия с предложените нови разпоредби синодалните старци изложиха лично и пред премиера, поканен на среща от българския патриарх Неофит по повод предстоящото гласуване на двата законопроекта в Народното събрание.

Становищата на Главното мюфтийство и на останалите вероизповедания, регистрирани в България, са публикувани в сайта на Народното събрание и могат да бъдат прочетени там. Но публичните реакции относно предлаганите промени стигнаха дотам да се сравняват действията на днешното правителство с тези на тоталитарната държава, която преследваше, вкарваше в лагери и дори убиваше свещеници, които оставаха верни на религиозните си убеждения и на своята Църква и отказваха да служат на Държавна сигурност.

На среща с премиера в петък главният мюфтия Мустафа Хаджи поиска акредитация на Висшия ислямски институт и при необходимост осигуряване на хабилитирани преподаватели от чужбина за него. Пред Борисов той изразява недоволството си от новите промени в Закона за вероизповеданията.

Абсурдите и недомислиците в двата законопроекта

вече бяха коментирани от юристи и експерти и най-вероятно, ако не бъдат поправени преди второ четене, ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Но не можем да не споменем някои от най-фрапиращите.

Например изискването богослуженията в храмовете да се извършват на български език. Това, коментират представители на мюсюлманската общност у нас, е опит да бъде ревизиран ислямът. Защото ако имамът започне петъчната си молитва на български, а не на арабски език, той ще бъде изхвърлен от джамията с камъни. Също толкова абсурдно е известни химни и хорови изпълнения да не бъдат на латински език, посочват от Католическата църква, в която богослуженията се извършват на български. Няма как да бъде прието това изискване и от Арменската апостолическа църква. И дори от православната, която провежда своите служби на църковнославянски език.

Не е възможно да бъде приложена и нормата свещенослужителите да са само български граждани. Веднъж, защото тя, както вече посочихме, е отхвърлена в решение на Конституционния съд, второ, защото това би означавало някои деноминации да прогонят част от своите проповедници. Като Католическата църква например, която е наднационална, а в България има 100 йеромонаси и монахини. Или като Българската униатска църква.

Спорно е и решението на законодателя държавата да изплаща заплати на свещенослужители на БПЦ и на Главното мюфтийство в България. Не само защото така са ощетени останалите вероизповедания, някои от които изобщо не фигурират в картите на Националния статистически институт и няма как да преброят своите паства. А и защото става дума за публични средства, които се събират от данъците на всички български граждани. И тук възниква логичният въпрос дали атеистите сред тях в един референдум биха подкрепили това законодателно предложение. Съмнявам се. Но явно и никой не се кани да ги пита, както изисква демокрацията.

Заплатите на свещениците да са равни на учителските, предлагат от ГЕРБ, ДПС и БСП. Да, но опонентите на това предложение биха възразили, и то съвсем логично, че обредните дейности осигуряват немалък финансов ресурс, част от който е директен доход за православните и ислямските свещенослужители. Още повече че митрополитите в БПЦ увеличиха в последно време почти двойно цените на тези услуги. А забраната със средства от чужбина да се изплащат заплати на свещениците пък поставя изобщо под въпрос съществуването на някои Църкви у нас.

Недомислен е и предлаганият критерий за численост, който представлява праг за откриването на духовни училища в България. Според него на такива ще имат право отново само православната и мюсюлманската религиозна общност. Това отбелязват в становището си относно двата проекта и Обединените евангелски църкви в България.

Промените в Закона за вероизповеданията обслужват системните партии

Очевидно двата проекта, които обединиха постоянните опоненти в Народното събрание, са за политическа употреба, макар обявените мотиви да са спиране на заплатите на служителите от мюсюлманското вероизповедание, изплащани от Дианета [Министерството на вероизповеданията в Турция], и ограничаване на радикализацията на тази религиозна общност. Изваждането пред скоба на тези намерения бе изговорено и от трибуната на Народното събрание при първото четене на законопроектите.

Въпросът е, че с предлаганите поправки няма да се постигнат тези цели. Според политолога и председател на сдружението „Национално турско обединение“ Мендерес Кунгюн забраната за финансиране от чужбина няма да спре паричните потоци към мюсюлманската религиозна общност. За да бъде добре разбрано това движение на средства, човек трябва да познава ислямската финансова система, която набира скорост и се развива бързо през последните няколко десетилетия в света и в Европа. Спирането на субсидията от Дианета за 1500-те ислямски свещенослужители в България е най-лесното. Но парите от Саудитска Арабия и от останалия ислямски свят ще продължават да влизат у нас по най-различни легални и нелегални начини и държавата не може да ги спре, твърди представителят на неправителствената организация. Като пример може да бъде посочен ислямският пансион в Крън, който години наред функционира без разрешение от властите и до днес никой не може да отговори откъде идва финансирането му.

Темата за радикализацията на мюсюлманите в България е сложна и деликатна и не може да бъде ограничена със законодателни мерки. Защото е резултат не само от дейността на емисари отвън, както просто се опитват да обяснят процеса някои „анализатори“ и политици, а е следствие от отчуждаването на тази религиозна общност (особено на помаците и ромите) от държавата. През всичките години на прехода тя нямаше не само адекватна, а никаква политика спрямо малцинствата – с две думи, буквално ги е зарязала и се сеща за тях само преди избори. „Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия“, посочват в своето становище и митрополитите от Светия Синод на БПЦ.

Важно е да се отбележи, че ДПС участва активно като съавтор на един от проектите и подкрепя забраната правото на вероизповедание да се упражнява за политически цели. Същата тази партия, създадена от бившите български и руски тайни служби, за да контролира и държи в подчинение мюсюлманите у нас, три десетилетия функционира като полувоенна-полуфеодална организация и паразитира на гърба на измъченото от страхове и съзнателно маргинализирано етническо и религиозно малцинство. При това тъкмо ДПС използваше и продължава да използва верските чувства на тази общност, за да я държи в тотален контрол и изолация от мнозинството. Кой друг, ако не ДПС избира главните мюфтии в България? Кой друг, ако не лидерите на тази партия в страната и по места провеждат безнаказано митинги и предизборни кампании редом с главните и областни мюфтии пред очите на властите? А днес лицемерно ратуват за забрана на подобна дейност.

На финала трябва да споменем и още нещо, констатирано от наблюдатели като Кунгюн – Законът за вероизповеданията влиза в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за счетоводството. Защото различните деноминации, функциониращи в България, са с различен правен статут и се отчитат за дейността си пред различни държавни институции.

До месец ще разберем дали българският законодател ще се вразуми от реакциите на неправителствения сектор и на експертите. И най-вече на религиозните общности, които с този закон държавата настройва срещу себе си. А те, да не забравяме, са и избиратели.

Заглавна снимка: © parliament.bg