Осмите избори – повече отрова или повече демокрация

Още преди да бъдат преброени бюлетините от седмите парламентарни избори за последните три години в България, политолози вече предсказваха осмите. Защо да се боим от избори – изборите лекуват демокрацията! Но каква демокрация? В държава, в която политическата нестабилност и сътресения станаха неотменни спътници в последните четири години, гласуването – това върховно право на всеки гражданин на демократично общество, бе сериозно опорочено, доверието в институциите, политическите лидери и партиите – силно снижено, а политическата апатия – качена в небесата. Изборите имат все по-слаба връзка с бъдещи политики, а партиите печелят избиратели благодарение на страстите, които разпалват, с битки и ненавист.

Как едни осми избори биха излекували поне една от тия болести на българската демокрация? За да успеят, ще трябва да възстановят истинския демократичен процес, в който гласуването е не само акт на участие, но и реален механизъм за избор на бъдещи политики. В момента изглежда, че българските политици преследват далеч по-прагматични цели, а политиката не само че се поляризира до крайност, но и полюсите си имат лица.

Президентът и Kой/Кои

През последните години на политическа криза лидерската роля не просто на президента като институция, а на Румен Радев като личност укрепна. На „Дондуков“ 2 се е окопала една много силна фигура със симпатии към Кремъл, но и към унгарския лидер Орбан. От 2021 г. насам Радев влезе в сблъсъци с лидерите на най-големите политически сили. Започна от най-могъщия, какъвто безспорно е създателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, трикратен премиер. След поредица от взаимни нападки и ескалация на напрежение с протестите през лятото на 2021 г., с вдигнатия юмрук и нахлуването в Президентството, двамата днес са в студен мир, а понякога влизат и в тактически съдружия. 

Радев продължи с тези, на които осигури трамплин за политиката, като ги покани в служебното си правителство – създателите и съпредседатели на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Последваха сериозни схватки, а заради силата, която получи президентът с управлението на служебните си правителства, ПП и „Демократична България“ подеха инициативата за промяна на Конституцията, която да му отнеме тези правомощия. С новата конфигурация в Конституционния съд и внесената жалба срещу промените в Конституцията има шанс те да паднат, а Румен Радев – да си възвърне правомощията. Томахавките с ПП–ДБ сега са заровени, а заради общия враг – олигарха Делян Пеевски – Радев и коалицията са и (временно) в един лагер.

От началото на втория си мандат Радев влезе в конфликт с председателката на БСП Корнелия Нинова – един от хората, проправили му пътя в политиката. Но Нинова вече е изключена от БСП, а настоящото ръководство на социалистите се съобразява с Радев. В депутатските листи беше включена близката до него Наталия Киселова, която сега е предлагана и за председател на парламента от името на БСП – Обединена левица.

Пеевски се е позиционирал срещу Радев, когото нарича Мистър Кеш, подобно на противопоставянето с Борисов през 2021 г. заедно с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. В действителност тази вражда легитимира и двамата като изтъкнати борци на сумо на политическия тепих.

Силата на Румен Радев не би била в политически проект – любима дъвка от поне две години, а във възстановяване на опцията за служебните кабинети. Дори инициаторите за конституционните промени ПП–ДБ вече са се отказали от публичната им защита и от аргумента, че не бива да се съсредоточава толкова власт в президентската институция. А с Румен Радев за президент всички евроскептични партии и формации с проруски и националпопулистки уклон, нароили се в последните години, утвърждават влиянието си сред обществото и формират един силен блок. Осмите избори ще са още един бонус за този тренд.

Какво се случва с партиите

Изявлението на вицепрезидентката Илияна Йотова, обявила 51-вия парламент за нелегитимен, както и жалбите за частично/пълно касиране на изборите хвърлят сянка върху служебното правителство на Димитър Главчев (а значи и върху ГЕРБ), което ги организира. От президентската институция не пропускат да изтъкнат при всеки удобен случай, че при техните служебни кабинети подобни безобразия не са се случвали. (Затова пък има други – като например 13-годишния договор за природен газ с турската държавна компания „Боташ“, получила достъп до българската газопреносна мрежа, а съответно и до европейската, срещу ниска такса. А „Булгаргаз“ поема задължение да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г.)

Но освен министъра на вътрешните работи Атанас Илков, към когото са насочени значителни критики, отговорност носи и излъченият от служебния кабинет координатор на изборите Росен Карадимов. Той беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а един от служебните кабинети на Гълъб Донев, т.е. на президента, го постави за председател на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие. 

Все още не е ясно дали решението за касиране на изборите от Конституционния съд няма да дойде, след като парламентът вече ще е в отпуск за поредната предизборна кампания. Но тежките съмнения за честността на вота от 27 октомври изиграха своята роля. 

Едни бъдещи парламентарни избори през март 2025 г. обаче няма да повторят настоящото разпределение на силите в 51-вия парламент. МЕЧ може и да не постигнат същия резултат. ГЕРБ ще бъдат омаломощени, а раздалечаването в коалицията ПП–ДБ на двете ѝ съставни части ще продължи. БСП я очаква тежък конгрес в началото на 2025 г. ДПС никога вече няма да е каквото беше преди разцеплението, а вероятно и двете партии, появили се на мястото на единното Движение, ще имат по-слаби резултати. Въпреки плашилата, които размахва Пеевски. 

Най-важното обаче е, че в хипотезата на осми избори те ще се проведат след избора на нов главен прокурор в началото на януари. А политическата задача за повечето парламентарно представени сили (не и за ГЕРБ–СДС, нито за ДПС – Ново начало) е да бъде спрян изборът на единствения кандидат – изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Освен това политическите сили ще се опитат да изберат председател на парламента, който не е от партията, спечелила изборите – ГЕРБ. При поредни предсрочни избори той ще е бъдещият министър-председател и всички участвали в избора ще бъдат представени в евентуално служебно правителство.

Какво става със стратегическите задачи за България – еврозона, Шенген, обновяване на регулатори и политически представители в съдебната система, реформи и План за възстановяване и устойчивост? Сигналите, които идват от 51-вия парламент, са в регистъра на популизма, а гражданите трудно се ориентират в мъглявината от безплодна политическа реторика. Партиите не правят стратегии, само тактически ходове.