От глупост ли се страхуват ромите за децата си?

Началото на седмицата беше ознаменувано от поредната обществена истерия. Родителите от няколко ромски махали в Сливен, Карнобат, Ямбол, Асеновград, Сунгурларе, а според просветния министър и в София внезапно се уплашиха, че социалните ще им вземат децата, докато са на училище. Обхванати от паника, те нахлуха в училищата и си отведоха децата оттам. Само в Сливен се опразниха две училища.

Последваха бързи реакции. Министърът на образованието опроверга слуха почти веднага, а скоро след това от МОН, Министерството на социалната политика и Агенцията за социално подпомагане разпространиха официални опровержения на тиражираните слухове. И тъй като с бюрократичен език трудно могат да се борят страхове в сегрегирани общности, институциите поеха ангажимент да се сформират екипи от психолози, местни лидери и други специалисти, за да се говори с разтревожените хора по места.

В резултат от масовата истерия в махалите темата за фалшивите новини влезе в централните информационни емисии. А Facebook се напълни с осмиващи коментари за „първобитните цигани“, вярващи на всякакви глупости. И сякаш всички вкупом забравиха, че крушката си има опашка. Целият контекст, довел до паниката, като че изчезна. Ескалиращият от началото на годината публичен дебат се оказа пренаписан – съвсем по Оруел. Няма нищо страшно, никой няма да ви вземе децата, а още по-малко да ги отвлича в Норвегия. Можете спокойно да ги пускате на училище.

Нека си припомним откъде започна всичко.

През януари правителството публикува проект за нова Стратегия за детето. Срещу нея реагираха дежурните консервативни кръгове, които протестираха и срещу Истанбулската конвенция. Ключова фигура беше Александър Урумов, пиар на Военното министерство, политик от ВМРО, агент от ДС с библейския псевдоним Абел и консервативен евангелист. Поводът беше идеята да се забрани физическото наказание на деца.

Освен че покрай Стратегията същите кръгове лансираха и темата за забрана на абортите, медиите се наводниха с „информация“ как социалните ще ви вземат детето, ако го пошляпвате, и с разкази за български родители, чиито деца са отнети в Норвегия. Или пък в Холандия – от чернокожа гей двойка. Карбовски, който лансираше холандската история и който не е ром, всъщност и днес твърди, че хората от гетата са прави и наистина могат да им вземат децата. А по-рано този месец известната от „Шоуто на Слави“ певица Деси Добрева призоваваше за протест пред посолството на Норвегия – заради конспиративната теория, че тамошната система за закрила на децата ще се въведе в България.

В организираните протести против Стратегията за детето участваха преди всичко етнически българи. Понякога към тях се присъединяваха и роми, доколкото „моторът“ на протестите се свързва с евангелски църкви, а в махалите има много такива. Ала не ромите оттеглиха Стратегията. Това стана след лично разпореждане на премиера на България Бойко Борисов, който е етнически българин, доколкото е известно.

Не ромите продължиха протестите въпреки оттеглянето на Стратегията. Не ромите разпространяваха листовки. Не ромите настояваха да се забрани всичко, свързано със сексуалното образование. Не ромските родители разпространяваха декларации, в които пишеше как не позволяват децата им в училище да бъдат включвани в проекти или да попълват анкети. Не ромите разпространяваха слухове, че ако дете попълни анкета в училище или ако спомене, че вкъщи му се карат, социалните ще го вземат. Това го вярват не само родители, а и учители. Не ромите обявяваха дати, от които нататък ще почнат масово да се отнемат деца. Не на последно място – не ромите представяха в медиите тези конспирации като легитимна гледна точка. И не те експлоатират темата предизборно.

Напротив – те са експлоатирани предизборно. Както винаги.

И ако днес институциите и немалка част от водещите медии реагират адекватно, това не може да се каже за времето от началото на годината досега. Нито за целия период от края на 2017 г., когато избухна скандалът около Истанбулската конвенция, до днес. Защото истерията със Стратегията за детето не е нищо друго, освен негово продължение.

Сега прокуратурата ще проверява откъде е плъзнал слухът, довел до паниката в махалите. Заместник-премиерът Томислав Дончев заяви, че чиновник от Министерството на отбраната е свързан с разпространяването на фалшивата новина. Без да спомене директно името му, стана ясно, че има предвид Александър Урумов. Красимир Каракачанов заяви, че е говорил с Урумов, който му казал, че не е виновен. После и самият пиар-агент-евангелист-писател се оправда, че не бил той. По времето на масовата истерия бил в чужбина, бил готов да предостави фейсбука си, за да се види, че е чист.

Разбира се, Урумов едва ли е разпоредил лично махалите да се вдигнат точно този ден. Но той носи немалка отговорност за демонизирането на системата за закрила на детето от месеци насам. И то публично – чрез собствения си блог, в който нарича Държавната агенцията за закрила на детето „Наглите“ и твърди, че тя няма място в отношенията между родители и деца.

Тази проверка на прокуратурата е цинична още преди да е започнала.

Тя едва ли ще е по-различна от проверката за виновника за спирането на БНР, която остана сляпа за политическия натиск върху радиото и в резултат от нея беше санкциониран техническият ръководител, изпълнявал по всяка вероятност чужда воля. Този път най-много някой и друг ромски пастор да пострада. А онези, които генерират обществена нетърпимост към социални работници, неправителствени организации и всички работещи в областта на правата и закрилата на децата, ще продължават да го правят необезпокоявано. Освен ако не се разместват някакви пластове по върховете и не се правят опити да се изхвърлят онези, които досега са били удобни.

Ако прокурорската проверка не е проформа, тя следва да обърне сериозно внимание не само на Урумов, а и на тези, които месеци наред провеждат дезинформираща кампания, очевидно не без финансиране. Да проучи: кой печата шарените листовки, които се пускат в пощенски кутии и се разлепват навсякъде? Кой организира международен форум под надслов „Отвличане на деца от социалните служби“ и кани ултраконсервативни личности като Габриеле Куби? Къде стои Асоциация „Общество и ценности“ в картинката? Каква е ролята на евангелските църкви в България, които също отрекоха да са замесени, но взеха дейно участие в охулването на Стратегията за детето? Каква е връзката с ВМРО, според които ДАЗД не трябва да съществува? С Карбовски? А с „ловеца на бежанци“ Петър Низамов – Перата?

Впрочем ако някой действително има известно основание да се притеснява, че могат да му вземат децата, това са именно българските роми

и най-вече онези, които живеят в гетата. Не защото ще пристигнат автобуси от Норвегия, които да ги откарат директно от училище. И не защото социалните ще ги отведат под строй. Тези опасения са, разбира се, неоснователни. А защото имат достатъчно основания да не вярват на институциите, както и на политиците, които идват и им обещават разни неща. След всички обещания за узаконяване на къщи, зададе ли се „гореща“ политическа ситуация, идват багерите да ги събарят. След цялото говорене за интеграция и „десетилетието на ромското включване“ продължава да има сегрегирани райони и училища, а ромите нерядко не се допускат в заведения или басейни само заради етноса си. Или не се назначават на работа, дори да имат необходимото образование.

Ако възникне конфликт между българи и роми, в огромната част от случаите ромите излизат виновни – дори когато те са жертвите. Ако българин убие ром, това е „неизбежна отбрана“. Ако чужденец дръзне да защити ром от тълпа ултраси и в мелето един от ултрасите е убит, това не е неизбежна отбрана, а общественото мнение диктува чужденецът да лежи в затвора до живот. Ако училищна директорка заяви, че държавата трябва да отнема децата на ромски родители, които не ходят на училище, това се смята просто за „свобода на словото“. Представете си обаче какво ще настане, ако някой каже това за етнически българчета, чиито родители са отдадени на каузата за домашното образование и смятат, че училището ще им разврати децата. Именно такива са някои от гласовитите противници на Стратегията за детето. А на фона на пропагандата за забрана на абортите лидерът на ВМРО и военен министър Красимир Каракачанов предлага държавата да подлага ромските жени на задължителни аборти и стерилизация. Децата са ценност, но не и ако са ромски.

Е, представете си сега, че сте на мястото на хората от гетата. Кое би ви накарало да повярвате, че слухът за отнемането на децата е фалшива новина? След като знаете, че нито общественото мнение е на ваша страна, нито институциите, нито политиците, нито медиите, нито правосъдието. След като сте свикнали както да ви лъжат, така и да лъжат на ваш гръб. И при положение че почти единствените, които са показали, че вярват във вас, зачитат човешкото ви достойнство и ви мотивират да учите и да работите, са евангелските църкви и пастори във вашата общност.

А именно някои от тях ви уверяват, че социалните ще ви вземат децата от училище.

Затова нека не се присмиваме на ромите, че се поддават на масови психози. Ако сме честни, ще насочим критиката си към онези, които произвеждат психозите и които няма да престанат да го правят въпреки официалните опровержения на институциите от последната седмица. Става дума за чудната, но изненадващо здрава и ефективна сплав от ултраконсервативно християнство (Българската православна църква не отстъпва на евангелските деноминации по поддържането на такива конспиративни теории), путинска пропаганда, национализъм, политически интереси, удобни медии и поръчкови сайтове.

А ромите – те просто отново го отнасят.

Заглавна снимка: © Светла Енчева