Парижката Света Богородица: Уроците в трагедията

В понеделник, 15 април, очите на света бяха приковани върху Ил дьо ла Сите – острова на р. Сена, където горя катедралата Парижката Света Богородица. Част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, катедралата е неразривно свързана с френската столица и нейната история и е един от най-старите символи на града. През XII в., когато е взето решението за нейното изграждане, Париж става политически, икономически и образователен център. Първият камък на „Нотр Дам“ е положен през 1163 г., а строежът е завършен през 1345 г.

Катедралата е революционна за времето си в архитектурно отношение. Със своите тънки колони, големи витражи и остри арки вместо обичайните дотогава дебели каменни стени, готическата конструкция е спирала дъха на мнозина през вековете, та и до днес. Дантелената ѝ западна фасада, където се събират туристите, се състои от три порти, на които съжителстват статуите на светци, ангели, патриарси, пророци и мъченици. Детайлите разкриват цели истории. Вземете например тази на ада, представена от малък закръглен дявол, който смачква три прокълнати души – на богаташ, на свещеник и на крал. На тази фасада може да се види и най-старата розета на катедралата от 1225 г., която образува ореол около главата на Дева Мария и изобразява зодиака и цикъла на сезонната работа.

В продължение на няколко часа в понеделник вечер бе неясно дали всичко това изобщо ще бъде спасено. Две трети от покрива бе унищожен; шпилът, или кулата стрела, се срути; димът покри цялата столица. Огънят погълна т.нар. гора, както е известна покривната конструкция, датираща от 1220 г. – 1300 дъбови греди, всяка от които изработена от цяло дърво. За щастие, розетата е оцеляла в пожара.

Потушаването на стихията отне близо 9 часа, с включването на над 400 пожарникари. Част от тях проникват във вътрешността на катедралата с риск за живота си. Един от големите герои на акцията е Жан-Марк Фурние, капелан на пожарната на Париж. 53-годишният свещеник влиза рамо до рамо с пожарникарите в катедралата, за да спаси Христовия трънен венец и други безценни артефакти. Служил в Афганистан, на 13 ноември 2015 г., по време на терористичните атаки в Париж, той се включва в евакуацията на ранените въпреки опасността.

В четвъртък президентът Еманюел Макрон награди пожарникарите, участвали в овладяването на стихията, с почетен медал за кураж и отдаденост на открита церемония пред Кметството във френската столица.

„Благодаря на всички вас, които поехте този риск. Страната и целият свят ни гледаха, а вие бяхте за пример. Идеалният пример за това, което всички ние трябва да се стремим да бъдем“, заяви Макрон.

Причината и критиките

В петък сутринта разследващите обявиха, че е възможно причината за пожара да е късо съединение. Все още не може да бъде направено пълно претърсване на сградата поради съображения за безопасност. Разпитите на персонала и работниците в катедралата продължават, като до четвъртък са изслушани около 40 души. Версията за умишлен палеж е отхвърлена.

Пожарът в Парижката Света Богородица предизвика дебати и критика към правителството и отговорните органи относно опазването на културното наследство. След като даренията на френски милиардери и бизнесмени за възстановяването на сградата достигнаха 850 милиона евро, експерти изтъкнаха, че общият държавен бюджет за поддържане и реставрация на исторически обекти във Франция възлиза на 326 милиона евро – скромна сума в сравнение с дарената.

В продължение на няколко години различни институции водят спор чия отговорност е реставрацията и ремонтът на катедралата, която е в лошо състояние и има нужда от спешно освежаване. Пожарът започна именно от площадката, където от известно време тече реставрационна дейност – ужасно закъсняла, считат експерти.

Как ще бъде възстановена катедралата?

Нова полемика се разразява около въпроса дали катедралата да бъде възстановена в предишния си вид, или не. Според някои историци и архитекти е важна автентичността на един монумент. Според други е важно развитието му във времето. Аргументът, че реконструирането на катедралата и връщането ѝ към предишния вид ще изтрие един вече исторически епизод – пожара от 2019 г., и ще пренапише историята, е поддържан от мнозина.

Парижката Света Богородица е изграждана в последователни фази – от Средновековието чак до Втората френска империя. След като преживява Революцията, катедралата е възстановена през XIX в., откогато датира и вече несъществуващият оловен шпил. Затова има основание да смятаме, че следите, оставени от бедствието на 15 април 2019 г., могат да останат видими, да бъдат запазени като мемориал на пожара.

Президентът Макрон заяви, че иска и ще направи всичко възможно катедралата да бъде възстановена напълно в следващите пет години. Експерти контрират, че този период е прекалено кратък. Премиерът Едуар Филип на свой ред обяви, че за да се спази срокът, кандидатстването за възстановяването на катедралата ще бъде отворено за архитекти от цял свят. Идеята е Парижката Света Богородица да бъде готова до 2024 г., когато градът ще бъде домакин на Олимпийските игри.

С общи усилия

Специалистите сочат, че обезопасяването на сградата може да продължи близо година, и едва след това ще знаем какви действия трябва да бъдат предприети нататък. Трябва да бъде направена и подробна оценка на щетите, проучвания, детайлен план и чак тогава да се осъществи самата реставрация. Реалистичните очаквания са за период между десет и петнайсет години.

След като близо милиард евро бяха събрани за броени дни, главният архитект и отговорник за историческите паметници Франсоа Шатийон заяви, че ако парите не са проблем, то дългите административни процедури със сигурност ще бъдат. Във връзка с това е планирано приемането на закон, който ще даде на катедралата извънреден статут и ще улесни бюрократичните процеси, а също така ще дефинира законова рамка за огромните дарения.

Междувременно Франсоа-Анри Пино, първият от милиардерите, заявил намерението си да дари за възстановяването на катедралата, обяви, че даренията му няма да бъдат освободени от данъци. Действията на френските бизнесмени и милиардери бяха атакувани от социалистите, левите синдикати и представителите на „жълтите жилетки“, които считат, че парите трябва да бъдат инвестирани в други области. Ала без даренията държавата щеше да поеме изцяло разходите за възстановяването. Сумата, събрана до момента, предвижда държавно участие в размер на максимум 60%, изчисляват от Le Monde.

Стартира и инициативата Chantiers de France (букв. „френски строежи“). Началото поставиха министърката на труда Мюриел Пенико, министърът на образованието и младежта Жан Мишел Бланкие и министърът на културата Франк Риесте, съвместно с шест професионални асоциации в областта на опазването на културното наследство. Целта е не само да се привлекат специалисти, които да работят по възстановяването на катедралата, за да се спази срокът от пет години, но и „да се даде възможност на всички млади хора, които искат да се включат в този проект, да имат достъп до подходящото образование с оглед на нуждите: дърводелци, зидари, каменоделци, майстори по покривни работи, стъклари, художници, специалисти по възстановяване на органи… Тази мобилизация на национално ниво ще позволи така нужното припознаване на тези професии, които са често пренебрегвани от французите, въпреки че това са професии на бъдещето, които днес са нужни на безброй обекти, където реставрираме културното си наследство“.

Когато публикува романа „Парижката Света Богородица“ през 1831 г., Виктор Юго успява да привлече вниманието на французите към плачевното състояние на катедралата, която спешно се нуждае от реставрация. Днес, изглежда, се случва същото. След пожара романът на Юго бързо се изкатери до първите места по продажби в цяла Франция, включително и онлайн в Amazon, като на някои места е разпродаден и има заявки за допълнителен печат. Френското издателство Gallimard обяви, че ще дари всички приходи от продажбите на романи от колекцията Folio за възстановяването на катедралата. Други издателства също заявиха, че ще дарят процент от печалбите си за реставрацията.

Какво ще научим?

В ерата на масовия туризъм, когато световното историческо и културно наследство е превърнато в ключодържатели, подложки за чаши и фон за селфита, да гледаш как историята гори е особено преживяване. И провокира въпроси.

На първо място – за безпомощността на човека и върховете на сътвореното от него пред стихията. 800 години история изчезнаха за по-малко от половин ден. Силата на пламъците се усещаше на брега на реката, откъдето парижани наблюдаваха бедствието. Хората падаха на колене за молитва, плачеха, пееха химни, търсеха в Google историята на монумента, ядосваха се, че така и не са намерили време да влязат вътре. Онова, което довчера са приемали за неунищожимо, за част от пейзажа, вече не съществува. „Гората“ изгоря. Остава въпросът кога просто плъзгаме поглед по заобикалящия ни свят и кога наистина се вглеждаме и виждаме. Какво приемаме за даденост, как пътуваме, отделяме ли време да осмислим видяното.

Далеч от философското се появиха и въпросите за съхраняването на световното културно наследство и какво прави не само държавата, но и всички ние като общество. Френските експерти от години предупреждават за опасностите покрай някои от местните културни паметници, които са сред най-посещаваните в света, и изискват повече помощ от институциите за опазването на историята и изкуството като цяло.

И ако французите критикуват липсата на средства, бюрокрацията, забавянето на нужни ремонтни дейности и прехвърлянето на отговорност, то у дома българите имат двойно повече причини да се замислят сериозно за тази сфера. Новините за паметници на културата и исторически обекти, които се рушат, неглижират или реставрират неадекватно, са ежедневие. Призивите на малкото останали хора, които се интересуват от съхраняването им отвъд плоския патриотизъм, който печели избори, остават гласове в пустиня. А българите продължават да не познават историята си под лустрото на политиката.

И накрая, встрани от теориите на конспирацията, които в ерата на интернет вече са задължителен елемент от всяко събитие със световно значение; встрани от изпълнената с логически грешки и условности полемика относно даренията и солидарността… човек си задава последния въпрос – този за смисъла на символите и тяхната сила да обединяват, да се превръщат в каузи. И как се грижим за тях, особено във време на криза, когато сме изправени пред неизбежното.

Снимки: © Йоанна Елми