Партиите и битката между пагона и тогата

Изборите на 14 ноември обещават да бъдат много интересни. Защото за първи път в най-новата ни история ще избираме едновременно президент и парламент. Вотът за президент е мажоритарен, този за Народното събрание – пропорционален и на пръв поглед между тях не би трябвало да има пряка зависимост. Поне не и в една държава с нормално взаимодействащи си власти. В условията обаче на политическа и институционална криза, в каквато се намира България в момента, след провалилите се опити за съставяне на правителство в предишните два парламента, картината изглежда различно. И тъй като в тази среда единствената запазила устойчивост институция е президентската, по всичко изглежда, че

изборите за държавен глава ще катализират и по-голям интерес към парламентарния вот и ще окажат влияние върху него.

Последните социологически проучвания също показват подобни нагласи в обществото: 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват, други 20% – че са по-скоро склонни да го направят. Така на 14 ноември на практика може да се окаже, че от това с какви кандидати ще влязат партиите в президентската надпревара, ще зависят и резултатите им от парламентарните избори.

До четвъртък Румен Радев изглеждаше като предизвестен победител срещу опоненти като Александър Томов, Волен Сидеров и попфолк певицата Луна. Действащият президент беше припознат от различни партии като техния кандидат бързо след публичната му заявка за втори мандат.

Първи зад Радев застанаха Слави Трифонов, Мая Манолова, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов – лидерите на т.нар. протестни партии. Те обявиха подкрепата си още преди редовните парламентарни избори през април и преди драмите между тях в двата парламента с бурен и кратък живот. Корнелия Нинова дълго отлага оповестяването на официалната позиция на БСП, за да ѝ придаде повече тежест и да покаже жълт картон на Радев, който си позволи да акушира на нов политически проект – или поне така мислят в част от партията. Но в действителност той се нуждае от БСП толкова, колкото и партията от него. И друг по-печеливш кандидат на социалистите за тези избори е невъобразим.

Бившите управляващи от ГЕРБ дълго мълчаха за това кого ще издигнат за държавен глава, а Борисов заяви, че ще пази името му в тайна до последния възможен момент, за да не бъде предварително омаскарено. До този четвъртък, когато в медиите „изтече“ информация, че ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков влиза в битката за „Дондуков“ 2 като независим кандидат. Часове по-късно от ГЕРБ признаха, че професорът е „техният човек“. Новината дойде, след като стана ясно, че Борисов няма да приеме подхвърлената му от Радев ръкавица и да се впусне в президентски дуел, който вероятно би изгубил.

Появата на първия сериозен опонент на действащия президент

идва в момент, в който той е убеден, че цялата протестна енергия срещу мафиотизираната държава работи в негова полза. Герджиков е антипод на Радев и за някои е избор „в десетката“, но това ще проличи най-добре в хода на кампанията. Президентът изглежда самоуверен, дори прекалено, но и на професора не му липсва самочувствието, че притежава необходимите качества, за да олицетворява единството на нацията в тежък момент на разделение и противопоставяне.

Въпросът е каква подкрепа би събрал ректорът на СУ, зад когото казват, че стояла академичната общност, а не ГЕРБ. Защото тази общност със сигурност помни скандала в Алма матер отпреди две години заради сключен граждански договор на стойност 9000 лв. между университета и майката на ректора – проф. Мария Герджикова. Договор, който според юристи поставя ректора в сериозен конфликт на интереси.

Академичната общност вероятно помни и разследването на двамата студенти Симеон Георгиев и Стефан Радов от 2017 г. Те разкриха, че само в рамките на предходната година ръководството на СУ е раздало на определени служители и преподаватели 19,5 млн. лв. допълнително над техните заплати – под формата на еднократни възнаграждения, хонорари за часове над норматива, за участия в журита, доплащане за изпълнение на ръководни функции и пр. В същото време други служители и преподаватели не са получили и лев над основната си заплата. Критериите за разпределението на тези суми остават неясни. За предоставяне на информацията по ЗДОИ студентите са чакали месеци наред, докато накрая не потърсили съдействие от Агенцията за държавна финансова инспекция и полицията. Най-вероятно двамата студенти са получили сигнал за тези тежки злоупотреби от колеги на ректора, които не са имали смелостта да се изправят срещу него.

Без тези скандали, които стоят като петна на ректорската му тога, професорът би бил подходящ кандидат на новия играч в политическия сезон, защото от „Продължаваме промяната“ залагат на образованието и технологиите като най-значима инвестиция в бъдещето. Но Кирил Петков и Асен Василев използваха служебния кабинет на Румен Радев като трамплин за бързата си политическа кариера и би изглеждало непочтено да не застанат зад него, още повече че се заявиха като конструктори на бъдещо мнозинство на почтеността в Народното събрание. Пък и президентският вот не е във фокуса на създателите на новия мрежов политически проект, които са концентрирали енергията си в събирането на най-широка подкрепа на парламентарните избори.

Ако своеобразното обществено влюбване в „Продължаваме промяната“ се превърне в магия, не е изключено тя да предизвика електорална вълна и битка за първото място, прогнозира социологът Първан Симеонов. А с подкрепата си за Румен Радев двамата бивши министри имат шансове да вземат част от вота на традиционно левите избиратели.

Само от „Демократична България“ и ДПС не са обявили категорично кандидатите си за държавен глава.

„Демократична България“ я грози заплаха „Продължаваме промяната“ да отнеме част от гласоподавателите ѝ, които успя да привлече на последните редовни и извънредни парламентарни избори като участник в протестите. Ако не излъчи собствен кандидат за президент, това няма да е катастрофа за коалицията, но в известна степен би я дискредитирало като политическо представителство на интелигентните и високообразовани избиратели от големите градове. Но от тези среди Радев вече има опонент за най-високата представителна позиция в държавата, макар и да не е безупречен. В новата ситуация „Демократична България“, ако вече няма постигнат консенсус за кандидат, трябва да го избира с профил, различен от този на проф. Герджиков.

Късно в петък се появиха публикации в „Медиапул“ и „Дневник“, според които в президентската битка влиза и Лозан Панов. Но докато това не бъде потвърдено категорично, приемаме, че все още не става дума за новина, а за отдавнашен слух в публичното пространство, може би разпространен с очакването надеждата да се превърне в реалност. Председателят на Върховния касационен съд, също като Румен Радев и Анастас Герджиков, щял да бъде издигнат от инициативен комитет по идея на „Правосъдие за всеки“ и да бъде подкрепен от „Демократична България“. Лозан Панов е най-критичният глас във ВСС и един от малцината висши магистрати, които се противопоставят на статуквото в съдебната система и на последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Затова е и възможно най-подходящият кандидат за президент, който ДБ би подкрепила. За съжаление, перспективата е за разпиляване на десния вот, докато Румен Радев ще консолидира вече заявената за него подкрепа от основни участници в парламентарните избори.

От партията на Ахмед Доган заявиха много категорично, че няма да подкрепят Румен Радев за втори мандат. Формалният повод бе въпросът коя е родината майка на Мустафа Карадайъ, зададен му в упор от президента по време на консултациите за съставяне на правителство в предишния парламент. Въпросът заседна като кост от риба в гърлото на председателя на ДПС, който не можа да я преглътне и церемониално напусна срещата в Президентството.

Всъщност решението дойде като отговор на действията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който използва ресурса на МВР за разкриване на схеми за търговия с гласове в страната и по този начин „респектира“ малцинствените групи, склонни да продават вота си. Тези действия се отразиха на резултатите, които Движението получи на 11 юли. И въпреки че органите на реда не нарушиха закона и избирателните права на гражданите, от ДПС реагираха остро и сезираха органите на ЕС за погазване на Конституцията и включване на силовия министър в предизборната кампания с методи на комунистическия режим.

Доган и протежетата му бавно подготвят отмъщението си, мотивирани от факта, че досега държавен глава без гласовете на българските мюсюлмани не е избиран. Не можем да гадаем дали Движението ще издигне свой кандидат за поста с единствената цел да отклони няколкостотин хиляди гласа от Радев. Но не е изключено то да обяви подкрепа за Анастас Герджиков, който заяви, че „не е политик, не мисли и не говори като политик и очаква подкрепа от всички партии и български граждани“. Това послание само по себе си не казва нищо, освен че отрича политическото. Но изглежда умерено и би се приело добре от електората на ДПС, маргинализиран съзнателно през целия Преход от Доган и марионетната върхушка на етническата партия. За това помогнаха и останалите системни партии, които не застанаха очи в очи с проблемите на тази общност и не се опитаха да решат поне част от тях.

Месец и половина преди изборите

всички протестни формации декларират, че са узрели да направят крачката към съставянето на парламентарно мнозинство.

Според Кирил Петков и Асен Василев то трябва да е мнозинство на почтеността, макар че политиката е последно убежище за почтените, каквото и да означава за всеки това понятие. Христо Иванов заяви, че партньорствата в следващото Народно събрание ще се формират на базата на целите, и посочи ДБ като единствената формация, която може да гарантира съставянето на демократично мнозинство с ясни политически цели. Защото, по думите му, „политиката на мътни води… различни лични проекти, спасители, месии и други такива фигури – те доведоха България дотук“.

БСП претендират, че не са част от статуквото, и предупреждават, че без тях такова мнозинство не може да бъде създадено. От „Има такъв народ“ са сдържани, особено след оповестяването на резултати от социологически проучвания, които им отреждат трето или четвърто място в бъдещия парламент, а от ДПС говорят за „реформаторско мнозинство“ с надеждата, че могат да бъдат част от него. Само ГЕРБ очакват пореден провал в опитите за съставяне на кабинет, за да бъдат реабилитирани от обществото като партия, но вече без Бойко Борисов.

Официалната предизборна кампания за президентските и парламентарните избори още не е започнала, затова и всяка прогноза може да бъде спекулативна и погрешна. Въпросът е кой от участниците в надпреварата ще успее да запази самообладание и на кого задкулисието ще реши „да му скрои кюляф“. Пред бъдещото правителство и новия държавен глава обаче стоят големи предизвикателства, които изискват постигането на институционално съгласие в името на националните цели.

Заглавна снимка: © Светла Енчева