Пеевски 3.0. Поглъщането

Когато питонът бавно и методично поглъща някое голямо животно, той разтваря широко челюстите си. Също както олигархът Делян Пеевски поглъща политическото в България – с него и държавността, която институциите олицетворяват.

Пеевщината не е обикновена политическа техника – тя е modus absorbendi (начин на поглъщане), при който бива изсмуквано съдържанието на демокрацията и остава фасадата, докато реалната власт преминава в ръцете на задкулисието. Пеевщината налага своята воля чрез груба сила, но и чрез неизбежност – като тежест, която политическите партии носят дори когато се преструват, че я отхвърлят. 

Кръстникът ѝ продължи традицията, заложена от началото на Прехода от висши номенклатури на БКП и Държавна сигурност, но ще се прослави повече от тях, защото ѝ даде името си. Докато другите сключваха сделки в сянка, той превърна сянката в самата сделка. Докато предшествениците му дърпаха конците зад завесата, той доказа, че завесата изобщо не е нужна, след като излезе пред нея.

В хода на този процес едни партии отричат връзките си със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания, други се оправдават с „политическата реалност“, за да се обвържат. Накрая първите се примиряват с присъствието на ДП и се кооперират, а вторите пак излизат на протести със старите нови плакати „Вън Пеевски от властта“. 

Асимилацията

Делян Пеевски не нахлу във властта – той я асимилира, докато тя не заприлича на него във всичко: лица, действия, натиск. Тази седмица видяхме едно от многото (му) лица. За съдия в Конституционния съд (КС) ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ и пеевската партия ДПС – Ново начало избраха асистента по конституционно право в Софийския университет Орлин Колев, номиниран от ГЕРБ. Завършил право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и започнал кариерата си на преподавател в Академията на МВР, Колев спечели срещу подкрепения от утвърдени юристи и предложен от ПП–ДБ бивш съдия на България в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, за чиято компетентност и професионално развитие не съществуват съмнения – за разлика от Колев, чиято трудова биография е доста по-скромна. Въпреки това Грозев, известен и с работата си като адвокат по дела, свързани с човешките права, получи само 38 гласа – 36 от ПП–ДБ, 1 от ГЕРБ и 1 от „Величие“.

В пленарната зала обаче няколко депутати продължиха с кампанията срещу Йонко Грозев, започната в медиите от кръга на Пеевски, където в същото време беше рекламиран Орлин Колев и всичките му медийни изяви. Представен в парламента от Рая Назарян (ГЕРБ), за която също има спекулации за зависимости от Пеевски, Колев обяви, че „категорично не е обвързан с определени партии и личности“. От ПП–ДБ обаче посочиха, че в КС той ще обслужва интересите на Борисов и Пеевски, а Надежда Йорданова отбеляза, че страхът от Пеевски не е позволил на останалите партии да дадат дори един глас за: 

Бойко Борисов под натиска на Делян Пеевски зароби върховенството на правото за пореден път. 

Изборът на Орлин Колев е резултат не от правни аргументи и състезание от типа „най-добрият да спечели“, а от политическа аритметика – механика, в която качествата са на втори план, а лоялността и удобството за мнозинството са решаващи. Професионалното развитие на Колев до голяма степен повтаря нашествието на цяла плеяда възпитаници на ЮЗУ и на Академията на МВР в полето на правораздаването, като бившия главен прокурор Иван Гешев и настоящия (и.д.) Борислав Сарафов, друг конституционен съдия, като Анастас Анастасов, вече бившия председател на ВАС Георги Колев и още много прочули се юристи. Практика, утвърдена при управлението на ГЕРБ.

Амбицията на ДП е списъкът на тези въдворители на modus absorbendi – не и на върховенството на правото – да бъде продължен, за да продължи и подчинението на институциите. Едва ли някой приема за истина декларирания предварително отказ от номинации в регулаторите и съдебната власт от страна на Пеевски. 

С избора на Колев, а и на управителя на НЗОК Петко Стефановски, също подкрепен от ДПС – Ново начало, бе даден старт на „обновлението“ – 96 нови лица в перманентната власт. Край ще сложи най-трудният избор – за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората, за които е необходимо мнозинство от 160 гласа. Това е и голямата цел на modus absorbendi: да бъде възпроизведен досегашният модел, който пази върховенството на част от политическия елит и неговите икономически кръгове. Но до средата на годината – възможен хоризонт за правителството, обявен от лидера на ГЕРБ – най-вероятно парламентарната квота във ВСС няма да бъде избрана.

Дотук сметките показват, че в КС има (поне) двама конституционни съдии, лично благодарни на Пеевски, също и на Борисов – Десислава Атанасова и Орлин Колев, но и издигнатият от ПП–ДБ Белослав Белазелков получи същата подкрепа. 

Има ли изход?

През 2013–2014 г., когато бяха протестите срещу избора на Пеевски за председател на ДАНС, наложен от БСП и ДПС, към гневната градска десница се присъедини ГЕРБ. Падането на правителството „Орешарски“ изтласка Пеевски обратно в сенките тъкмо когато беше набрал сили за повторно излизане на светло след Тройната коалиция. Но не скъса мрежите му на влияние в съдебната система. И завърналата се на власт ГЕРБ с премиер Бойко Борисов се възползва от тях. 

След политическите турбуленции, започнали през 2021 г., през 2023 г. звездата на Пеевски отново изгря на сцената с „конституционно мнозинство“, очертало се като ключова стратегия на ПП–ДБ, обявена още преди изборите през април същата година от съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов. Целта беше да се постигне широко съгласие за конституционни реформи, които да ограничат влиянието на главния прокурор и да стабилизират съдебната власт. На теория това изискваше разширяване на подкрепата отвъд ПП–ДБ и ГЕРБ, което доведе до преговори и с ДПС.

Така след вота към парламентарното мнозинство на ПП–ДБ и ГЕРБ, разполагащи със 133 мандата, се притуриха и 36-те на все още единното ДПС. И Делян Пеевски влезе в роля, от която не е излязъл – на стожер на управлението и негов некоронован наставник. 

На практика обаче балансът на силите се измести – вместо ПП–ДБ да използват ДПС като инструмент за реформа, Пеевски използва „реформаторите“ като инструмент за завръщането си в политическия елит. Това беше видимо още в първите етапи – когато ПП–ДБ не просто толерираха Пеевски като част от процеса, а мълчаливо приеха неговата водеща роля. Докато коалицията с ГЕРБ беше представена като „неизбежен компромис“, съюзът с ДПС нанесе поражения, тъй като разми границите между реформатори и статукво.

Вместо инструмент за съдебна реформа, „конституционното мнозинство“ послужи на олигарха, който иззе инициативата, а ПП–ДБ се оказа в капана на реалността. Резултатът от онова 9-месечно управление е, че значителна част от конституционните промени бяха отменени от Конституционния съд, а то самото се разпадна при планираната правителствена ротация между ПП–ДБ и ГЕРБ. Впоследствие се оказа, че Пеевски е имал свои в кабинета, макар да бе декларирано, че няма да получи назначения. Разчитал е обаче да се снабди със своя квота в регулаторите и ВСС. 

Този път шансовете да си я осигури са значително по-големи – в политиката благотворителност не съществува. В настоящата ситуация Пеевски и гласовете на депутатите му (пак) се оказаха насъщни за управляващото мнозинство, заковало се на минимума от 121 гласа заради влизането на „Величие“. В противен случай правителството с мандата на ГЕРБ–СДС ще падне, обясняват задъхано някои анализатори, също и политици като Борисов: 

Изобщо не е стабилно правителството, как ще е стабилно? Диаметрално противоположни партии, които събрахме с най-важната цел – да приемем бюджета и еврозоната. Всеки може да клати лодката, както си иска.

Но работата е там, че дори депутатите от ДПС на Ахмед Доган, недоволни от назначения и с неудовлетворени докрай претенции, не искат да клатят тази лодка, защото после не е сигурно дали ще намерят място в нея. Също и другите партньори в управлението, като БСП и ИТН. А с Пеевски, както убеждават едни и същи пророци на ДП, кабинетът има шансове да изкара пълен мандат. Едва ли ще е пълен, но в парламента изглеждат готови да приемат бюджета за 2025 г. и да довършат назначенията. 

С гласувания вече бюджет Пеевски получи първия подарък за своята подкрепа от управляващите – с гласовете на ГЕРБ–СДС, ИТН, БСП и на неговата партия бе дадена зелена светлина на веригата държавни магазини за хранителни стоки с надценка до 10%. Поредната хранилка, чрез която с парите на данъкоплатците ще се купуват гласове и ще се финансират обръчи.

При толкова фрагментирана подкрепа в парламента договарянето става все по-трудно, а компромисите – по-големи. Единственият начин да се разпадне коалицията е Борисов да обяви изтеглянето на ГЕРБ. Самият той първоначално обяви хоризонт на кабинета „Желязков“ до влизането в еврозоната, т.е. не повече от година. После скъси наполовина – до излизането на конвергентните доклади през юни. Дотогава регулаторите най-вероятно ще бъдат обновени, но не и ВСС. Лидерът на ГЕРБ може и да изтегли партията си от мнозинството, ако не иска един доминиран от ДП Висш съдебен съвет да избере следващия главен прокурор и цялата власт да се концентрира в едни ръце.

Питонът не бърза, до половината ги е налапал. 

* Според една от легендите Лаокоон бил прорицател от Троя, който се опитвал да предупреди съгражданите си, че подаръкът от гърците (Троянският кон) е поредната хитрост на Одисей и ще обрече Троя на гибел. Докато един ден Лаокоон заедно с двамата си сина принасял жертва на Посейдон на брега на морето, от него изскочили две огромни змии и убили децата и бащата. После се скрили в храма на Атина и троянците решили, че това е знамение – Лаокоон не е прав за коня и боговете го наказват. Всички знаем какво става после с коня и с Троя. В статуята „Лаокоон и синовете му“ от Агесандър, Полидор и Атенодор от Родос е увековечена тъкмо тази борба на бащата да спаси децата си от змиите. – Б.р.