Гражданите на Пловдив и екипът на Общинска фондация „Пловдив 2019“ имат нещастието така очакваната 2019 година, в която за първи път български град е Европейска столица на културата, да съвпада с избори. В предстоящия понеделник, под натиска на местни политически сили,

в Общинския съвет на Пловдив ще се гласува предложение за отстраняването на артистичната директорка на Фондацията Светлана Куюмджиева.

Причината: събитие с ЛГБТ тематичност, финансирано със 7000 лв. от културната програма на ЕСК 2019. Явно страхът от „джендъра“ продължава да тресе държавата ни.

Склонен ли е обаче българинът – или в случая пловдивчанинът – да прогледне отвъд тези банални проблеми и да разбере, че става въпрос за организирано предизборно нахъсване? Че постепенно политически интереси завзеха и Столицата на културата? Че се води война не само с ЛГБТИ общността, ами и със съвременното изкуство? Все признаци на регрес за нашата традиционна балканска държава.

Не е ли време пловдивското артистично общество, като хомогенна група с обща цел, да защити титлата на града си и да се обедини около разбирането, че политически игри с културната програма са недопустими?

Ясно е какво ще постигнем, ако бъде отстранен артистичният директор точно сега. Нищо. А ще загубим и възможността впоследствие да търсим отговорност от екипа му. Само защото някой е решил да води предизборна кампания на гърба на културната сфера.

Всъщност донякъде съм щастлива да видя, че пак има интерес към Пловдив 2019 въпреки фалстарта на годината. Но докато вандали надраскаха стените на офиса на Фондацията, успявайки да изпишат правилно името на артистичната директорка, то председателят на групата на БСП в Общинския съвет Николай Радев не бе наясно с точната ѝ функция. „Искаме оставката на изпълнителния директор на Фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева и отговорност на Управителния съвет в лицето на кмета“, каза той.

Пет години не забелязах интерес от мнозинството в Общинския съвет към събитията от културната програма, но изведнъж намериха време да открият проблемна тема в нея, забравяйки, че

основната социална роля на изкуството е именно образование и разширяване на мирогледа, тоест съграждане.

Интересно ми е от кое културно изживяване се вълнуват общинските съветници. Кое събитие от програмата смятат за добър пример, след като посочват лошия? По какви критерии събитието на Фондация „Глас“ за 7000 лв. е така невъзможно за преглъщане на фона на куп неосъществени проекти като:
възстановяването на кино „Космос“;
идеята за зала за съвременно изкуство на стълбите на Каменица;
• детмаг „Снежанка“ да бъде готов за галерийно пространство за началото на 2019 г.;
• площад „Централен“ да е ремонтиран до пролетта на 2019 г.;
обособяването на пешеходна зона в Тютюневия град;
изграждането на новата сграда на Дружеството на пловдивските художници;
• и още много други.

Пловдивската културна общност в момента или мълчи, или е щедра на суперлативи във Facebook. И макар да има достатъчно основания за критики,

при опасността споменът за 2019 година в Пловдив да остане горчив, е важно да се намери общо съгласие

и да се припознае Фондацията като валиден административен орган на тази европейска инициатива. Както и да се защити културната ѝ програма от политически атаки.

Пловдив в момента се къпе в пролетно слънце. Берлинската стена гостува на Римския стадион, а престижната колекция от съвременно изкуство на „Дойче телеком“ с участието на артисти от Източна и Югоизточна Европа, включително България, може да се разгледа на 6 места в центъра на града. Изложбата показва, че въпреки всички различия художниците комуникират с общ език. Дано тя помогне да намерим отговор на въпроса как развихме такова недоволство и омраза един към друг и защо е време да започнем да се приемаме повече.

Заглавна снимка: © Лина Кривошиева

Лина Кривошиева

Лина Кривошиева

Фотожурналист. Kонструира истории чрез снимки, видео и текст (storytelling). Съавтор в Undaunted Project от 2470.media. Съосновател на Тоест, учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вдъхновява се от междучовешки отношения. Вярва, че реалността е по-сладка, комбинирана с магически реализъм.