Темата за европейските избори като единствена изява на пряко участие на гражданите във формирането и респективно в работата на европейските институции няма как да подмине големия въпрос: съществува ли европейско гражданско общество и европейска публична сфера? Дефинирането на тези понятия обаче би отнело твърде много време и място, запазено тук за обобщение на политическите дебати в кулминационната фаза от предизборната кампания за следващия Европейски парламент. Затова съвсем накратко.

Публичната сфера се възприема като социалното пространство, в което се изразяват различни мнения, обсъждат се проблеми от общ интерес и чрез комуникация, в която всеки може да участва, се търсят колективни решения. Или иначе казано, публичната сфера е онзи задължителен компонент, без който не би могло да просъществува което и да е общество, възприело и отстояващо демократичните ценности.

Къде обаче свършва националната публична сфера – тази, в която хората говорят на един език и в относителна степен споделят една идентичност поради факта, че са се родили в границите на една и съща държава; и къде започва европейската, като се има предвид, че освен граждани на държавата си сме и граждани на Европейския съюз? Едната сфера част ли е от другата? Има ли йерархия помежду им? Или пък конфликт?

Европейска публична сфера или Вавилон?

Съществува широк консенсус в подкрепа на тезата, че се наблюдава процес на европеизация на националните публични сфери на държавите членки вместо изграждане на същинска европейска публична сфера. Важна за европейската интеграция цел, чиято реализация минава както през медиите, така и през политиците и обществените институции.

За да се създаде европейска публична сфера, гражданите следва да имат много по-близък контакт с политическия живот на институциите на ЕС. Стъпки в тази посока, заложени в Лисабонския договор, бяха засилването на участието на националните парламенти и въвеждането на нова форма за директно влияние върху законодателния процес (и по-точно върху законодателната инициатива, съсредоточена в Европейската комисия) – т.нар. Европейска гражданска инициатива.

Друга такава идея, чиято евентуална реализация засега се отлага във времето, бе създаването на транснационална листa като контрапукт на „капсулираните“ национални листи. Опитът за сформирането на такава листа, чрез която част от „овакантените“ от Обединеното кралство места да бъдат разпределени между личности, избирани от всички граждани на ЕС, целеше именно стимулиране на интереса и мобилизиране на избирателите от отделните държави членки.

Същевременно през 2014 г. за пръв път бе осъществена друга подобна инициатива с потенциал да произведе усещането у избирателите, че имат думата при определянето не само на лицата на Европейския парламент, но и на основната фигура в Европейската комисия, наричана още „пазителката на договорите“. Като една от най-ярките изяви на т.нар. парламентаризация на ЕС през изминалите близо 70 години, през 2014 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер бе избран по системата Spitzenkandidat (водещ кандидат). Така европейският гласоподавател не само избира представители на националната партия, чиято програма и политическа линия подкрепя, но има предварително очакване кой и какъв ще е председателят на Европейската комисия, стига неговата партия да е част от най-голямото европейско политическо семейство в ЕП.

Кралят е мъртъв, да живее кралят!

Отстоявайки прилагането на тази система въпреки скептицизма на Франция и Германия, повечето европейски партии обявиха своите водещи кандидати няколко месеца преди провеждането на изборите в края на май т.г. Това са подкрепеният официално от ГЕРБ председател на ЕНП и бивш евродепутат Манфред Вебер, вицепрезидентът на настоящата ЕК и бивш министър на външните работи на Холандия Франс Тимерманс (С&Д), президентът на Алианса на консерваторите и реформистите на Европа Ян Захрадил (ЕКР), бившият каталунски вицепремиер и евродепутат Ориол Хункерас (Европейски свободен алианс). Останалите европейски семейства излъчиха по двама и повече водещи кандидати, като само АЛДЕ номинира девет души, в т.ч. настоящата еврокомисарка за конкуренцията Маргрете Вестагер, с чието име в последно време се асоциират солените глоби на Google, и Ги Верхофстат (бивш министър-председател на Белгия, лидер на АЛДЕ в ЕП и главен координатор на ЕП в преговорите за Брекзит). Европейската левица пък залага на словенката Виолета Томич – главен докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за правата на ЛГБТИ хората, и Нико Куе – испанец по народност, до неотдавна генерален секретар на стоманолеярите в белгийски профсъюз.

Тъй като не произтича от учредителните договори, процедурата Spitzenkandidat не задължава Европейския съвет в лицето на държавните и правителствените ръководители на членките на ЕС да издигне официално кандидатурата на онези водещи кандидати, чиято европейска политическа група е събрала най-много гласове на изборите. Тоест назначаването на Вебер за председател на ЕК не е императив. И в този ред на мисли шансовете на Тимерманс не бива да бъдат отписвани.

Евровизия за политически лозунг

Логично увличането на европейските граждани в процеса на (косвен) избор и легитимиране на председателя на ЕК не се изчерпва с представянето на водещите кандидати. Нужни са публични дебати между същите тези лица, които трябва да спечелят подкрепа не само от избирателите в държавите си, но и от широката европейска публика.

През 2014 г. водещите кандидати за настоящата ЕК взеха участие в общо 10 дебата в седмиците преди изборите, половината от които противопоставиха пряко двамата главни претенденти за поста – Жан-Клод Юнкер (ЕНП) и Мартин Шулц (ПЕС). Само едно от тези 10 събития – състоялият се на 15 май 2014 г. в пленарната зала в Брюксел телевизионен дебат, на който бяха поканени всички водещи кандидати – получи широко медийно отразяване, включително чрез предаване на живо с превод на всички 23 официални езика на ЕС.

Колаж от снимките на шестимата участници

Шестимата водещи кандидати, които ще участват в големия дебат на 15 май © Европейски парламент

И тази година датата на телевизионния дебат е същата. БНТ ще излъчи събитието на живо от 21:00 часа българско време, но освен по обществената телевизия, дебатът може да бъде гледан и онлайн в платформата на организаторите European Broadcasting Union. Той ще се състои на същото място, а шестимата участници, определени още от 4 април, са Нико Куе, Маргрете Вестагер, Ска Келер, Манфред Вебер, Ян Захрадил и Франс Тимерманс.

Тимерманс и Захрадил вече се изправиха един срещу друг в първия дебат на 29 април т.г. в Маастрихсткия университет в едноименния холандски град, където е подписан Договорът за ЕС. В този дебат взеха участие още Виолета Томич, Бас Айкхаут („Зелените“/ЕСА) и Ги Верхофстат. Общото впечатление от представянето на кандидатите обаче бе определено от една от малкото паневропейски медии Euraktiv като вяло, най-вече поради отсъствието на Вебер (чието извинение звучи несериозно, при положение че е знаел датата година по-рано) и липсата на по-съществена полемика.

Тимерманс и Вебер все пак успяха да загреят за големия дебат на 15 май, срещайки се във Флоренция две седмици по-рано на събитие, организирано от Европейския университетски институт. Към тях се присъединиха Ги Верхофстат и Ска Келер, или иначе казано, във Флоренция нямаше нито един представител на евроскептична или антиевропейска политическа сила, въпреки че поканата е била изпратена до всички партийни групи.

Европейски отговор на злоупотребите с лични данни и монополно влияние на американските технологични гиганти, като Google, Facebook, Amazon, недопускане политиката на хаоса на Тръмп да разклати допълнително ЕС и съсредоточаване на усилията в борбата с климатичните промени са част от темите, които кандидатите за председател на ЕК, от една страна, приоритизират, а от друга, не се разминават съществено в позициите си. Като най-силно е оценено от аудиторията на първия дебат представянето на Тимерманс (43%), следван от Айкхаут (36%), Верхофстат (9%), Захрадил (7%) и Томич (5%).

Базираният в Брюксел български журналист Георги Готев, който отрази флорентинския дебат (наречен „Състоянието на съюза“) за Euraktiv, също посочва Тимерманс като най-солиден участник, докато според него Вебер е заел по-скоро защитна позиция по време на втория дебат.

И четиримата водещи кандидати се обединиха около схващането, че е нужна институционална реформа, която да засили ролята на ЕК и ЕП за сметка на Съвета на ЕС. В тази връзка фаворитът за председателския пост в ЕК Манфред Вебер декларира намерението си да превърне всяко предложение на ЕП в законодателна инициатива. Верхофстат е на мнение, че пълната отговорност за бюджета на ЕС трябва да бъде в ръцете на ЕП. Също така той е човекът, който най-сериозно от всички е вдигнал мерника на технологичните компании и преди всичко на Facebook.

Дали отказвайки да посочи конкретни имена при споменаването на „някои други държави“ (наред с изрично назованите Унгария, Полша и Румъния, където върховенството на закона и гражданските права са в риск), Ска Келер е имала предвид и България, може би ще стане ясно на 15 май.

Произведено в България

Ден преди големия дебат в Брюксел, на 14 май, в предаването „Референдум“ ще се състои третият поред телевизионен дебат между българските кандидати за Европейския парламент. БНТ анонсира поредицата си от четири предизборни дебата като част от безплатните форми, организирани от обществената телевизия в месеца на кампанията, давайки възможност на всеки кандидат да изложи идеите и позициите си по най-важните от негова гледна точка европейски теми.

„Алфа Рисърч“ запита аудиторията на обществената медия дали сред кандидатите за ЕП има такива, които могат успешно да защитават националните интереси. Утвърдителен отговор според социологическата агенция са дали 63,5% от зрителите. Сондирани бяха мненията на българските гласоподаватели и относно качествата, които трябва да притежава един евродепутат, като най-силна подкрепа събраха честността (71,2%), политическият опит (41,1%) и амбициите (36,9%), следвани от родолюбието (33,1%), образоваността (29,2%), авторитета в обществото (23,3%) и добрата дипломация (20,8%). Благосъстоянието и добрата външност са посочени като важни според около 2% от анкетираните.

В първото издание на предизборния „Референдум“ на 30 април участие взеха трима водачи на листи – Костадин Костадинов (ПП „Възраждане“), Настимир Ананиев („Волт“) и Димитър Байрактаров („Презареди България“), както и Димитър Митев и Димитър Карбов, кандидати съответно от листата на КП „Движение Заедно“ и на КП „Патриоти за Валери Симеонов“ (НФСБ и „Средна европейска класа“). Социологическите проучвания не дават шансове на нито една от тези политически формации, част от които евроскептични, да излъчи български депутат в следващия ЕП. Пълният запис на дебата може да бъде гледан онлайн на сайта на БНТ.

Във второто предизборно издание на предаването от тази седмица възможност да се представят на българските избиратели отново имаха петима души – лица на партии и коалиции, намиращи се далеч под електоралния праг от 5,88%: Никола Апостолов от КП „Път на младите“ (НДСВ и ПП „Новото време“), проф. Боян Дуранкев ( „Коалиция за България“), арх. Емил Мечикян (коалиция „Възход“), д-р Георги Димов (ПП „Атака“) и Венета Маджистрели („Глас народен“). И този път основните въпроси, поставени пред участниците в дискусията, бяха свързани със сигурността и миграцията (бежанска криза, икономически мигранти, Дъблинско споразумение), доходите (минимална европейска заплата), европейските политики (оперативни програми, общата политика на ЕС за сигурност и отбрана), корупцията и злоупотребата с европейски средства (позиции относно Европейската прокуратура), националните каузи (двойни стандарти, пакетът „Мобилност I“, енергетика). Подобно на първия предизборен дебат, между някои от участниците се разрази непродуктивна конфронтация (преобладаващо междуличностна или идеологическа), в която бе въвлечена и водещата Добрина Чешмеджиева.

Важността на дебатите

За това какви позиции имат и как стоят на политическата сцена идеологически (уви, твърде рядко по някакъв друг начин) повечето лица, които са се устремили към политиката или вече са в нея, човек може да се ориентира доста лесно. Има ги социалните медии, представящи се за „дигитален площад“, има ги платените форми в повечето електронни и печатни медии и т.н.

Това обаче са солови изяви. Дебатите дават една по-различна перспектива и разкриват много повече за аргументацията и поведението на съответния политически субект. Ако искаме да имаме публична сфера (била тя и виртуална), усилието тези дебати да бъдат гледани и слушани, а след това коментирани обективно и критично, трябва да бъде направено. А решението не дали, а на кого си струва да се даде шанс да участва в европейската политика, трябва да бъде взето в оставащите дни до 26 май.

Заглавно изображение: © Max Pixel

Иглика Иванова

Иглика Иванова

Докторант в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с фокус върху теми като свободата на изразяване онлайн и медийната грамотност. Вярва в основните ценности на Европейския съюз, в постижимостта на мотото „Единство в многообразието“ и в индивидуалния и колективния човешки интелект.