Политиката в България. Кратък наръчник за чуждестранни журналисти

Read the article in English >>

Уважаеми чуждестранни журналисти,

Не е лесно човек да се ориентира в българския политически контекст, ако не го познава. Отстрани изглежда, че лявата партия в България и левият президент се борят срещу консервативното дяснонационалистическо правителство и срещу партията, представляваща етническите турци в страната. Както и срещу корупцията и главния прокурор, който пък също твърди, че се бори с корупцията. Отправна точка за разбиране на ситуацията е

Правило №1: В България нищо не е такова, каквото изглежда

ГЕРБ

Изглежда, че управляващата партия ГЕРБ е широка дясна консервативна организация от типа на западноевропейските християндемократически партии.

Лице на партията още от създаването ѝ обаче е настоящият премиер Бойко Борисов. Той не само е бил бодигард на Тодор Живков, бившия диктатор от времето на социализма, а и признава Живков за свой пример за подражание. Преди да стане бодигард, Борисов е учил в полицейската академия в Симеоново. Кандидатствал е за факултета „Държавна сигурност“, както се наричат тоталитарните тайни служби. Понеже не е приет там, е учил за пожарникар. След демократичните промени през 1989 г. отказва да напусне Българската комунистическа партия и затова се налага временно да излезе от системата на МВР.

Макар да претендира да е дясна партия, която се „бори с комунистите“, ГЕРБ не възразява срещу определени практики от времето на социализма. Партията се опитва да налага контрол върху икономическия живот, както и да национализира определени предприятия и цели сектори. Близкият до ГЕРБ главен прокурор Иван Гешев гледа на цялата приватизация като на престъпление и иска да я разследва.

Абревиатурата ГЕРБ означава „Граждани за европейско развитие на България“. В същото време обаче управлението на партията задълбочава енергийната зависимост на България от Русия и допуска разпространението на пропутинска и радикална религиозна антиевропейска пропаганда в страната. Също така оттегля закони (и ратификацията на Истанбулската конвенция) под натиска на тази пропаганда.

БСП

Изглежда, че Българската социалистическа партия е лява. В същото време БСП проявява признаци на ултраконсервативност и изпада във фундаменталистко-православен патос. Партията се обявява в защита на „традиционните“ и „православните“ ценности. Тя изигра значителна роля в кампанията против ратифицирането на Истанбулската конвенция. Налива масло и в кампаниите срещу Стратегията за детето и Закона за социалните услуги. Изказът на председателката ѝ е изпълнен с хомофобски и трансфобски патос. Настоящото управление на БСП иска България да се развива по модела на Русия на Путин – с неприемане на хомосексуалните и „затваряне на очите“ за домашното насилие.

Сергей Станишев, бивш председател на БСП, иска партията да прилича повече на западноевропейските си „сестри“. В същото време оглавяваното от него правителство предприе през 2008 г. една от най-радикалните десни икономически мерки в страната – въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите и печалбата.

БСП е наследница на БКП (Българската комунистическа партия), управлявала България в периода на тоталитаризма. В края на периода, през 1989 г., властта извършва мащабно етническо прочистване. Над 320 000 етнически турци са изселени в Турция, след като предишните години са принуждавани да сменят родните си имена с български. (През 70-те години насилствено се сменят имената и на българските помаци.)

30 години по-късно БСП не се е разкаяла за Възродителния процес, както е известен този период. А функционери на партията продължават да повтарят, че действията на тоталитарната власт са били „исторически правилни“.

ДПС

Движението за права и свободи е партията, за която гласува голяма част от етническите турци и помаци (и по-малка част от ромите) в България. Тя е член на либералното европейско политическо семейство. Партийните ѝ програми са образец за програма на либерална партия. В ДПС обаче няма нищо либерално. Структурата на партията е авторитарна и е подчинена на харизмата на почетния ѝ председател Ахмед Доган. Агент на Държавна сигурност по времето на социализма, Доган приписва т.нар. български етнически модел (тоест факта, че в България нямаше война като в бивша Югославия) на себе си.

В същото време ДПС не полага усилия етническите малцинства в страната да станат пълноценна част от социалния живот, а засилва тяхната капсулираност. Избирателите на ДПС вярват, че само тази партия може да ги защити от мнозинството на етническите българи, което ги мрази. Това тяхно убеждение се подсилва от националистическите партии, както и от силната антитурска идеология в страната, пропагандирана още от училище. По този начин обаче те стават не защитени, а експлоатирани от ДПС.

Имайки твърд електорат и използвайки похвати и мрежи от тоталитарната Държавна сигурност, ДПС успява да е фактор във властта дори когато формално не е на власт. Пред симпатизанти Ахмед Доган беше казал: „Аз разпределям порциите на властта.“ Поне в това отношение може да му вярваме. Този факт засилва антитурските настроения у нас, въпреки че голяма част от възползващите се от неформалните мрежи за разпределяне на власт, пари и влияние са етнически българи. Включително приближеният до Доган Делян Пеевски, който – къде явно, къде недотам – държи значителна част от медиите в България, както и немалко бизнеси.

Националистите

Обикновено националистическите партии, претендиращи да защитават етническото мнозинство в една страна, са крайнодесни. В България обаче това не може да се каже еднозначно. По-скоро и ГЕРБ, и БСП си имат „свои“ националисти, които им стават коалиционни партньори при необходимост.

До неотдавна БСП разчиташе на пропутинската „Атака“, но партията загуби аурата си, подкрепяйки правителството на Пламен Орешарски. Преди седем години имаше масови протести срещу това правителство поради опита Делян Пеевски от ДПС да бъде сложен начело на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). И електоратът на „Атака“ разбра, че партията и „вождът“ ѝ Волен Сидеров на практика не са против ДПС, въпреки ултранационалистическия си патос. Но на хоризонта се задава друга пропутинска партия – „Възраждане“, – която да заеме ролята на „Атака“.

ГЕРБ разчита на ВМРО и НФСБ, които сега са в коалицията „Обединени патриоти“. „Патриотите“ претендират да са десни, въпреки че председателят на ВМРО Красимир Каракачанов е бил агент на комунистическата Държавна сигурност. Но и те не се противопоставят на зависимостта на управлението на ГЕРБ от ДПС.

Изобщо, ДПС и националистите са като героя на Чарли Чаплин и хлапето от едноименния филм на британския комик. Едните „трошат прозорци“ (създават впечатление за опасност), другите „поправят“ (тоест мобилизират електората). Националистите са „хлапето“.

Националистическите партии в България са декларативно антитурски, но още по-силен е антиромският им патос. Немалка част от ромското малцинство в България е държано в крайна бедност. И – парадоксално – има роми и дори цели ромски избирателни секции, които гласуват например за ВМРО. Защото са им дадени пари, за да гласуват, и/или защото им се обещава, че единствените им жилища няма да бъдат съборени. Въпреки това националистите все успяват да раздухат някой и друг „етнически конфликт“, последствие от който е поредното събаряне на ромски къщи.

Главният прокурор

За първи път на масови протести в България се иска и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Изглежда, че главният прокурор се бори с престъпността. А всъщност осъществява политически и икономически натиск върху неудобните. Това се дължи на проблем, заложен в Конституцията, според която над главния прокурор не стои никой. Или както се беше изразил бившият главен прокурор Иван Татарчев: „Над мен е само Бог.“ И макар според Конституционния съд да няма проблем който и да е прокурор да разследва главния, на практика това няма как да стане, защото прокурорът ще е принуден да работи в система, в която всички са подчинени на главния прокурор.

И предишни главни прокурори са злоупотребявали с властта си, но настоящият прави това по твърде видим и агресивен начин, което катализира протести срещу него отвъд тесния слой критични юристи, противопоставящи се на предишните главни прокурори.

Президентът

Немалко чуждестранни медии поддържат тезата, че настоящите протести в България са в защита на президента. Настоящият президент, който е в конфликт с правителството и с главния прокурор, по-скоро се възползва от протестите. Излъчен от БСП, той е президент в опозиция и е заплашван, подлаган на натиск и унижаван от главния прокурор. И без да е в опозиция, всеки президент в България смята, че президентската институция трябва да има по-големи правомощия от заложените в закона. Румен Радев не е изключение в това отношение.

„Демократична България“

Настоящите протести не бяха катализирани нито от президента, нито от БСП, а от представители на малка извънпарламентарна партия, наречена „Да, България“. Тя, заедно с ДСБ („Демократи за силна България“) и „Зелено движение“, съставляват коалицията „Демократична България“.

Преди няколко седмици активисти на „Да, България“, начело с председателя ѝ (и бивш правосъден министър) Христо Иванов, показаха каква е зависимостта на властта от ДПС. Те се опитаха да акостират с лодка на плаж до лятната резиденция на Ахмед Доган, който би трябвало да е държавна собственост, но до него няма достъп. И бяха спрени от гардове на Националната служба за охрана, които нито се представиха, нито имат законово основание да са там. Именно този акт сложи началото на протестите.

Къде в политическия спектър се намира „Демократична България“? Трудно е да се каже. ДСБ има идентичност на дясна, консервативна, християндемократическа партия. „Зелено движение“ е зелена партия, макар и не толкова лява, колкото европейските ѝ зелени посестрими. „Да, България“ предпочита да не се позиционира и да акцентира, че се бори срещу корупцията.

Борбата с корупцията и желанието за съдебна реформа обединява „Демократична България“, но в други отношения партиите в нея са доста различни. Единствената от тях, която се застъпва за права на малцинствата (на етническите, на ЛГБТИ хората и т.н.), е „Зелено движение“. По тези въпроси ДСБ заема по-скоро патриотично-консервативна позиция (макар и не националистическа). А „Да, България“ е принципно за правата на малцинствата, но се страхува, че говоренето по такива теми може да доведе до отлив от и без това немногото ѝ избиратели. Така че заема пасивна позиция.

Има ли в България електорално значим политически субект, който действително се застъпва за правата на малцинствата? Не.

Протести и дежавю

Настоящите протести са своеобразно продължение на протестите против правителството на Пламен Орешарски отпреди 7 години. И в двата случая са против управление, неспособно да се еманципира от зависимостта си от ДПС. Само че през 2013–2014 г. управлението беше на БСП, а днес е на ГЕРБ.

Забавно е да се наблюдава огледалното поведение на двете партии, съвпадащо дори и в лозунгите. Докато преди БСП скандираха „Единство!“, а ГЕРБ – „Оставка!“, днес е обратното. Онези, срещу които беше насочен предишният протест, са част от настоящия (с изключение на ДПС), заедно с новите националисти от „Възраждане“. И макар в основата на протеста сега да са усилията на „Да, България“, няма гаранция, че коалицията „Демократична България“ ще бъде печелившата от протестите, а няма да бъде използвана, за да дойдат други на власт.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков