Портрет 2024–25

Бързат влаковете на вечността, пак ще се напълнят,
на миналото кръвоизливът започва да струи през
шевовете на пролетните дрехи, излъчва се от саковете,
този седефен блясък, начало на прибирането, тръгнали
се запознахме, пренасяхме книги, книгите ставаха на прах,
който дишахме, искаш ли да бъдеш моята утрешна жена,
ми каза ти, но сега почакай, сега е път, бързоструен път назад,
а аз исках поне да се страхуваш, да сядаш на липсващ стол,
розовата ти плът гротескно и странно да се изкачва
по двата ската на сгънат покрив, разкъсан от настояще,
да си най-уплашеният човек, изведнъж се чуха гласове,
лъжем ли, подхванаха едни, о, как лъжем, отвърнаха други,
над вечерта надвисна мръсен въздух, насред океана
продължаваха да се строят острови, неофашистите биеха
самотно животно, футболистите пиеха мате, такава е
вечността, всички бързахме, насядали в гръбнака ѝ –
безсмъртен и скован, а после вкупом се закашляхме,
виждахме приглушеното си отражение, както и четката
на непознат художник как се опитва да рисува
върху нашите портрети, да наслагва маслени бои,
но ние много мърдахме, местехме се все повече.

Мария Калинова

Мария Калинова е авторка на книгите с поезия „Окото“ (2004), „Подножието на вечерята“ (2008), „Слънце-техника“ (2024), както и на изследванията „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012), „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата, философията“ (2018, написана в съавторство с Васил Видински и Камелия Спасова), „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“ (2020). Преподавател по теория на литературата в Софийския университет и член на редколегията на „Литературен вестник“. За поезията си е носителка на наградите „Веселин Ханчев“ (2003), „Годишната награда на Академия Liber“ (2009), „Иван Николов“ (2009, награда за млад автор), „Владимир Башев“ (2010), „Перото“ (2024). Нейни текстове са превеждани на английски, немски, испански, гръцки и хърватски език.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.