Прегрупиране. Гербодепесарщина

След седмица 49-тият парламент излиза в дълга предизборна ваканция. Край на комисиите за Нотариуса, за митниците, за „Боташ“ и „Турски поток“. Край на абсурдния вот на недоверие срещу служебен кабинет и на канонадите от парламентарната трибуна. 

В български условия да се оставя парламентът да работи при служебно правителство и насрочени избори е решение единствено от полза за кампаниите на партиите, не и за обществото, което плаща милиони за рекламното им време. Съгласно приетата през декември м.г. шеста поправка на Конституцията Народното събрание не се разпуска при предсрочни избори и служебно управление, а се оставя да работи до конституирането на ново след изборите. Така данъкоплатците продължават да издържат един неработещ парламент. 

Симулация на парламентаризъм

От януари насам народните представители симулират дейност и дори не направиха формално усилие да преодолеят напрежението в управляващото мнозинство, за да изпълнят ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Става въпрос за закъснелите закони за личния фалит, за защитата на лицата, подаващи сигнали, за процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, за Пътната карта за климатична неутралност. Тази несвършена работа отлага за неопределено време втория транш от средствата по ПВУ – около 1,4 млрд. лв., ключови за България. С тях се отлагат и останалите два транша по Плана. 

Няма да бъдат приети и други два законопроекта, преминали през обществено обсъждане – за съдебната власт и за еврото. Депутатите запълват работното си време с парламентарен контрол и спорове пред полупразна зала. Отделиха повече време и енергия, за да поставят кадър на ГЕРБ начело на НЗОК, която разпределя над 8 млрд. лв. тази година. На сленга на ГЕРБ ситуацията може да се преведе и така: „В това белотче Бойко Борисов цака!“

Историята с управата на Здравната каса заслужава припомняне поради поуките, които носи. Преди близо пет месеца избраното малко преди това ръководство на НЗОК в лицето на номинирания от ПП–ДБ управител Станимир Михайлов и заместника му Момчил Мавров, издигнат от ГЕРБ, беше принудено от сглобката да подаде оставка. През всички тези пет месеца парламентът не намери време да оправи кашата, която забърка. Оставките „висяха“ в парламента, нови кандидатури нямаше. И ГЕРБ и ДПС се възползваха. „Техният“ човек Мавров оттегли оставката си ден преди точката за избор на управител на НЗОК да бъде включена в дневния ред, а впоследствие беше избран за шеф на Касата с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Михайлов също се опита да изтегли оставката си в деня на избора, но действията му бяха блокирани от парламентарни мушингии. И се стигна до гласуването ѝ. 

Така по-силната сглобка в сглобката – на ГЕРБ и ДПС – осъществи операцията по овладяване на НЗОК, от която зависи финансирането на близо 350-те болници в България.

Но депутатите игнорираха избора на омбудсман и негов заместник, макар че институцията застъпник на човешките права и пазител на обществения интерес е без ръководство. Настоящата омбудсманка Диана Ковачева ще смени Йонко Грозев като съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да остане извън кръга на възможни номинации за служебен премиер.

Всичко е постарому

В държавата всичко е постарому, а значи по гербодепесарски – 110-те в регулаторите, контролните органи и съдебната система, които отдавна трябваше да бъдат сменени, останаха по местата си. „Играта продължава – прегрупираме се“, както казал миналата пролет Борислав Сарафов на началника си, тогавашния главен прокурор Иван Гешев. После първият „временно“ зае креслото на втория и вероятно ще остане необезпокояван в него още поне година като временно изпълняващ функциите главен прокурор. 

Извършените от кабинета на ПП–ДБ и Николай Денков назначения се заменят с кадри на ГЕРБ, ДПС и посочени от президентския кръг, защото президентът може да няма (още) партия, но има съветници, кабинет в сянка и политически амбиции XXXL размер. В настоящия служебен кабинет „негови“ са поне четирима министри: на иновациите – Росен Карадимов, който беше вкаран в държавната Българска банка за развитие от президентския служебен кабинет „Донев 1“, на туризма – Евтим Милошев, на културата – Найден Тодоров, на външните работи – Стефан Димитров.

Последният по всяка вероятност ще бъде изтеглен (за да поеме поста, той прекъсна мандата си на посланик в Черна гора, където го изпрати първото служебно правителство на Гълъб Донев). Димитров се провали още при първия си тест като външен министър, след като е бил неоткриваем по време на удара на Иран срещу Израел, а впоследствие се опитал да отклони среща с американския помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О’Брайън. За да бъде запазен балансът, служебният премиер Главчев предлага смяна на министъра на земеделието Кирил Вътев с Георги Тахов, който оглавява Държавен фонд „Земеделие“ още от служебния кабинет на президента. 

Интригата обаче се заплита, тъй като номинираният за нов външен министър Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ, оттегли кандидатурата си, след като президентът Румен Радев отказал да я утвърди. Държавният глава настоял за нова номинация – изглежда, е подразнен не от партийната принадлежност на Митов, иначе трябваше да не одобри и други членове на кабинета, а от неговите недвусмислени прозападни позиции и подкрепа за Украйна. Така, въпреки изразените съмнения в способностите на настоящия външен министър да отстоява точно такива позиции, той засега запазва поста. Стефан Димитров е реплика на един друг първи дипломат, какъвто имаше България по време на коалиционното правителство на Кирил Петков – Теодора Генчовска. По това време България имаше две външни политики. 

Удобствата на не-коалициите

Докато се развива сюжетът с евентуалната смяна на външния министър, парламент и служебно управление започнаха да прехвърлят за пореден път горещи картофи на следващите управляващи – които и да са те. Депутатите отложиха с една година либерализацията на електроенергийния пазар и така реформата, която трябваше да се осъществи още преди десет години, отново е стопирана. Отварянето на пазара означаваше затваряне на въглищните централи, тъй като няма да има кой да купува скъпия им ток. В същото време бившият кабинет на ПП–ДБ и Народното събрание гарантираха, че централите ще работят до 2038 г. 

Но преди да го решат депутатите, правителството на Николай Денков също демонстрира нежелание да се заминава с либерализацията, като не гласува нито програмата за нея, нито наредбите. Вероятно са смятали да прехвърлят проблема към следващото правителство с премиер Мария Габриел от ГЕРБ, чийто ред така и не дойде. Отлагането на либерализацията отлага и изработването на механизъм за защита на енергийно бедните и уязвими потребители с една година – също тема, към която политиците не проявяват чувствителност, въпреки че в категорията „енергийно бедни“ вероятно попадат поне десет пъти повече хора от подпомаганите сега с енергийни помощи над 240 000.

А политиците продължават да се възползват от удобствата на не-коалицията. В развитите демокрации не се договарят властови конструкции като местните, при които не се подписва коалиционно споразумение, а партийните лидери се договарят на закрити врата и едва след като градежът се разтури, обществото научава кой чий е бил. Но тук са Балканите, това е България, а в България, както обичаме да казваме, „всичко е възможно“ – освен невъзможният прогрес.