Президент на всички българи. Парламентарно представен

Всички обичат Румен Радев. Или почти всички. В навечерието на почти безалтернативните президентски избори изглежда, че настоящият държавен глава ще спечели втория си мандат по-лесно от игра на белот.

Срещу него ще играе съперникът му от партия ГЕРБ (негови противници) – „няма да е политическа фигура и ще е мъж“. „Демократична България“ (негови съмишленици) също ще издигнат кандидат – недотам категорично, макар да е „eстествено“ според съпредседателя на ДБ Христо Иванов.

Почти всички парламентарно представени политически сили подкрепят Радев:

партията победител на последните парламентарни избори „Има такъв народ“; партията, издигнала Радев за първия му мандат на държавен глава – БСП; и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, чиито създатели дължат парламентарното си представителство на протестите, избухнали заради нахлуването на прокуратурата в президентската институция. Но припознаването на най-рейтинговия политик Румен Радев като техен кандидат не им стигна за сглобяване на правителство. Не стигна да възродят и духа на парламентаризма и правовата държава за краткия живот на два парламента.

ДПС ще се затрудни кому да прелее избиратели. Дори Движението публично да призове електората си „да гласува по съвест“, тайно дава знак кого да подкрепи. Не биха застанали зад Румен Радев, не и след произнесената пред камерите реплика на президента към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ „Коя е Вашата родина майка?!“. Но не е и невъзможно – помним политическото театро между ДПС и „Атака“.

Репликата изигра своята роля и за двете страни –

консолидира и втвърди електората на ДПС, които търпят спад на гласове на изборите в последните години, и патриотизира подкрепата за Радев в две посоки – от националистично настроени избиратели и от либерали и десни, чиито анти-ДПС възгледи се формират от влиянието на задкулисието и т.нар. „сарайски модел“. Не на последно място, показа, че Кирил Петков се ползва с безпрекословната подкрепа на президента, назначил го за служебен министър – репликата се появи като реакция на въпрос на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ за канадското гражданство на Петков. (Въпрос, по който нито Конституционният съд се е произнесъл все още, нито Петков е огласил съдържанието на документа, изпратен от Отава в Посолството в Румъния от коя дата не е канадски гражданин, нито МВнР е съобщило резултатите от обещаната през август проверка по случая.)

Разбира се, винаги съществува вариант ДПС да играят със „сламен тандем“, както беше един-единствен път – през 2016 г., с кандидат-президентската двойка Пламен Орешарски и Данаил Папазов. (Първият беше премиер в кабинета на БСП–ДПС през 2013–2014 г., а вторият – бивш шеф на Пристанище „Варна“, чиито деца станаха първоначално собственици на ТЕЦ „Варна“, а впоследствие срещу 3500 лв. мажоритарният дял във фирмата им „Сигда“ беше придобит от Ахмед Доган.) Тези дни депутатът Хамид Хамид подметна, че Движението може и да издигне свой кандидат.

Какво се случва с партиите, обещаващи промяна

Бъдещият политически проект, в който замесват имената на поне трима от служебните министри – Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков, обсебва публичния интерес още преди да се е пръкнал официално. Намеците, че ще продължат да правят „нещо, което да помогне на България“ и след министерстването си; индиректната подкрепа, която идва от страна на президента Румен Радев; социологически проучвания, доказващи високия им рейтинг; политологически и журналистически коментари, създаващи нови очаквания – всичко това балонизира надеждите за още едни спасители.

Ентусиазмът за новия проект расте толкова, че дори изчисляват гласовете за „нероден Петко“ през тези над 100 000 членове на Facebook групата, която иска Кирил Петков за министър-председател. Потенциално всички политически сили са застрашени от тази бъдеща формация поради нейната идеологическа аморфност. В действителност слуховете за нея са повече от безспорната информация, но това пък допринася за експоненциални надежди.

Засегнати в най-голяма степен ще са политически сили, които нямат обособени твърди ядра

или са сплавени от общи противодействия – като „Изправи се БГ! Ние идваме!“, чийто разпад продължава с учреденото на 2 септември „Ние идваме“ – сдружението, в което се отдели „Отровното трио“ и други познати и недотам познати лица. Но в действителност започна по-рано с неприязънта и охладняването, възникнали между отделните лица. Разбира се, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян не потвърждават раздялата с Мая Манолова и Татяна Дончева, част от ИБГНИ, но търсят политическо взаимодействие с формацията на Петков–Василев за предстоящите парламентарни избори – затова са и НПО.

Скандалът с „500К“ само задълбочи разрива, който и без това тлееше под повърхността. Той бе разпален от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, чиито депутати обявиха опит за рейдване на техни депутати от страна на Татяна Дончева в името на подкрепа за трето правителство – срещу сума от половин милион. Самата Дончева отрече и обеща да потърси отговорност за тези твърдения. А председателката на парламента Ива Митева, също от ИТН, нажежи още скандала, твърдейки, че в 45-тото НС Дончева се опитала да кадрува, предлагайки някои назначения. (Самата Митева беше наречена преди време „болонка“ от депутатката от ИБГНИ.)

Само преди шест месеца тези две сили – ИТН и платформата, обединила „Изправи се.БГ“ на Манолова, „Отровното трио“, „Движение 21“ на Дончева, ВОЛТ на Настимир Ананиев и дори изпаднали от ГЕРБ и екипа на Бареков (като Светослав Трайков) – излъчваха чудесно разбирателство. Сподвижници на президента Радев. Социолози откриха сходства в електоралната им база.

Днес са озъбени едни срещу други – а въпросът е кой ще глътне избирателите на следващия вот.

Предвид очаквания разпад на ИБГНИ, Дончева и Манолова не могат да преговарят и с прапартията, от която са произлезли като политици – БСП. Известна е пропастта от неприязън между Манолова и лидерката на социалистите Корнелия Нинова. Дончева също е нежелан партньор за „Позитано“ 20 след провала на преговорите за съвместно явяване на изборите на 11 юли т.г. Тогава Нинова съобщи, че адвокатката е имала несъразмерни за участието на партията си претенции, вкл. и да бъде съпредседателка заедно с Нинова на коалицията, в която са още шест партии.

Дончева и Манолова едва ли ще бъдат приети за партньори от Кирил Петков и Асен Василев, макар да бяха ревностни привърженички на идеята целият служебен кабинет на президента да бъде назначен. Със своята политическа девственост двамата възпитаници на „Харвард“ ще се стремят да привлекат максимален брой гласове, но без да влизат в чужди обувки – и няма да станат ракети носители на лица, поизхабени в политиката на Прехода.

ИТН и другата политическа сила, от която се очакваше промяна – „Демократична България“, също ще изгубят избиратели.

Пораженията за партията на Слави Трифонов ще дойдат както от новия проект, така и заради неумението на ИТН да реализира управленски партньорства, липсата на диалогичност и съмнителните качества на някои личности, издигнати за министри в двата им кабинета.

За ДБ появата на конкурентна формация на Петков–Василев е удар – и ходене по тънък лед при евентуални преговори за партньорство. Това, с което ще бъде запомнено обединението на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ в двата парламента, е, че отстоя последователна позиция при мандатите за съставяне на кабинет – макар че можеше да произнесе още в началото искането си за „коалиция“. По отношение на актуализацията на бюджета, отключила див предизборен популизъм, ДБ действа внимателно. Настоява да се прецизира разходната част и не пита много за инфлацията, внимавайки да не влезе в конфликт с Василев и Петков, на които гледа като на бъдещи политически партньори – след като не успя(ва) да ги привлече в листите си. Въпреки призиви, които идват от десни среди, да не се повтарят стари грешки, които да доведат до ново разцепление на дясното.

В действителност обаче никой не може да определи ляв или десен ще е новият политически проект,

тъй като няма нито първични, нито вторични идеологически белези. Фактът, че Кирил Петков и Асен Василев са направили прощъпалник в политиката през „Да, България“, не означава, че са десни. Нито фактът, че са назначени от президент, избран от ляво политическо семейство, значи, че са леви. Впрочем един бивш министър, бивш кандидат-премиер и мениджър – Николай Василев, определи Асен Василев като „ултрапопулист“; затова не е искал да бъде в проектокабинета на ИТН.

И БСП с твърдото ядро няма да бъде пощадена от бъдещата формация. На няколко пъти нейни депутати публично сигнализираха, че новият проект се опитва да краде хора на социалистите. Вероятно така президентският екип разбира широката платформа, която да акумулира гражданска енергия – центристко-десни лица за водачи и леви зад тях. Партийният headhunting обаче създава поредно напрежение между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2.

Само по една тема всички парламентарно представени политически сили са единни – и това е

мълчанието и липсата на политическа активност за ваксинациите срещу COVID-19.

Всички те вкупом, заедно с президента, не проявяват такава – както впрочем и министрите-със-суперлативите Кирил Петков и Асен Василев. Президентът Радев, вероятно повлиян от коментари в социалните мрежи, ни в клин, ни в ръкав преди време подхвърли, че се е ваксинирал – и толкоз. Ако някои от тях говорят, все пак гледат да не го правят на висок глас, а някак между другото – причината, която няма да кажат гласно, е, че по-голямата част от българите не са ваксинирани и отхвърлят идеята за това. С призивите си биха отблъснали евентуални избиратели. ИТН отиде още по-далече, като настоя да се запише в Закона за здравето, че ваксинацията срещу COVID-19 e „препоръчителна и има изцяло доброволен характер“.

Насред тоя вълнолом стърчат Борисов и ГЕРБ, които създават измамното усещане, че са единствените носители на разум и стабилност.

Президент със „своя“ партия

В тази ситуация потенциалните шансове на неродената политическа сила на Кирил Петков и Асен Василев растат. Ако успеят да прескочат 4-процентовата бариера, ще се увеличи ограниченият иначе инструментариум, с който по Конституция разполага президентът за въздействие върху политическата класа и решения в парламентарната република. Още повече, ако новата формация участва и в бъдещ кабинет. Пъпната връв с президента не може да бъде скрита – макар политическата биография на Петков и Василев да започна в „Да, България“, с която се разделиха преди четири години, звездата им изгря сега и те не биха склонили да споделят успеха си с друг.

Това не би се отразило добре на бездруго ниското качество на българската демокрация, независимо от високото одобрение, с което се ползва сега Румен Радев. Това ще е вторият и последен мандат на президента, което означава, че теоретично някои от проявените в първия задръжки от различно естество може да отпаднат. Хипотетично, не и нереално е

чрез бъдещата партия и участието ѝ в редовно правителство Радев да се опита да кадрува в регулатори и изпълнителна власт

извън отредените президентски квоти. (Поради изтекли мандати предстои подмяна на членове на Комисията за финансов надзор и Комисията за енергийно и водно регулиране, на гуверньор и подуправители на БНБ, на членове на Конституционния съд, на председател на Върховния касационен съд.)

Тези процеси биха приближили България повече до една управляема демокрация от руски тип, отколкото до развитите европейски демокрации с тяхното ясно разделение на властите. Властта е особено голямо изкушение и няма нищо общо със строгата военна йерархия, при която един генерал управлява офицери и войници. Президент е имал партия след края на мандата си – примерът с Георги Първанов и бързо залязлата АБВ. Но държавен глава не е създавал партия паралелно с упражняването на президентските си правомощия. (Има такива примери, но в Русия и в бивши съветски републики.)

България е в безпрецедентна ситуация –

пети месец управлява служебен кабинет и това президентско управление ще продължи още три месеца. А президентът се еманципира от БСП, на която дължи първия си мандат – но няма нищо против гласовете отляво за избора си и от „съчинението по картина на Решетников“ (по Даниел Смилов), за да се опита да спечели още на първия тур. Също и да придобие повече власт извън законовата, докато е президент. Чрез лица като Кирил Петков и Асен Василев може да разчита и на гласовете на либерални и модерни хора, независимо от позицията му за Истанбулската конвенция.

Впрочем не е публично известно какво мислят за този документ и двамата служебни министри…

Заглавна снимка: parliament.bg