Президентът Радев се качва на сцената

Президентът Румен Радев се превръща в централна фигура в българската политика.

Този процес няма да стихне, не и докато политическите сили са в турбуленциите на „взел мандат – върнал мандат“ и предстоящо служебно правителство. За първи път служебен кабинет в България ще е в толкова сложна ситуация: геополитическа – заради напрежението между Украйна, Русия и НАТО, и здравна. Като черноморска държава и член на Алианса България вече изпитва ефектите от създалата се обстановка и евентуална политическа нестабилност би отслабила не само нейните позиции.

Впрочем Конституцията отрежда големи правомощия на президента като върховен главнокомандващ – той може „да обяви положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава“. Парламентът обаче се свиква незабавно на заседание, за да се произнесе по решението. Военните анализатори не предвиждат да се стигне до въоръжен конфликт в Черно море, но въпреки това реториката и напрежението не спадат.

Освен това на служебния кабинет ще му се наложи да управлява здравните и икономическите измерения на кризата от COVID-19, ще организира и парламентарни избори по съвсем нови правила – изцяло машинно гласуване в секции с над 300 души, откриване на неограничен брой секции в страни извън ЕС, видеонаблюдение при броенето на резултатите. Подобно предизвикателство ще затрудни всяко управление. Наред с това на държавния глава бе делегирано и голямо правомощие – да назначава 15-те членове на Централната избирателна комисия, досега работа на парламента. ЦИК ще се състои от представители на т.нар. стари партии (ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС) и на новите формации („Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“). Отпадат представителите на ВМРО („Обединени патриоти“). Според огласеното в пленарната зала вероятното разпределение ще бъде четирима от членовете да са на ГЕРБ, по трима от ИТН и БСП, по двама от „Демократична България“ и ДПС, а един – на „Изправи се! Мутри вън!“.

Така на практика в ръцете на държавния глава са и сиренето, и ножът.

Предизборна кампания със служебен кабинет

Каквото и да извърши вторият служебен кабинет на Радев, ще се пише на сметката на държавния глава. Ако се провали, негативите ще повлияят на президентския вот наесен, където той играе за втори мандат. Ако успее, овациите ще са пак за него.

Служебното правителство в действителност ще е най-ударната част от предизборната кампания на Радев за втори президентски мандат, която бездруго започна необичайно рано – още от протестите миналото лято. След като първите две политически сили ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“ решиха да върнат мандатите за съставяне на правителство, Румен Радев съобщи, че на 5 май ще връчи третия мандат на третата на изборите – БСП. Същата, на която дължи поста си, същата, която ще работи и за повторното му преизбиране – под шапката на инициативен комитет. Фактът, че президентът избра БСП, след като при третия мандат Конституцията му дава възможност да посочи когото си иска, показва, че ще разчита за кампанията си на системна партия. Отговорът от „Позитано“ 20 ще дойде преди връчването на мандата – още на 1 май, когато Националният съвет на партията ще се събере след традиционната манифестация, за да вземе решение.

Труден избор. От една страна, БСП не иска да откаже правителство – след толкова години извън властта (едната година управление на кабинета „Орешарски“ са по-скоро позор, отколкото слава) въпрос на чест е да покаже, че още я бива… От друга страна, рискът от погрешни ходове, неудачни министри и премиер Корнелия Нинова също не е за подценяване. Разумното политическо заключение би било, че не си струва да се хаби енергия. С близо 50% по-малко гласове на 4 април спрямо изборите през 2017 г., БСП се оказа най-големият губещ от политическите играчи и няма нужда от нов скорошен провал.

Разбира се, хипотеза за правителство на социалистите е възможна само при подкрепата на „плаващото мнозинство“ – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Първите две са казали, че няма да подкрепят партии на статуквото. А в едно отношение Нинова е била винаги последователна и принципна – без коалиция с ГЕРБ, за каквато работеше част от вътрешнопартийната опозиция. ДПС си остави вратичка с уклончивото изявление, че партията с третия мандат би могла да потърси съгласие за конкретни политики в парламента. Колко от 165-тимата от анти-ГЕРБ мнозинството биха застанали зад пакет политики, без да търгуват подкрепата си за всяка поотделно?

Галопиращо законотворчество

Но така ще бъде отрязан пътят за служебно правителство, което президентът грижливо и предпазливо подготвя след изборите. Оглежда ги от всички страни, за да не бъде обвинен в зависимост от една или друга партия или от някой олигарх – помним онази реплика на Божков как „Шиши“ редил първия служебен кабинет на Радев. А и да демонстрира политически умения, в чиято наличност мнозина се съмняваха. Докато удари часът на втория служебен кабинет, отново от Румен Радев зависи не просто животът на 45-тото Народно събрание, а радикални промени и в правораздавателната система, следващи тези в Изборния кодекс. Засега предложенията минаха обсъждането в Правната комисия, но тепърва предстои първото им четене в пленарната зала, а впоследствие и окончателното приемане. Процедурата е такава, че между двете четения се изисква поне седмица, като този срок може да бъде съкратен на три дни.

За какво става въпрос? С предложени от „Демократична България“ промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се премахват специализираните съдилища и прокуратури и се прави структурна промяна във Висшия съдебен съвет (ВСС) – въвежда се изискването председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да са правораздавали там поне 5 години. Премахва се и фигурата на прокурора, който може да разследва главния прокурор и неговите заместници.

Срещу първата промяна вече се обявиха с декларации и излязоха на протести прокурори и следователи. Според депутати не трябва да се допуска висящите дела в специализираните съдилища да започват отначало. А тези дела са срещу знакови фигури, като Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви, поради което от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите смятат, че законовите промени са в интерес на подсъдимите.

Върне ли БСП мандата на 5 май, президентът може да разпусне парламента още същата седмица. Ако го задържи, дава шанс на парламента да съществува още седем дни – през които да търси подкрепа. И през това време да мине и второто четене на промените в ЗСВ и НПК – предвид факта, че са подкрепени от цялото анти-ГЕРБ мнозинство без ДПС. Несъмнено президентът ще изчака.

За прекратяването на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както и за промени в Конституцията, също поискани от ДБ, едва ли ще стигне времето.

Без актуализация на бюджета

Трудно е да се прогнозира, ако този парламент просъществува до втората десетдневка на май, за колко от законопроектите, обсъдени в комисиите му, има шанс за второ четене в пленарната зала. Депутатите показаха готовност да работят неуморно при обсъждане на промените в Изборния кодекс, но е спорно дали ентусиазмът ще ги държи и за останалите.

Президентът пък настоява да има актуализация на бюджета, преди парламентът да се разпусне – така ще гарантира свобода на действие на назначения от него кабинет. Със сигурност няма да получи такъв законопроект от правителството в оставка. Средства за социални мерки заради кризата от COVID-19 са осигурени до юни. Освен това експертите не са единодушни за необходимостта от актуализация на бюджета. Според бившия вицепремиер Николай Василев нищо драматично не се е случило в държавата, а дефицитът до април не е голям. Финансистът Румен Гълъбинов смята, че трябва да се изчакат данните за изпълнението на бюджета, които ще излязат в началото на юли, и едва тогава да се преценява. Служебният кабинет може да емитира вътрешен дълг (държавни ценни книжа) – при излишъците в търговските банки, които са традиционният им купувач, няма да е трудно да ги пласира. Но не може да пусне облигации на международните финансови пазари – за това ще му е необходима санкция на парламента.

Докато всичко това се случва, хората все повече се политизират и показват по-голяма мобилизация за избори, сочи проучване на „Маркет линкс“, поръчано от bTV. Данните от него отчитат покачване на резултатите при т.нар. протестни партии, но като цяло запазване на сегашната картина в 45-тото НС – с по няколко мандата отгоре за несистемните политически сили.

Тъжно за Борисов, но трикратният премиер се превръща във второстепенен герой. В киното награждават и за поддържаща роля, но не и в политиката. Там в най-добрия случай печелиш някое министерство и/или агенция, в най-лошия ставаш Тома Биков. Кошмарите на Бойко Борисов са на път да се сбъднат – служебен кабинет и като че ли сигурен втори мандат за Радев, комуто политиката също размъти ума.

Заглавна снимка: kremlin.ru